- Автор: Рени Нешкова
- 10 Sep 2020
- 49
- 2
„Известно време ГЕРБ и „Реформаторският блок“ ще си мерят ръста взаимно. РБ ще продължи с търсенето на някаква формула, която да съчетае двете трудно съчетаеми при тях неща, когато говорят на своите избиратели. Едното е да бъдат морален коректив, публично да не се съгласяват с модела Борисов – Цветанов. А другото нещо е да преглъщат и да търсят участие във властта. Една красива и една прагматична логика, които РБ се опитва да съчетава, като посочва, че ГЕРБ е този, а не онзи. В края на краищата Борисов може да се замисли с кого по-лесно да се разбере – с няколко души от РБ или с по-малко от други партии. Според мен той е напълно искрен и емоционален, когато казва, че не знае с кого точно трябва да преговаря от РБ.“
Помолихме Първан Симеонов от „Галъп Интернешънъл“ да коментира първите резултати след изборите и какво да очакваме в близките дни.
<p><strong>- Изненада ли ви класирането на 8 партии и коалиции за 43-ия парламент?</strong></p>
<p>- „Галъп Интернешънъл“ беше една от агенциите, които не изключи 8-партийния парламент. В нашите последни прогнозни данни включихме в сметките „Атака“ и АБВ. Така че за нас случилото се не бе никаква изненада. Нашият екзитпол бе изключително коректен и още от самото начало заявихме, че по всяка вероятност тези формации са вътре. Паралелното ни преброяване също доказа освен разпределенията, но и малката дистанция между БСП и ДПС. Така че „Галъп Интернешънъл“, нескромно казано, има с какво да се гордее на тези избори. Много малко от нещата, които станаха на тези избори, останаха непредвидени.</p>
<p><strong>- Какво например?</strong></p>
<p>- Едни от тези неща бяха високите резултати на Реформаторския блок и на Патриотичния фронт, както и ниската подкрепа за БСП. Това бяха резултати, които всички агенции, по един или друг начин, уловиха като тенденция, но размерът на процентите за БСП бе под очакванията. По-скоро има нещо прелюбопитно като наблюдение, и то е следното: първите две формации отбелязаха резултат, който бе доста под собствените им очаквания. За БСП е нормално да вземат толкова поз очакванията си. По-интересното е, че ГЕРБ логично на пръв поглед очакваха повече. Защото на тези избори ГЕРБ взе около милион и сто хиляди гласа, колкото имаха и на предните парламентарни избори. Но тогава ситуацията бе различна – през 2013г., когато трябваше да се явят на нещо като поправителен, бяха разследвани, имаше протести срещу политиката им. Тоест, естествено бе на изборите сега да очакват по-голям резултат, който да включи и наказателен вот срещу БСП. Но такъв вот нямаше.</p>
<p><strong>- Защо се получи така?</strong></p>
<p>- Този вот отиде към малките формации, които получиха много добри резултати. Това показва, че тези избори са много ясно предупреждение към политическия елит. Пред трите злини, които електоратът съзря в трите големи партии, той предпочете да даде вота си за малките формации. И това се видя много ясно на това гласуване и може да се обобщи така: слаби големи партии и силни малки.</p>
<p><strong>- Май единствените доволни от резултата си бяха ДПС?</strong></p>
<p>- При ДПС няма никаква изненада и техните 500 000 гласа бяха точно прогнозирани от нас. Ние бяхме едни от първите, които предвидихме, че има голяма вероятност БСП и ДПС да се изпавнят в резултатите си, дори имаше индикации, че движението може да излезе на второ място. Имаше колеги, които са правели екзитпол в региони, където ДПС няма традиционен електорат и са получили сходни резултати. Екзитполът тепърва ще се анализира допълнително, защото чрез него може да се направи демографски профил на гласуващите. Така че представянето на ДПС бе напълно в рамките на очакваното. Но аз с нетърпение очаквам да видя, дали те са потвърдили резултатите си в Северозападна България, където на предните избори разширяват електоралната си география. На парламентарните през 2013 и на европейските избори през 2014г. ДПС в градове примерно като Монтана бе взело 8000 гласа допълнително. Сега анализът ще покаже, дали тази тенденция продължава.</p>
<p><strong>- Вероятно тези нетрадиционни гласове, както казвате, идват от ромските махали?</strong></p>
<p>- Не знам дали са само от ромските махали, но да го кажем, че това са гласове, които си търсят стопанин. ДПС се държи като партия покровител, нещо средно между патрон и синдикат, и не е странно, че ДПС е силно в такива маргинализирани райони и общности. Но факт е, че те сами ги намират тези общности и са последователни в това, докато останалите не се интересуват от ромите извън изборите. Всъщност аз не знам кой от другите партии, с много малки изключения, не е опитвал да се занимава с ромите, но само и единствено като „ромски гласове“.</p>
<p><strong>- Любопитен е и въпросът с преференцията, за която кандидати на Реформаторския блок агитираха най-активно?</strong></p>
<p>- „Реформаторският блок“ беше формацията, която най-ясно изразяваше преференциалното гласуване. Общо преференциалното гласуване мисля, че достигна 48% според допитването, което е повече, отколкото на европейските избори. Разбира се, този процент е декларативен, а дали наистина толкова са използвали тази възможност, предстои да видим. Но този процент показва увеличаващото се значение на преференциалното гласуване. То говори също, че хората го харесват и използват възможността да преподреждат партийните листи.</p>
