Джон Бон Джоуви
Списанието „Ролинг Стоун” следи кореспонденцията между музикантите. Текстът на Роджър Уотърс е изпълнен със съчувствие, а заглавието му е страхотно:
„Заставате рамо до рамо със заселника, който изгори бебе” – твърди един от създателите на легендарната група „Пинк Флойд”.
Политиката по въпроса със сигурност се променя, след като „Салон” и „Ролинг Стоун” застават зад думите на Роджър Уотърс. Забележете, той посочва жертви на безпричинно насилие от страна на Израел, като четирите момчета Бакр, убити на плажа в Газа, малкия Али Дауабше от село Дума на Западния бряг в Палестина, убит преди два месеца, и Салем Шамали, убит от израелски снайперист, докато търсел семейството си в град Газа. Уотърс прави повече от всеки друг, за да запечата в съзнанието на американците убийствата в Дума.
Вестник „Едиот Ахронот” твърди, че Джон Бон Джоуви e бил в трепетна възбуда, тъй като посещавал Израел за първи път:
„Настоявах Израел да е в списъка на турнето ни – така и стана!”
На въпроса какво мисли за полемичната кампания на Роджър Уотърс певците да бойкотират концерти в Израел, Бон Джоуви отговори: „Да, чух за нея, но тя не ме интересува. Казах на моите мениджъри да дадат един-единствен отговор – идвам в Израел и много се вълнувам!”.
Роджър Уотърс
Нека сега прочетем писмото на Роджър Уотърс, което беше публикувано в списание „Салон”:
Скъпи Джон Бон Джоуви, Дейвид Брайън и Тико Торес,
В миналото често съм писал подробни, а понякога и настоятелни писма на колеги в музикалния бизнес, за да ги убедя да не подкрепят израелската политика на апартейд, като свирят в тази страна. Прочетох коментара на Джон в „Едиот Ахронот” и няма да си губя времето да правя паралели между апартейда в Южна Африка и моралната позиция, която толкова много артисти заеха тогава, и как днес хиляди осъждат израелското потисничество над палестинците. При вас ситуацията е ясна – вие сте решени да свирите в Тел Авив на 3 октомври. Заехте своята позиция.
Заставате рамо до рамо
със заселника, който изгори бебе,
с водача на булдозера, който премаза Рейчъл Кори,
с войника, който надроби на парчета краката на футболиста с куршуми,
с моряка, който бомбардира момчетата на плажа,
със снайпериста, който уби момчето със зелената тениска,
с онзи, който изпразни цял пълнител в тринадесетгодишно момиче,
с министъра на правосъдието, който призова към „геноцид”.
Вие имахте шанс да застанете на страната на справедливостта.
Заедно
с пилота, който отказа да бомбардира бежански лагери,
с тийнейджъра, който избра решетките пред службата в армията,
със затворника, който гладува 266 дни до свободата,
с лекаря, на когото забраниха достъп, защото спасява живот,
с фермера, когото посякоха, докато крачи към стената,
с детето без крака, което расте в отломките,
и с още 550, които дори няма да пораснат
заради ракетите, танковете и куршумите, които изпращаме там.
Мъртвите не могат да ви напомнят за престъпленията, за които си затваряте очите. Но нека не забравяме: „Да останеш мълчалив и безразличен винаги е било най-голямото престъпление”.
Роджър Уотърс