Рене Жирар: Апокалипсисът започна

Антропологът Рене Жирар, професор в Станфордския университет, почина миналата сряда, 4 ноември, на 91-годишна възраст. На 8 януари 2008 г. той даде дълго интервю за Réforme. Световноизвестен със своята миметическа теория, Жирар определяше сам себе си като антрополог на насилието и религиозното. Тук той коментира и анализира мрачната действителност в света от гледна точка на книгата си, вдъхновена от прочита на Клаузевиц (Achever Clausewitz ), пруския стратег, автор на “За войната”. Помним неговата формулировка: “Войната е продължение на политиката с други средства”. Вместо да сдържа войната, политиката тича след нея: военните средства често се превръщат в цел. Achever Clausewitz е вдигане на табуто: онова, което ни пречи да видим, че Апокалипсисът е започнал. Защото човешкото насилие, което се изплъзва на всякакъв контрол, днес заплашва цялата планета. Стигнахме до точка, припомня настоятелно Рене Жирар, в която изчезването на човешкия вид става възможно - ако човек не се откаже от насилието и съперничеството.

- В книгата си, цитирайки Клаузевиц, вие говорите за “подем на крайностите”. Според вас Апокалипсисът е започнал…

- Мисля, че днес е необходимо да се каже най-напред истината за феномените, свързани с влошаването на околната среда. Топенето на ледниците в Гренландия например е много тревожен феномен. Всички държави го знаят. Това е жизненоважен залог днес. Събитията, които стават пред очите ни, са едновременно природни и културни, т.е. те са апокалиптични. Досега текстовете от Апокалипсиса ни разсмиваха. Цялото усилие на модерната мисъл беше да раздели културното от природното. Науката се състои в това да покаже, че културните феномени не са природни, и абсолютно се лъжем, ако смесваме земетресенията и слуховете за война, както прави текстът на Апокалипсиса. Но изведнъж науката осъзна, че човешките действия са на път да разрушат природата. Така науката се връща към Апокалипсиса. 

Тази реалност ме впечатлява дълбоко. От 300 г. науката твърди обратното, за да попадне днес на това откритие по много научен начин, в момента, в който никой не го очаква. Иначе казано, апокалиптичната мисъл вече не е луда, тя е на път да влезе във всекидневния живот. Ако още един ураган засегне Ню Орлиънс през следващите месеци, въпросът за връзките между тези феномени и човешките действия ще бъде поставен отново. Когато Апокалипсисът смесва двете, това е операция, която в интелектуален план има чудодеен ефект, който дори християните не искат да видят. Те не смеят да говорят за Апокалипсиса. Форми на мислене, които смятахме за отживели, са на път да се върнат. А това са евангелски форми на мислене. Онова, което ни се струваше архаично, се връща на крилете на науката. Нашите съвременници все още не са готови да чуят тези думи, но скоро ще бъдат.

- Защо свързвате възхода на насилието с повишаването на температурите на повърхността на земното кълбо?

- Съществува пряка връзка. Аз дефинирам насилието чрез съперничеството. В днешния свят много неща съответстват на атмосферата на големите апокалиптични текстове от Новия завет, в частност на Евангелията на Матей и Марк. Там се споменава за основния феномен на миметизма, който е войната на двойниците: град срещу град, провинция срещу провинция… Винаги двойници се бият помежду си и тяхното стълкновение няма никакъв смисъл, защото и от двете страни е едно и също нещо. Днес за Китай нищо не изглежда по-спешно от това да догони САЩ във всяко едно отношение и особено по броя на автомагистралите или производството на автомобили. Представяте ли си последствията? Очевидно е, че икономическото производство и постиженията на предприятията включват съперничество. Клаузевиц вече го каза през 1820 г.: нищо не прилича толкова на войната, колкото търговията. 

Често християните спират до една есхатологична интерпретация на текстовете от Апокалипсиса. Ставало дума за свръхестествено събитие… Няма нищо по-невярно! В глава 16 на Евангелие от Матей евреите искат знак от Иисус. “Но вие умеете да четете знаците, отговаря им той. Вечер виждате цвета на небето и умеете да отгатнете какво ще бъде времето утре.” Иначе казано, Апокалипсисът е нещо природно. Апокалипсисът съвсем не е божествен. Хората правят Апокалипсиса. Днес има момент на разграбване, който ме интересува в най-висша степен. 

Ако съществува съзвучие между еволюцията на света и текстовете от Библията, какво послание ни дават те, за да ни водят? Те ни предупреждават срещу всяко насилие. Те ни казват: трябва да се погрижите за това. Но те казват, че Бог е този, който се намесва в повишаването на водите или изчезването на ледниците на Северния полюс. Големите световни лидери все още се питат кой ще има право да добива петрол там! Което очевидно само ще засили рисковете за планетата. Тук почиват комичното и трагичното на нашето време. Правилният начин да чуем тези текстове е тази тревога да стане наша, тя не е на Бог. Само ние сме причината. Ние използвахме зле възможностите си и продължаваме да го правим. Четем всичко на обратно. 

