Самите игри Special Olympics са събитие от световна величина, което се равнява по важност с олимпиада. Само че стойността на победите е друга. Special Olympics открива го президентът Обама, участие взимат световно известни музиканти, творци. Идеята на движението идва от Америка и сред основоположниците на тези занимания е фамилията Кенеди още през 1968 г.
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/53940_O0h6tsmARbIVB5uNp5RU5jmdZjUa2j.jpg" style="height:500px; width:493px" /><br />
<em>Стоица Аргилашки</em></p>
<p> </p>
<p><strong>- Г-н Аргилашки, колко са децата, които са включени в отбора по езда и как бяха подбрани?</strong></p>
<p>- Квотата ни е от четирима състезатели, като тя е дадена на базата на резултатите, които постигнахме преди четири години в Атина. Там бяхме с двама участника, които поради призовото си представяне извоюваха квота за четирима човека, като това са двама мъже и две жени. В конния спорт няма състезания за мъже и жени, но в случая се търси равнопоставеност при избора. В този тип сътезания целта не е да станеш първи, а представлява точно прилагане на олимпийски принцип – важно е да участваш. Това обаче по никакъв начин не демотивира при подготовката.</p>
<p>Трима от състезателите са от клуб „Конкур“ в Ихтиман, един е от Варна. По отношение на подготовката, ако сравнявам с предишните игри, сега сме много по-добре подготвени и мисля, че много добре да се представим.</p>
<p><strong>- Какъв е броят на хората с увреждания в България, които се занимават с конен спорт?</strong></p>
<p>- За предишните игри в Атина преди четири години, нашият клуб бе натоварен с отговорността да осигурим 50 коня, които закарахме от България в Гърция. Това наложи да обиколим всички сериозни ездови центрове от България, за да изберем най-подходящите коне. Успоредно с търсенето на животни, ние направихме подвижен семинар и обучихме доста от треньорите по езда как да работят с хора с проблеми. И така географията на желаещите да тренират езда, които са с физически увреждания се разришири. Само при нас редовно яздят над десет души – деца и възрастни. Търсенето на този вид комбинирана терапия със спорт постоянно нараства и това е много добре за всички, които се възпитават и укрепват чрез конния спорт.</p>
<p><strong>- На каква база са подбрани участиците, технически какво умеят?</strong></p>
<p>- Състезанията се провеждат в три категории – А, В, С (<em>на латиница)</em>. Категория С е най-леката, там всичко е в ходом, В е за ходом и тръс и категория А е ходом, тръс и галоп. Ние се представяме с двама участници в категория В и двама в С.</p>
<p><strong>- Считате ли, че те са достигнали ниво и умения, които ги правят не просто участници, а състезатели и реална конкуренция в своята група?</strong></p>
<p>- О, да, даже двама от участниците се включиха във вътрешноклубно състезание на клуб „Конкур“. Там те участваха наравно с всички, от 15 участника в тяхната група – тръс, галоп и прескачане на две препятствия, единият от тях стана четвърти, другия – осми. Това значи, че те по нищо не се отличават от редовно трениращите ездачи. Никой от публиката, който не ги познаваше лично не разбра, че те с нещо са по-различни.</p>
<p><strong>- Пристигате в Лос Анжелис 6 дни преди голямото събитие. Там предвидени ли са тренировки?</strong></p>
<p>- Да, няколко отбора ще бъдем настанени в ранчо. След спортния лагер във Варна, който бе финансиран от спортното министерство и това се случва за първи път в историята на българското участие на такива състезания, сега децата ще се сприятелят с още много други и това силно ги вълнува.</p>
<p>Самите игри Special Olympics са събитие от световна величина, което се равнява по важност с олимпиада. Само че стойността на победите е друга. Special Olympics открива го президентът Обама, участие взимат световно известни музиканти, творци. Идеята на движението идва от Америка и сред основоположниците на тези занимания е фамилията Кенеди още през 1968 г. На миналите игри в Атина имаше почетно присъствие от фамилията, които дойдоха два пъти на конните състезания, проявиха интерес към факта, че всички коне сме докарали от България. На форума в Лос Анжелис 30 хиляди доброволци помагат. Това е изключително събитие и сме благодарни, че българският президент ни прие на официална церемония и лично пожела успех на всяко от децата. България ще се състезава в 10 спорта, общият брой на участниците е 23. Треньорите сме също много развълнувани, защото ще обменим опит с колеги и тяхната методика за работа.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/53940_uZ0Rl5S9CcyiOjlHGesPuccVIq9BD6.jpg" style="height:395px; width:550px" /><br />
