- Автор: Екип „Инфохолици“ Емил Янев, Кин Стоянов
- 10 Sep 2020
- 772
- 8
„Изкушавам се да кажа, че аналогиите са много големи. Европа наподобява на късната Римска империя по няколко признака. Първо, имаме една криза на идентичността, характерна и за късната империя. Има трансформации в самата Европа, неясноти около това как ще се развива тази европейска цивилизация, която очевидно отстъпва от своите твърди християнски корени, които е имала в последните столетия.
Доц. Александър Николов
И тук не става дума за някаква фундаменталистка визия за християнството, а за цивилизация, построена върху постиженията на християнството, но и в епоха на секуларизация. Нещо, което ислямът или не е преживял, или го е преживял в много ограничен вариант. От една страна, имаме население, което се намира в демографска криза или в застой, такова нещо е имало и в късната Римска империя, производителните групи са намалявали и там. Местното, коренното население не е участвало в защитата на империята, прибягвало се е от 4-ти век нататък към наемане на варвари и към наемния тип войска. А от друга страна, имаме натиск по границите на общности, които очевидно са в демографски подем, т.е. те са били в състояние да заселят опразнените територии от старото население. И тук вече трябва да отчитаме и факта, че Великото преселение на народите се осъществява от народи, които са били готови да приемат местната култура - варварите бързо са възприели римския начин на живот. Разбира се те също са влияели на римския начин на живот, но са имали нагласата да се цивилизоват“.
Доц. Николов акцентира също и върху една сериозна отлика – че за разлика от късната античност днес в Европа идват огромни групи от хора, много от които имат твърда визия за своята култура и които по-скоро идват с идеята да преформатират локалната култура по свой образ и подобие. Това именно ги отличавало съществено от варварите на късната античност. Така поради вътрешни за Европа причини и външен натиск устоите на Европа са силно разклатени или са в процес на трансформация.
Историкът счита, че ЕС се оказа неподготвен за сегашната криза с бежанците и причина за това е, че самият той има доста неясноти около доктрината за това какво се съдържа в човешките права, като тя се интерпретира много избирателно и при прилагането на двойни стандарти, което води и до такова състояние на объркване.
„Ако имаше по-ясни правила, ако имаше по-голяма яснота за това в самия Брюксел, как да се постъпи в този случай, би било друго. Но е ясно, че европейските страни се намират в разнобой. Така се стига и до самото дефиниране на понятието демокрация – дали демокрацията е нещо универсално, което може навсякъде да се приложи по един и същ начин, или че трябва да се отчитат регионални, национални и други специфики. Дали Русия може да се управлява по начина, по който се управлява Канада например, или пък Китай както Швейцария?“
Доц. Николов се съмнява в подобна възможност особено в ситуация на климатични промени, природни бедствия и глад. Защото „когато нямаш вода, когато нямаш никаква храна, нормално е да бягаш и никой не може да те спре - освен с въоръжена сила“.
Доц. д-р Александър Николов е български историк, специалист по средновековна обща история. Възпитаник е на Националната гимназия за древни езици и култури “Св. Константин-Кирил Философ” и на Историческия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Бил е учител по история в НГДЕК, а след това е преподавател в Катедрата по средновековна обща история на ИФ. Магистър по медиевистика на Централноевропейския университет в Будапеща. Автор на множество академични публикации по широк кръг проблеми от медиевистиката – кръстоносните походи, варварските нашествия, съдбата на различни етнически, религиозни и други общности и как тези общности се възприемат взаимно в различни исторически времена. Проявява интерес към теоретичното осмисляне на миналото и съвременните историографски подходи.
Линкът към пълния текст на интервюто и към видеофайла може да видите тук: http://www.transmedia.bg/654
