- Автор: Еманюел Гринспан, “Фигаро”
- 10 Sep 2020
- 154
- 18
Церемония по посрещане на руските военни, завърнали се от Сирия, на 15 март във Воронеж
Ден след новината, логиката на Кремъл бе напълно ясна за наблюдателите. Без изненада, много политолози и журналисти, верни на Кремъл, хвалеха руската победа и мъдростта на президента Путин. Така, според политолога Георгий Бовт, “Москва доказа, че не е затънала както в Афганистан, противно на прогнозите, които мнозина направиха на Запад. Резултатите са налице: операцията засили позициите на Асад и на Москва в преговорите”.
Кирил Коктиш, преподавател по политическа теория в Московския държавен институт за международни отношения, наблегна на мъдростта на решението: “Русия прави политически изявления, които са доста изгодни за нея, като същевременно взема мерки с обратим характер”. Москва, разбира се, не е превърнала в пепел “Ислямска държава”, но причини тежки загуби на “Фронта ан Нусра”, друга терористична формация. В крайна сметка, “Москва преформатира театъра на военните действия. Сирийските сили вече не трябва да се борят на 56 фронта, както в началото, и могат да концентрират офанзивата си точно на три или четири фронта”, продължава професорът.
“Удар с нож в гърба”
За военния експерт Руслан Пухов, директор на московския Център за стратегически и технологичен анализи, “за първи път руските военни разбраха, че могат да постигнат резултати само с авиацията. Това е революция в манталитета, защото досега те винаги се надсмиваха на американските или европейските интервенции, смятайки, че не е възможна победа без сухопътна намеса”.
Датата, избрана за частичното изтегляне, се обяснява с няколко фактора, отбелязва експертът. “Путин обеща, че операцията ще бъде ограничена във времето и няма да доведе до затъване като в Афганистан. Освен това времето ще се влоши, с жегата, която ограничава натоварването на бомби в самолетите и пясъчните бури. Всичко това намалява ефикасността на бомбардировките и увеличава рисковете”.
Владимир Путин се измъква на сметка, без да е претърпял значителни човешки жертви. Онези, които бяха нанесени от турската авиация, която през ноември свали руски бомбардировач, бяха в резултат на “удар с нож в гърба”, по израза на стопанина на Кремъл. Вероятността от жертви впрочем нараства. Наскоро и то за първи път до сирийската опозиция достигнаха противовъздушни ракети с помощта на Анкара и Рияд. Дамаск загуби на 12 март един самолет МиГ-21, свален вероятно от ракета, изстреляна от опозицията.
Новата двуполюсност
В дипломатическите кръгове сирийската авантюра на Москва се разчита като етап в постигането на една дългосрочна цел - да се възстанови паритета с Вашингтон, поне символично, в сферата на международните отношения. “Владимир Путин не се е фокусирал върху съдбата на Асад. Това, което той иска, е да бъде третиран като равен от американския президент. Руската фантазия е да си подели света заедно с американците, както по времето на Ялта”, доверява дипломатически източник.
Анализ, който споделя експертът по международни отношения Владимир Фролов. “Възобновяването на руско-американския диалог е крайъгълният камък на руската операция в Сирия. Едно споразумение за примирие с Вашингтон отразява руската визия за процеса на умиротворяване, като резултат от руско-американското принудително действие върху регионалните актьори и преминаването към политическо уреждане, в което последните ще станат пионки, които получават заповеди”. Възможно е обаче Москва да се затрудни да осребри тази нова двуполюсност, за да разреши други конфликти, като този в Донбас в Украйна.
Превод от френски: Галя Дачкова