<em>На голямото снимане с президента, в дясно до държавния глава е застанала ездачката Илиана, а най в дясно е треньорката по конен спорт Яна. </em></p>
<p>В САЩ хората умеят да предоставят добри условия на тези, които имат някакви проблеми. Това е идеята на този вид състезания – различните от нас да се приобщят, да се чувстват равни с всички други. И те наистина се чувстват така. Истинско удоволствие е да гледаш реакцията им след като завършат състезание или когато бъдат наградени. В някои отношения тези, както ги наричат в Америка „специални“ хора, дори ни превъзхождат.</p>
<p><strong>- Тъй като трябваше да се направи фондонабирателна кампания, за да се съберат недостигащи 20 хил. долара, за да може да замине отборът по езда, в клуба в Ихтиман децата ездачи правеха кексове, баници, които продаваха с благотворителна цел. Това допринесе ли за резултата?</strong><br />
- Да, около две трети от средствата, необходими за това пътуване бяха събрани по този начин. И това се дължи на няколко ентусиаста от нашия клуб, които поеха иницативата. Камелия Лазарова от клуба направи цяла кампания и работеше по нея ежедневно; хора, които не участваха в самата кампания не пропускаха да си купят благотворително всяко нещо, което се предлагаше.</p>
<p><strong>- Като парче кекс, приготвен от дете-ездач за 50 лв., например? </strong></p>
<p>- Всеки даде колкото можеше да си позволи, някои пускаха по левче. Важното беше, че всички бяха приобщени, това беше тема, която вълнуваше и посетителите, и ездачите.</p>
<p>Нашата делегация в конния спорт на игрите ще се състои от шест човека и може да се каже, че средствата за билетите се покри от този фонд, който набрахме. Отделно други наши приятели осигуряват екипировката – и тренировъчната, и официалната, което също са много пари.</p>
<p><strong>- Какъв вид развитие се наблюдава у децата с дефицити и в какво те най-добре успяват да напреднат?</strong></p>
<p>- Не мисля, че може да се види разлика с условно наречените „нормални“ хора – подходът към трениращите с някакви увреждания е същият – като методика и изисквания. Някои от тях са с добри двигателни умения и физически нямат проблем. От друга страна са много освободени психически, детското в тях е по-силно заложено, те приемат нещата директно и това добре рефлектира върху поведението на коня. За толкова години нямаме случай кон да е направил магария на някой от специалните ездачи. Чрез своята непосредственост, ездчите с увреждания създават много близки като взаимоотношения с животните, всичко между тях е много искрено и конете реагират на това и връзката е взаимна. Чисто физически ездата сама по себе си е терапевтична за тялото, но наблюденията ми са, че при по-силна е емоционалната връзка и чрез нея се разрешават повечето проблеми. Някои деца са свръх енергични, но когато яздят не проявяват това, те се съобразяват с темперамента на животното. И тази връзка е много по-силна.</p>
<p>Родителите на децата с които работим са много доволни. Първо са доволни, че ни има. Имам случай с едно момиченце, което е меко казано неуморимо, но поведението й се променя след като контактува с коня и постепенно тя започва да овладява нов подход в отношенията и с хората. Достатъчно да й се напомни, че трябва да се държи така, както с коня, тя вече има добрия пример и знае какво да направи.</p>
<p><strong>- Имаме ли шансове и за награди?</strong><br />
- На първите игри на които участвахме преди четири години в Атина спечелихме четири медала, сред тях златни и сребърни. Сега съм с убеждението, че сме по-добре подготвени. Но първо ни предстои да прехвърлим океана, да се усетим от аромата на напълно непознат за повечето от нас свят и после да дадем всичко от себе си. Не на всяка цена, а като влагаме най-доброто от себе си. </p>
<p> </p>
<p> </p>