Руски свещеник от Франция: За терористичния акт в Ница – ужасът не стихва

Преди две седмици на същата тази алея (Promenade Des Anglais) се разхождахме с жена ми и 8-месечната ни дъщеря. Това е нашата семейна почивка. По тази крайбрежна улица се разхождат всички, които пристигат в този град за първи или не за първи път и искат да се насладят цялата му красота. През същата тази вечер там цареше прекрасна атмосфера: лека музика, красиво море, палми, залез.

Срещнахме моя позната, енориаша на нашия катедрален храм в Ница, и много други рускоговорещи. Именно тази прекрасна атмосфера – като прибавим към нея националния празник на Франция и по-големия брой туристи – бе покосена от камион, врязал се в тълпата с огромна скорост. Докато хората са се радвали, почивали си, обичали, усмихвали се…

Вряза се неслучайно. И хората разбраха това в първите секунди, когато камионът започна да се движи на зигзаг по крайбрежната улица, взимайки максимално много жертви. Много от тях бяха раздробени на парчета в прекия смисъл на тази дума.

Викове, вопли. Камионът изминава два километра през тълпата – не 200 метра, 2 километра; това е почти една трета от цялата улица. След това 31-годишен млад човек (както сана ясно по-късно), гражданин на Тунис и Франция, откри огън по хората.

Че това е поредният терористичен акт, не се усъмни никой. След няколко минути полицията обезвреди терориста със смъртен изстрел. Но труповете на жертвите останаха да лежат. (Никога не съм мислил, че ще пиша такива думи за реални събития …)

Хората се страхуват да излизат от домовете си. Тези, които имат късмета да са извън града или да бъдат по-далеч от домовете си – като моя позната, останала при приятели в Монако – се боят да се върнат вкъщи. Камионът бил до дома ѝ, домът ѝ е в отцепения район. Тя не иска да се прибира там и заминава за Москва.

Всичко това е пейзаж на смъртта. А той се промъкна и по-дълбоко, по-близо до нас.

В Ница се намира известният в целия свят Руски катедрален събор. Най-посещаваният културен обект в града. Същата вечер помощник-настоятелят (протоиерей Андрей Елисеев) и старши свещеникът на събора четецът Игор Шелешко показвали града на приятели на отец Андрей, пристигнали тук от Антверпен (Белгия). Игор и Наталия Ото, преподаватели в неделното училище в Антверпен, вече не са между живите. Не познавах Наталия, познавах Игор; работеше много за благото на събора и Църквата. Господи, приеми душата му.

Съдбата на Роман Еумалян, втория гост, остава неизвестна. Иска ми се да не го вярвам, но ми се струва, че сред нашите вярващи има и други жертви. Можеха да бъдат и повече.

Два дни преди атентата помощник-ректорът на Руската духовна семинария във Франция Виктор С. и фотографът на семинарията Даниил Н. заминаха за Ница, за да снимат събора за подробен фотоалбум (впрочем на мен също много ми се искаше да тръгна с тях, но се наложи да остана да служа в Париж).

Покойният Игор ги поканил да отидат да гледат заедно зарята, но те били много уморени и предпочели да си останат у дома. Сега са живи.

Екскурзоводът на същия този събор Татяна Г. и дъщеря ѝ също много искали да се порадват на вечерта, но денят им бил твърде натоварен. Решили да отбележат празника вкъщи. Чак в полунощ Татяна ужасена ми писа подробности за трагедията във Фейсбук. Старшият свещеник на събора Иван К. ми писа, че сред енориашите на събора има 20 жертви (информацията обаче не е потвърдена).

Има такива, които онази вечер по чудо са се разминали със смъртта. Има и такива, които сякаш са пристигнали в Ница, за да намерят там смъртта си.

Защо и как? Смъртта няма отговори на тези въпроси. Бог? Господи, ти знаеш всичко и навярно имаш отговори и на тези въпроси. Нужни ли са ни тези отговори? Не зная… на мене – не.

Виж, духовни сили, широко сърце, състрадание към ближния наистина ни трябват. А най-много от всичко навярно ни е нужно смирение, да разберем и да приемем случилото се на като Божие наказание, а като Божия воля.

Да, аз не съзирам в това Божията воля, няма Божия воля в сърцето на един терорист, Бог не е сътворил смъртта и не я твори. Възприемам трагедията като човешка глупост.

Записа: Мария Строганова, 15 юли 2016 г.

Превод от руски: Елена Дюлгерова