Ген. Бояджиев: Първата съветска атомна бомба е с уран от Бухово

Класически епизод от  Студената война: 2 март 1950 г., в еднодневен свръх скоростен процес Клаус Фукс е осъден за шпионаж в полза на Съветския съюз. Предателството се състои в изнасяне на стратегическа военна атомна тайна. Именно този човек ще остане записан в историята като най-големия атомен шпионин. Кой е той?

Клаус Фукс или Емил Юлиус Клаус Фукс, роден на 29 декември 1911 в Рюселсхайм, Германия,  е един от най-големите немски таланти във физиката на 20-ти век. Извън това или в допълнение на това той е член на Германската комунистическа партия и при идването на нацистите на власт през 1933 г. успява да избяга в Англия.

През 1937 г. защитава докторат по физика в Бристолския университет и е поканен да продължи с научните си занимания в Единбург. Когато избухва Втората световна война, като немски гражданин, Фукс е интерниран в лагер край Квебек, Канада. Професор Макс Борн от Единбургския университет се застъпва за него и в началото на 1941 г.  Фукс се завръща в Единбург, където е привлечен от Рудолф Пайерлс към британската програма за създаване на ядрено оръжие.

През 1942 г. получава и британско поданство. Ключовият момент и златната кокошка за „лисицата” Фукс идва в края на войната, когато е прехвърлен в Колумбийския университет в Ню Йорк и започва работа по Проекта Манхатън.

Пречупването, преориентирането или сделката става през 1945 г. - с посредничеството на Хари Голд, Фукс(името в превод означава лисица) предава целият атомен пакет информация на руснаците, до момента изостанали сериозно в ядрените си проекти. Има и анекс към сделката – две години по-късно, през 1947 г. той донася всичко което знае(а то е всичко което се знае!) и  за разработката на водородната бомба.

Разбира се, къртиците се радват на материален благодат, но не са вечни. И през 1948 г. който и където трябва установява течът на уранова информация, Фукс е задържан от служители на разузнаването в Англия, разпитан е и е обвинен директно в шпионаж.

През януари 1950 г. физикът-шпионин се вразумява, прави пълни самопризнания, явява се пред съда на 1 март 1950 г. и още на следващия ден получава 14 години затвор. Присъдата изглежда направо снизходителна за най-голямата шпионска афера в историята на човечеството, но тя е максималната възможна според закона за издаване на военни тайни на приятелска нация. А СССР и Великобритания поне формално все още са съюзници. Както обикновено в такива случаи, седмица по-късно, на 7 март  Съветите правят официално изявление, в което отричат, че Клаус Фукс е бил съветски шпионин и че въобще са чували за него.

Истината обаче е, че тъкмо показанията на Фукс пред британските и американските служби сътворяват  верижна реакция не само в ядрените лаборатории, но и в шпионските подземия и водят след себе си далеч по-шумните процеси срещу Дейвид Грийнглас и Юлиус и Етел Розенберг в САЩ, увенчани този път с „електрически стол“ за подсъдимите.

Вижте продължението на тази история: