Романо Проди за гръцката криза: Избегнахме най-лошото, но ние създадохме злото

<p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/53953_3FSfamn2h6gZ0lXObIKtjvQZPl892e.jpg" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px"><strong>- Изглеждат ли ви приемливи условията, наложени на Гърция за нейното спасяване?</strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">- Щом бяха приети, значи са приемливи. Но те бяха наложени по възможно най-лошия начин. Един малък проблем бе превърнат в огромен проблем. Ако бяхме проявили добра воля в контекста на солидарност, който преобладаваше в миналото, всичко щеше да бъде по-лесно. Доверието, което трябва да бъде в основата на отношенията между европейските страни, бе унищожено. Избегнахме най-лошото, но ние създадохме злото.</span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong>- Трябва ли да се преструктурира дългът на Атина?</strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">- Всичко отдавна знаят, че Гърция няма да може да изплати целия си дълг. Силно намаляване, по-ниски лихви или по-дълги периоди на заеми? По принцип, разликата не е много голяма. Но, когато един болен е в тежко състояние, най-добре е да се действа по хирургичен път.</span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong>- По време на преговорите бе издълбана пропаст между северната и южната част на паричния съюз. Може ли да бъде запълнена тя?</strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">- Тази фрактура несъмнено съществува. Въпреки това северната част на Европа и нека кажем ясно Германия, съумя да се възползва от еврото. Очаквах от нея по-голямо внимание към общия интерес, тъй като националните й интереси са удовлетворени. Но германското обществено мнение много се е променило. Когато американците поеха лидерството в света в края на Втората световна война, те създадоха плана &ldquo;Маршал. Не от християнско милосърдие, а като естествена последица от тяхната мощ.&nbsp;</span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong>- Може ли Европа да бъде в &ldquo;смъртна опасност&rdquo;? Могат ли да възникнат други кризи и къде?</strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">- Когато решихме да създадем еврото, след това да отидем по-нататък с Европейската конституция, която бе отхвърлена от французите и холандците (през 2005 г. - б.а.), всички ние бяхме съгласни, че тази конструкция се основава на два стълба: паричния стълб и икономическия и данъчен стълб. За съжаление, бе изграден само първият стълб. Така че Европа е наполовина изпечен хляб. Такъв хляб е трудно да се дъвче, да се преглъща&hellip; Европейските граждани не могат да се чувстват защитени в една наполовина завършена Европа. Остават две решения: или завършваме печенето, което означава Европа да си изработи икономическа и данъчна политика, или ще възникнат други кризи. Те могат да дойдат както от Германия, така и от Франция, Италия или Испания.</span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong>- Дори от Германия?</strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">- Когато бях председател на Европейската комисия, давах този абсурден пример: &ldquo;Какво би направил Европейският съюз, ако земетресение разруши Люксембург?&rdquo;. Впрочем тази вероятност е почти невъзможна. Исках да кажа, че кризите или непредвидените събития могат да възникнат навсякъде. По принцип, политиката е създадена, за да се справя дори с непредвиденото, но ние не сме подготвени да се справим с финансовите кризи или гръцката бъркотия&hellip; Трябва да споменем и неувереното поведение на френските правителства, които все още не желаят да вървят напред.</span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong>- Може ли френско-германската двойка да бъде все още двигател на Европа?</strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">- Не. Не, защото този двигател е напълно неуравновесен. Германия има по-голяма мощност, по-голям капацитет; в сравнение с нея Франция изглежда доста по-слаба. Двигателите не могат да работят по този начин. Преди една година предложих по-голямо сътрудничество между Италия, Франция и Испания, чиито интереси са идентични. Но тази идея все още не е узряла политически. За съжаление, липсва доверие. Всеки иска да вярва, че е господар на другия!</span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong>- Каква е вината на Европа в гръцката криза?</strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">- Това е дълга история. Когато през 2003 г. исках да накарам Франция и Германия да спазват Пакта за стабилност, Жак Ширак и Герхард Шрьодер ми казаха, че това не е работа на Европейската комисия. Тогава предложих &ldquo;европейска сметна палата&rdquo; да наблюдава бюджетите на отделните страни. Те ми отговориха, че в Европа вече има достатъчно органи на бюрократичен контрол. Тогава предложих Европейската статистическа служба, &ldquo;Евростат&rdquo;, да се заеме с това. Нов отказ. В интервю за &ldquo;Монд&rdquo; (през октомври 2002 г. - б.а.) заявих, че Пактът за стабилност е глупав. Тъй като има години, в които трябва да има бюджетен излишък, и други години, в които трябва да има дефицит. 13 години по-късно това е още по-очевидно: той е глупав, защото е само аритметична норма. В момента, в който бе попречено на Европейската комисия да ръководи Пакта за стабилност и бе избран пътя на наднационалния егоизъм, се откри пътят за гръцката криза и за хиляди още проблеми в бъдеще.</span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong>- Може ли все още да очарова Европа?</strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">- Нашите правителства повярваха, че е за предпочитане да се следват популистките партии с по-малко Европа. Въпреки това именно в моменти, като настоящия, би трябвало да се върнем към духа на бащите основатели. Борбата с популизма чрез ограничаване на солидарността и европейската интеграция не е решение. Ние, европейците, имаме своя съдба в света, ако сме единни. В противен случай с нас е свършено.</span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong>- Вярвате ли все още в европейския проект?</strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">- Да, вярвам в него, защото всеки път, когато стигаме до ръба на пропаст, мъдростта на народите, дори и да е била продиктувана от страха, отново ни събира. Но ако продължаваме така, ще се слеем напълно с хода на света. Страдам неимоверно, когато виждам в какво се е превърнала&nbsp; Европа.&nbsp;</span></p> <p><span style="font-size:14px"><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></span></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>