Непрекъснатото развитие на въоръженията върви в същата посока, така както и биологичните манипулации, от които хората ще извлекат кой знае каква нова сила, за да воюват. Като се има предвид това, което хората бяха способни да направят досега, можем ли наистина да им се доверим? Тази лудост на човека е предвидена, предизвестена от Евангелията. Бог по никакъв начин не е отговорен за нея. При тези условия аз не виждам по-неотложна задача от това да се припомня непрекъснато реализмът на Откровението и на апокалиптичните текстове. Но дори и Църквата вече не се позовава на тях.

- Имате много песимистичен възглед за Историята…

- Знаете ли, че е обичайно да се изповядва оптимистичен възглед с нарастването на опасностите? Държавите са способни да видят един проблем едновременно и краткосрочно. Но не е ли чудовищно, ако се вземат предвид всички проблеми, които връхлитат нашата епоха? Нещо повече, бъдещето на света изглежда напълно отчайващо. И въпреки това именно за това трябва да се погрижим. Ако искаме внуците ни да могат да живеят на земя, на която могат да стоят изправени. Тези, които се опитват да предупредят хората днес, попадат в напълно атеистична атмосфера. Хората в наше време не успяват да възприемат значението и смисъла на тези апокалиптични текстове от Библията. Апокалипсисът е дълготрайността, ако тези времена бяха скъсени, нямаше да има и един поклонник на единствения Бог. В големите текстове на трите Евангелия на свети Матей, Марко и Лука тези времена са дълги и ние напълно сме влезли в тях. Всъщност аз не съм песимист. Като всеки християнин аз очаквам идването на Божието царство. 

- Изхождайки от вашия анализ, какво слово препоръчвате на църквите?

- Първо, трябва и едните, и другите да четат глава 24 от Матей, глава 13 от Марк и тук-там няколко пасажа от Евангелието на Лука! Но как да се разбират тези пасажи? Според мен в дъното на душата си човекът е съпернически и свиреп. Това води до безредие в цялата общност, завършвайки с феномена на жертвения козел. В християнството феноменът на жертвения козел вече не може да се случи, защото много добре го разбират. За да се случи, трябва да вярват, че жертвата е виновна. Така че, за да има жертвен козел, не трябва да знаеш, че го има. И вследствие на това да знаеш, че го има, означава, че си лишен от жертвеноприносителните средства да спреш насилието. Ние сме в тази ситуация, така че се сблъскваме със собственото си насилие и единственото решение е онова, което е налице в християнството - което е на първо място, преди всички други неща - т.е. предлагането на Царството и всеобщото не-отмъщение. Логиката е съвършена. От тази гледна точка само мога да пожелая на едните и на другите да се обърнат към Христос. Всъщност аз съм само един класически християнин…

- А какво ще кажете на политическите власти?

- Че трябва да направят всичко, за да прекратят тези безкрайни процеси, които ни водят към пълно унищожение. Т.е. да приемат мерки, които днес са все още немислими. Да се намали производството, ако трябва, за да се спаси планетата. Много американци, свързани с републиканския лагер, смятат, че всички тези апокалиптични слова имат единствено за цел да им попречат да спечелят всички пари, които заслужават. Последствията от това лекомислие са реална заплаха за човечеството. Проблемът е, че политиците, които биха използвали такъв език на истината, няма да бъдат избрани. Кой може да привлече гласовете на съгражданите си, проповядвайки политика на рестрикции във всички области или искайки да премахне автомобилите? Как да се харесаш на общественото мнение и да съобщиш лошите новини? Без съмнение, развитието на нашата планета ще бъде такова, че ще се наложат много сурови и трудни мерки. Демокрацията не е в състояние да се справи с една спешна ситуация. Ние сме в апокалиптична перспектива.

Не може ли страхът да създаде все пак условията за едно съмнение, както подсказва Ханс Йонас? Страхът е педагогичен до известна степен. Но ще бъде ли достатъчен? Това ми се струва много съмнително. Трябва да продължава да се казва на общественото мнение, че всичко ще свърши зле, без това то никога няма да се събуди. Вестта за Апокалипсиса е преди всичко единственият дискурс, който може да помогне за спасяването на света. Проблемът на политиците е, че винаги са ориентирани краткосрочно. Обратно, основата на религиозното, в социален и политически план, изглежда винаги като мисъл за продължителността, грижа за бъдещето. Религиозните речи и християнското слово припомнят всички традиции, които трябва да бъдат поддържани, семейството например. Традиции, които имат за цел да овладеят преходността, която ни се изплъзва. Така че в известен смисъл религиозното е консервативно. 

