Разбирате ли в какво може да се превърне Украйна?

Бездруго в Крим атмосферата беше твърде напрегната: хората се събираха изнервени по площадите, информацията беше противоречива, кримчани гледаха подозрително татарите, във всеки вход им се привиждаха диверсанти.

Струва ми се, че за украинските либерали терористичните актове бяха съвсем логичен ход. Те не са се отказвали от плановете да си върнат полуострова на всяка цена. Или може би дори не да си го върнат, а да отмъстят за загубата му. И което е важно, диверсионните атаки осигуряваха на украинските герои възможността да получат своята порция слава.

Но след взривяването на електропроводите резервните свършиха работа, спецслужбите проследиха всички потенциални организатори на саботажите, дойде пролетта, после лятото и в туристически Крим забравиха за терористичните актове и блокадите.

А към изявленията на обезпокоените съседи за това, че след спирането на тока ще последват атаки в Керченския пролив и други инфраструктурни обекти, кримчани започнаха да се отнасят с присъщия им южняшки хумор.

С хумор се отнесоха и към съобщението за неуспешната атака в пролива. В последните дни на юни трима бойци от кримско-татарския батальон под ръководството на украински офицер се опитаха да хвърлят под моста на Керченския пролив 60 метални въжета със закрепени за тях поплавъци, които трябваше да блокират винтовете на корабите и да спрат плавателната дейност в района. Само че фелуката се строши по пътя и бе разбуксирана отзад, а един от участниците в саботажа се върна в Крим и даде показания.

Съгласете се, това също беше смешно. А виж, когато на границата започнаха да се чуват изстрели, а над езерото Сиваш полетяха военни вертолети, нещата вече станаха сериозни. С жертви сред военните. Макар задържаният диверсант да не бе кадрови командос с размаха на Рамбо, а червендалест шегаджия от доброволческия батальон, който кара кола, търгува с дини, пече се на плажа, а после си получава надницата…

Украинците добре усвоиха правилата на „хибридната война“, при която изпълнението на държавните задачи в значителна степен преминава в гражданския сектор. Многобройни активисти, доброволци, паравоенни организации изпълняват най-шумните поръчения, а украинските официални лица само гадничко се усмихват и махат с ръце – нямаме никакво отношение към това.

Само че тази стратегия има страничен ефект – контролът над бойната активност на героите е практически невъзможен. А експлозиите могат да избухнат съвсем не там, където е нужно. Практически едновременно с боевете на кримската граница в Западна Украйна СБУ задържат група терористи. Също с боеве, с жертви.

Мислите, че проруските сепаратисти са минали в настъпление? Не. Задържаните са въоръжени бойци от доброволческия батальон ОУН (Организация на украинските националисти) с характерни прякори „другаря Партизанин“, „другаря Негодник“ и „другаря Таен агент“. Те се опитаха да произведат серия от взривове в различни инфраструктурни обекти в Лвовска област.

Разбирате ли в какво може да се превърне Украйна при по-нататъшно влошаване на социално-икономическото положение и постепенната загуба на управляемост? И тук никаква Федерална служба за сигурност няма да помогне!

Аз, признавам си, се удивявах на прецизните, нерешителни крачки на руското ръководство по отношение на побеснялата съседка. Исках, както и много други хора, по-опредени действия. Но сега съм съгласен, че руското ръководство показа определен стратегически нюх.

Епидемията на лудостта лесно може да премине границите и тук е необходима не хирургическа намеса, а по-скоро изолация и постелен режим.

Превод от руски: Елена Дюлгерова