<p><strong>- Как смятате, че ще се развие интригата между ГЕРБ и „Реформаторския блок“?</strong></p>
<p>- Предполагам, че известно време ще има взаимно съизмерване на ръста и „Реформаторският блок“ ще продължи с търсенето на някаква формула, която да съчетае двете трудно съчетаеми при тях неща, когато говорят на своите избиратели. Едното е да бъдат морален коректив, защото при тях винаги има един морален елемент и публично не се съгласяват с модела Борисов – Цветанов. А другото нещо е да преглъщат и да търсят участие във властта. Една красива и една прагматична логика, които РБ се опитва да съчетава, като посочва, че ГЕРБ е този, а не онзи. В края на краищата Борисов може да се замисли с кого по-лесно да се разбере – с няколко души от РБ или с по-малко от други партии. Според мен той е напълно искрен и емоционален, когато казва, че не знае с кого точно трябва да преговаря от РБ.</p>
<p><strong>- Ако обаче преговорите с партиите не потръгнат, какво може да очакваме?</strong></p>
<p>- Мисля си, че Борисов може да разсече гордиевия възел, като направи публична саможертва и обяви, че в името на стабилността и т.н. се отказва от премиерското място. Повечето мислят, че той иска да управлява, но според мен това не е вярно. Борисов не иска власт, а слава. Той иска да съхрани публичния си образ неопетнен пред електората за президентските избори. И в тази връзка на мен ми се струва, че той вече е преглътнал, че в следващите месеци и години за него не е добре да бъде на топа на устата. Предстоят трудни времена за страната с тежки и непопулярни управленски решения. Мисля си, че той е в състояние да изиграе една тактическа крачка назад. Но за него ще е важно да е като жест, следствие от необходимост, като негова управленска воля, представена като спасителна за държавата, а не продиктувано отвън. Защото ако първият мандат на ГЕРБ не може да бъде реализиран, нататък ще става почти невъзможно да се постигне съгласие кой да е министър-председател, кой да е председател на парламента и т.н. В момента на плещите на Борисов лежи отговорността да измисли някаква креативна политическа формула.</p>
<p><strong>- Възможно ли е като втора политическа сила БСП да се опита да реализира мандата си в някакъв вид широка коалиция, ако ГЕРБ след опитите се откаже?</strong></p>
<p>- Съмнявам се, че БСП ще го направи, особено след този отчайващ резултат. В тази ситуация основните партии и особено БСП ще показват пози на крайна морална чистота като опозиция.</p>
<p><strong>- А каква ще е ролята на ДПС?</strong></p>
<p>- Вижте, ДПС е партия, която играе с няколко хода напред. Според мен те отдавна са отиграли тази възможност да останат извън властта. И ми се струва, че направиха известни стъпки, напускайки контролирано политическа власт да отидат в икономическата. На мен ми се струва, че това има нещо общо и с банковия сюжет, но нека не влизаме в него. ДПС е калкулирало риска да остане в изолация. Аз очаквам позата на ДПС в следващия парламент да бъде като защитник на политики, на „принципно конструктивен“ играч, за да се говори години наред, че ДПС е скритата опора и на това управление. Но нека не гадаем отсега, ясно е, че се очертават много интересни седмици.</p>
<p><strong>- Ще издържи ли парламентът достатъчно дълго?</strong></p>
<p>- Каквото и да си говорим, факт е, че на никого не му се ходи отново на избори. Първите три основни партии разбраха предупреждението – хората посочиха и оцениха малките партии изненадващо високо и това е ясен знак, че има неприязън към политическия елит, и то вкупом. И винаги съм си мислел, че този политически елит в такива моменти е проявявал инстинкт за самосъхранение, за спасяване на кожата. На избори на тях не им се ходи. И на хората не им се ходи на нови избори, защото са емоциално изтощени. Мисля си, че обществото е склонно дори да понесе несгодите да се започнат реформи, само да се знае, че това е правилният път. Дори смятам, че няма да е много кратък животът на този парламент, защото стана ясно и на нашия политически елит, че така повече не може да продължава, че ще трябва да се поеме отговорността за тежки решения. Не ми се ще да влизам в жълтия елемент, но има политическа логика в подозрението, че Борисов иска да запази обаянието си за президентските избори през 2016г. и следващите му ходове сега ще са съобразени с това.</p>
<p><strong>- Като няма хляб, с този шарен парламент поне зрелищата ще са сигурни.</strong></p>
<p>- Аз съзирам нещо хубаво в този парламент. Защото ние много луксозно взехме да си мислим, че България може да се управлява без коалиции. Взехме да осъзнаваме, че политиката не е битка, а защитаване на интереси, надявам се, подчинени на един национален интерес. Може да се измисли формула за широко представен кабинет, който да свърши черната работа, да действа по някаква програма с първо, второ и трето в някакъв обозрим хоризонт във времето. Това, което може би предстои, е някакво ново издание на кабинета „Орешарски“, един вид поправителен изпит. Тоест онова, което Орешарски трябваше, но не можа или не искаше да направи, сега ще трябва да се направи с една година закъснение. Това ще е един черноработнически кабинет, който да свърши основните неотложни неща и тогава отново да отидем на избори.</p>