- Бихте ли се съгласили с твърдението, че “християнството ще бъде религия на излизането от религията”?

- Тези, които го отбелязват, като Марсел Гоше, го казват по един атеистичен, хуманистичен начин, краят на религиозното по един постхегелиански маниер. Докато аз от моя страна казвам, че това е функцията на християнството от самото начало. Християнството не е религия като останалите. Религиите имат богове, правила, доктрини… Християнството не ни учи кой е Бог или по-скоро, ако го знаем, то не е чрез Христос. Защото смъртта на Христос ни научи какво са религиите, разкривайки жертвеноприносителния механизъм, който ги създава. Проповедта на Христос е единствената, която е разкрила насилствения произход на човечеството и неговото културно увековечаване. Неуспехът на проповедта и страданието, което жертва най-невинния от всички, отварят пътя към бавното опознаване на непознаването на жертвения механизъм.

От дълги години защитавам идеята, че това разкриване на механизма на насилието, на жертвоприношението, е вписано в самия текст на Евангелията. Въпросът е: ”Но защо съществуват религии?”. По мое мнение, защото си представяме, че жертвата наистина е отговорна и следователно може да доведе до помирение. В действителност този чисто жертвен механизъм би могъл да се случи на всеки. Но Христос не е всеки, защото той приема тази смърт, за да покаже на хората какво наистина е религиозното. Тази функция на Христос запазва за християнството място, което му позволява да одобри дори истинното в модерната антирелигия.

- Появата на фундаментализмите не е ли начин на завръщане на религията?

- Да и не. Фундаментализмът е преди всичко битка на религиозното. Фундаменталистите са в същото движение като атеистите, които са привърженици на тази или онази идеология. Като цяло фундаменталистите, които се срещат в САЩ, са по-скоро невежи, но искат да ги оставят на мира и да не ги нападат систематично заради убежденията им срещу хомосексуалния брак. Убеждения, които те смятат за съобразени с техния традиционен прочит на Библията. Всъщност те са малцинство и по никакъв начин не доминират в Америка. Въпреки това аз отправям един фундаментален упрек към фундаменталистите: те приписват на Бог или на свръхестествени феномени нещо, което принадлежи на реалността на хората. Поради тази причина те са абсурдни, а не заради убежденията си, които обикновено имаме навика да определяме като ретроградни.

- По повод на жертвоприношението, как да разбираме жертвата на тези терористи, които дават живота си, за да отнемат живога на други хора?

- Не знаем. Изправени сме пред култура на смъртта, която ни се изплъзва. 11 септември 2001 г. бе началото на нова фаза. Сегашният тероризъм предстои да бъде осмислен. Ние все още не разбираме какво представлява един терорист, готов да умре, за да убие американци, израелци или иракчани. Новото спрямо западния героизъм е, че тук става дума за налагане на страданието и смъртта, при нужда понасяйки ги ти самият. Този “подем на крайностите” на насилието идва от нашия свят.

Мисля, че ние сме свързани с живота по начин, който не ни позволява да достигнем до него. Тероризмът ни надхвърля, имаме чувството, че повече не можем да размишляваме за него. Той е заплаха поради самия факт, че не го разбираме. Не можем да преговаряме. А още по-малко да воюваме с тероризма, без да знаем дори къде са терористите, дали съществуват, дали имат желание да преговарят…

Американците направиха грешката “да обявят война” на “Ал Кайда”, като дори не знаеха дали “Ал Кайда” съществува. Президентът Буш реагира с инстинкта си на американец, сякаш ставаше дума за обичаен враг. Той се излъга дълбоко. Той смяташе да отговори на един атентат. Но без да мисли. Той знаеше, че Америка очаква действие. Откъдето и войната в Ирак… Абсолютна глупост! Ерата на войните приключи: войната вече е навсякъде. Навлязохме в ерата на прехода към универсалния акт. Вече няма интелигентна политика. Ние сме близо до края.

- Поставяте Христос в сърцето на историята на човечеството, но какво място отделяте за другите религии?

- Другите религии са необходими, за да се стигне до християнството. Възпитанието на човека става чрез религиозното. Нехристиянските религии са необходими на определен стадий на човечеството. Те позволиха този преход от животното към човека. Но християнството слага край на тези религии и ни изправя пред Апокалипсиса.

