- 10 Sep 2020
- 32
- 4
„Идвате в точния момент”, каза българският президент Росен Плевнелиев. Той прие екипа на австрийския „Профил Онлайн” в сряда миналата седмица, само един час след като парламентът гласува новото правителство в София. Държавният глава видимо е в добро настроение. Нищо чудно: най-бедната страна в ЕС беше без редовно правителство, след като масовите улични протести от февруари и март принудиха консервативния премиер Бойко Борисов да подаде оставка.
Последвалите извънредни избори доведоха до патова ситуация. След дълги преговори новото правителство вече е факт. С един глас от лагера на националистическата партия „Атака” бе постигнато парламентарно мнозинство, за да се проведе заседанието. Подкрепено от социалистите и партията на турското малцинство под ръководството на финансовия експерт Пламен Орешарски беше създадено правителство от независими технократи и политици. Безпартийният Росен Плевнелиев е завършил специалност „Изчислителна техника”. Осем години е живял в Германия, където е развил успешен строителен бизнес. В правителството на Борисов беше министър на регионалното развитие. В края на 2011 г. беше избран за президент.
<p><span><strong>profil: Г-н президент, през последните седмици изглеждаше сякаш България е станала неуправляема. Сега вече можете да се похвалите с правителство. Може ли да ви го честитим?</strong></span></p>
<p><span><strong>Росен Плевнелиев:</strong> Да, правителството е смесица от технократи и политици с премиер Пламен Орешарски – един изтъкнат финансов експерт с политически опит и международна компетентност. Сигурен съм, че той ще поведе страната напред.</span></p>
<p><span><strong>profil:</strong> <strong>Оптимист сте?</strong></span></p>
<p><span><strong>Р. П.:</strong> Винаги съм оптимист.</span></p>
<p><span><strong>profil:</strong> <strong>Да си оптимист в България не е лесно.</strong></span></p>
<p><span><strong>Р. П.:</strong> Наистина. България е най-бедната страна в ЕС. И когато се наблюдава актуалната ситуация, оптимизмът действително не изглежда уместен. Населението е недоволно. Партиите злобно воюват помежду си – и това се случва в момент, в който сме изправени пред сериозни предизвикателства. Човек си задава по-скоро скептичния въпрос как ще завърши всичко.</span></p>
<p><span><strong>profil:</strong> <strong>Но все пак правителството е налице. Но дали е стабилно?</strong></span></p>
<p><span><strong>Р. П.:</strong> Какво друго мога да ви кажа като президент, освен че съм изпълнен с надежда и увереност? Правителството е коалиция от две партии, които заедно представляват едва половината от депутатите. Но те са най-старите партии в страната. Партията на социалистите, която излъчи премиера, е над стогодишна, а Движението за права и свободи (създадено първоначално като партия на турското малцинство – бел. авт.) бе учредено непосредствено след демократичните промени през 1989/1990 г. Смятам, че ще направят всичко, за да предотвратят едно скорошно падане на правителството.</span></p>
<p><span><strong>profil: През изминалото десетилетие на власт след избори идваха постоянно новосъздадени партии.</strong></span></p>
<p><span><strong>Р. П.:</strong> Да, на какво ли не бяхме свидетели през тези години. Бившият цар се върна и учреди партия, която на изборите отведнъж получи мнозинство, за да изчезне четири години по-късно в политическото небитие. Неотдавна подалият оставка министър-председател Бойко Борисов също веднага постигна успех с една съвсем нова партия. Трябва също така да му се признае, че той създаде прецедент в България – при два избора партията му получи най-много гласове. Само че през май не му стигнаха, за да направи правителство.</span></p>
<p><span><strong>profil:</strong> <strong>Налице е още един политически играч: улицата. След масовите демонстрации през февруари и март правителството на Борисов подаде оставка.</strong></span></p>
<p><span><strong>Р. П.:</strong> Това бяха най-големите демонстрации след 1997 година. В началото хората излязоха на улицата, за да протестират срещу високите сметки за ток. Но след това ни стана ясно, че хората с протестите си искаха не само намаляване на разходите за енергия. Те изясниха по един съвсем разумен и демократичен начин, че искат чуваемост от страна на политиците, че искат институциите да служат да гражданите, че държавата трябва да включи народа, така да се каже, в дневния си ред.</span></p>
<p><span><strong>profil:</strong> <strong>Гневът на демонстрантите беше насочен преди всичко срещу австрийския енергиен доставчик EVN. Наистина ли EVN има вина за високите цени на тока?</strong></span></p>
<p><span><strong>Р. П.:</strong> Не, австрийската фирма EVN, един чешки и един испански енергиен концерн бяха превърнати от политиците в изкупителна жертва. Истината е, че EVN участва в сметката за ток само с 9%, а останалите 91% къде отиват?</span></p>
<p><span><strong>profil:</strong> <strong>И къде отиват?</strong></span></p>