Никой не може да дефинира жертвоприношението например, защото то е прекалено очевидно. Става дума за заместващо насилие, необходимо, за да се преодолее гневът на хората. Християнското име на смъртния грях е именно гняв, повече, отколкото злоба. Първородният грях е насилието, или по-скоро съвкупността от гордост, гняв и насилие. Ислямът, от своя страна, не казва нищо против насилието. Той го приема понякога, като един от пътищата за откровението на Бог. Християнинът няма дълг да завладява каквото и да било чрез насилие. В известен смисъл ислямът е религиозна идеология, която остава потопена в архаизма. Различно стоят нещата в юдаизма. В Библията се намират първите религиозни текстове, в които жертвата е невинна. Много добре се усеща например, че историята на Йосиф върви в посока към християнството, тя е изцяло пророческа, в християнския смисъл на този термин. Именно защото превръща жертвата в жертва на своите братя. Историята започва с нещо като линчуване и това е линчуване на невинния, не на виновния… Това е вече историята на Христос. 

- Какво бихте отговорили на онези, които подобно на философа Мишел Онфре смятат, че религиите са източник на насилията и войните?

- Това са мислители в линията на Огюст Конт. Човек, който смята, че религиозното е главно отговор на въпроса за произхода на света. Добрият дивак под звездното небе, който размишлява за света и се пита откъде идва всичко това… Архаичната религия няма нищо общо с този род тревога. 

Що се отнася до насилието, знайте, че във всяка епоха убиват в името на онова, което се смята за важно. По време на феодализма смятали, че кралското правосъдие ще позволи всеобщ мир. Вярвали, че династическите кавги са в основата на войните. Когато се стига до републиката, Клаузевиц вижда много добре, че тя мобилизира народа за война, която дотогава е била дело на принцовете. Произходът на насилието винаги ще се търси другаде, винаги ще посочват най-важното нещо в момента… Докато човекът, разбира се, е в основата на всяко насилие.

- Вие смятате обаче, че днес християнството е отхвърлена, ако не и мразена религия…

- Християнството е мразено радикално. И то е единственото в това отношение. То е мразено особено в Европа, защото трябва да се защитават от него. То известява, че хората са жестоки, то смущава нашето архаично спокойствие. Всъщност християнството не е прието, защото не е разбрано. Трябва да се върнем към евангелския текст и послание…

- Протестантски подход, ако има такъв…

- Знаете ли, че католиците винаги са смятали, че съм протестант? В интерес на истината протестантство, католицизъм… това не е от голямо значение за мен. Католиците също са повлияни от протестантите, така както и протестантите могат да са повлияни от католиците. Забележката е очевидна по отношение на САЩ. Протестантите разбират стойността на единството. Интелектуалците, в частност, гледат много повече днес какво се случва в Католическата църква. Оказва се, че в настоящия момент има много случаи на приемане на католицизма в Съединените щати. Трябва да се каже, че в интелектуалния живот в американските университети доминират католически фигури. От своя страна, белите англосаксонски протестанти (WASP) както винаги са привлечени от бизнеса. Може би загрижеността за авторитетното слово, за словото, което се чува по света, занимава днес американската мисъл. Откъдето и това ново привличане на универсалността на католицизма.

- Според вас трагичното ли е последната дума на Историята?

- На гръцки трагично е trogos. Това е смъртта на жертвата, която накрая помирява. Така че това е също катарзис. Самата гръцка трагедия просто повтаря раждането на религиозното. Смъртта на жертвата е онова, което възстановява мира чрез пречистване на насилието. Смъртта на жертвата връща мира. Трагедията спазва схемата на архаичната религия. Остава обаче известна несигурност относно истината за виновността на жертвата. Това върви в посока към християнството. Но да приемеш истината на християнството означава да се отърсиш от трагичното, то е отвъд трагичното. Ние не знаем за какво наистина става дума. Но знаем, че Апокалипсисът не е тъжен в степента, в която, ако стигнем наистина до него, ще преминем към нещо друго. Апокалиптичните текстове в Евангелията го известяват, но въпреки това не са хепиенд. Със сигурност провидението винаги е очакване, Апокалипсис.

- И все пак ние не сме призовани към страх, а към доверие…

- “Не се страхувайте”. Това апокалиптично слово се намира в Евангелието. Няма да бъде лесно, нито приятно, но Христос ни казва: “Не се безпокойте!”. Трябва да продължим до края, сякаш нищо не се е случило. Призванието на човечеството продължава. Да мислим за Апокалипсиса означава да мислим за трагедията на времената, които идват в християнска светлина, която в същността си е оптимистична. Това не е краят на всичко, а идването на Божието царство. Божие царство, за което нямаме никакво обяснение. Но няма значение, защото то се доближава до нас.

Рене Жирар е почетен професор по сравнителна литература в Станфордския университет и в Университета “Дюк” (САЩ), член на Френската академия от 2005 г. Основният сайт за Рене Жирар на френски: perspectives-girard.org/intro.php

Превод от френски: Галя Дачкова