<p><span><strong>Р. П.:</strong> Отиват в държавни монополни фирми, които се управляват скандално неефективно. Това повишава неимоверно много разходите. Всички проверки установиха, че EVN е изключително отговорен инвеститор, при който няма никакви проблеми. Ние сме благодарни за дейността на фирмата в България. Реформата в енергийния сектор е един от абсолютните ми приоритети. Защото там изтичат много пари. Погледнете огромния брой панелни постройки от комунизма – при тях се отоплява външния въздух. С топлоизолационни системи може да се намалят разходите за ток наполовина. Планираме с помощта на ЕС да инвестираме милиарди в топлоизолация.</span></p>
<p><span><strong>profil:</strong> <strong>България е най-бедната страна в ЕС, но същевременно и най-спестовната – може да служи за пример в Европа по отношение на задлъжнялостта. Бунтовете през февруари не бяха ли насочени и срещу строгия курс за икономии?</strong></span></p>
<p><span><strong>Р. П.:</strong> Преди всичко, ние нямаме нужда някой в ЕС да ни казва, че трябва да прилагаме финансова дисциплина. Ние не сме страна, членка на еврозоната, и нямаме достъп до Европейската централна банка, която би могла да ни прехвърли няколко милиарда. Зависим директно от финансирането на пазарите. За тяхното доверие се борим. И не трябва да забравяте, че през 1997 г. имахме сериозна банкова криза. Една трета от българските банки фалираха. Оттогава основно реформирахме финансовата система и намалихме дълга ни от 105% от БВП през 2001 г. на 16% от БВП днес. Нашите банки сега са два пъти по-ликвидни от банките в останалата част на Европа. А българската валута – левът, е обвързан с еврото.</span></p>
<p><span><strong>profil:</strong> <strong>Не мизерства ли заради това населението?</strong></span></p>
<p><span><strong>Р. П.:</strong> Международната икономическа криза тежко ни удари. С цел стабилизиране през 2009 г. замразихме заплатите и пенсиите за три години. През 2012 г. стана ясно, че за тези три години безработицата се е увеличила от 5,5 на 12,5%. А жизнено необходимите разходи са се повишили с 40%. Може да си представите каква катастрофа е това за едно обикновено българско семейство. По тази причина хората поискаха основна промяна на политиката.</span></p>
<p><span><strong>profil:</strong> <strong>Новото правителство ще успее ли да удовлетвори исканията на хората?</strong></span></p>
<p><span><strong>Р. П.:</strong> Финансовата дисциплина ще се запази. Разбира се, трябва да се проведе повече социална политика. Планирано е дефицитът да се покачи от 0,8 на 1,4 или 1,5%. Повече от 2% България не може да си позволи.</span></p>
<p><span><strong>profil: Но не може ли пенсиите да достигнат поносими за хората стойности?</strong></span></p>
<p><span><strong>Р. П.:</strong> Може, обаче това няма как да стане, когато се вкарват пари в нереформирани и неефективни сектори. Това не носи нищо. В рамките на около десет години утроихме държавните субсидии за здравеопазването. Не последва никакво подобрение. Само спешно належащите реформи на институциите и повишаването на ефективността им ще донесат онези милиарди, които после могат да се изразходват за социални програми.</span></p>
<p><span><strong>profil:</strong> <strong>А най-ниската данъчна ставка в Европа – 10-процентният плосък данък, ще се запази ли?</strong></span></p>
<p><span><strong>Р. П.:</strong> Абсолютно! Откакто през 2001 г. започнахме постепенно да намаляваме данъците от 28 на 10%, отбелязваме от година на година по-високи държавни приходи.</span></p>
<p><span><strong>profil:</strong> <strong>Но не може да се каже, че плоският данък е социално справедлив.</strong></span></p>
<p><span><strong>Р. П.:</strong> Вярно е, той прави богатите по-богати, а бедните – по-бедни. Затова държавата трябва целево да подпомага онези, които имат нужда от помощ.</span></p>
<p><span><strong>profil:</strong> <strong>Защо демократичните промени през 1989-1990 г. в страни като Полша и Чехия бяха по-успешни в сравнение с България и други държави в Югоизточна Европа?</strong></span></p>
<p><span><strong>Р. П.:</strong> Ние загубихме осем години. Независимо от различията – в Чехия, Полша и Унгария приватизацията беше успешна. От самото начало те търсеха стратегически инвеститори. При нас предприятията не отидоха в ръцете на инвеститори с добри бизнес идеи, а в ръцете на онези, които имаха добри връзки със старите [комунистически – б.пр.] клики. Първата вълна на приватизация тотално се провали. Нашата революция всъщност се случи едва през 1997 г. Тогава демократично избраното правителство за първи път ясно наложи проевропейски и пронатовски курс на развитие на страната и се обяви категорично за пазарна икономика. Оттогава насам - въпреки всичко – страната върви нагоре. Но не е лесно да бъдат наваксани изгубените години.</span></p>
<p><span>Превод от немски език: Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА</span></p>
<p><span>Интервюто е публикувано на 1 юни на сайта www.profil.at</span></p>
<div><span><br /></span></div>
