Първан Симеонов: Кабинетът „Борисов“ е сравним с този на Орешарски преди Пеевски

<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48216_Be6tBPWDk9hgXS2OdHCx6T6se3VMOM.jpg" style="height:285px; width:480px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Изследването на &bdquo;Галъп интернешънъл&ldquo; като че ли показва едно обществено и политическо затишие. Да не би да е затишие пред буря?</strong></p> <p>- Първо, затишието е след буря, защото през последните две години имаше сериозна политическа криза. Второ, затишието е пред избори, защото предстоят местни и президентски избори. Трето, затишието е малко на повърхността, защото страховете отдоу остават. Има не малко страхове на тема тероризъм, не малко страхове на тема пенсии, на тема външнополитически натиск и не малко страхове на тема финанси, макар че те са някак разсеяни, но все пак си остават валидни. С две думи, както отбелязахме още в изследването си преди преди два месеца, няма особен ентусиазъм, но има известна стабилизация. Това обаче е все още ефектът на новата власт. Обществото не се интересува толкова как тази нова власт действа, а оценява това, че въобще я има.</p> <p><strong>- Стоте дни на правителството свършиха. С кое от миналите правителства бихте сравнили този стартов период на кабинета &bdquo;Борисов 2&ldquo;?</strong></p> <p>- Това правителство в началото си най-много прилича на други трудно и компромисно създадени правителства, каквито бяха кабинетите на Станишев, Орешарски, и се отличават по първоначалната подкрепа за него от правителството на Сакскобургготски или на кабинета &bdquo;Борисов 1&ldquo;. Очевидно коалиционните правителства се възприемат по-трудно, което е нормално. И не е само - факт е, че в българската политика по навик има търсене на нови лица.</p> <p><strong>- Има ли някаква промяна в одобрението между ГЕРБ и БСП в сравнение с изборните резултати?</strong></p> <p>- Не, няма динамика. Но нека изчакаме следващия месец, когато ще се очертаят по-ясно тенденциите &ndash; може би набъбват &bdquo;Реформаторският блок&ldquo; и &bdquo;Атака&ldquo;, може би ДПС губи периферия. Но най-важното, което е видимо сега, е, че партиите във властта остават стабилни, а партиите в опозиция преживяват тежки моменти. Но това е нормално. Ситуацията обаче е такава, че са възможни всякакви развития.</p> <p><strong>- Успокоява ли се напрежението около банковата система?</strong></p> <p>- Възстановява се постепенно доверието в банковата система, през този месец картината изглежда по-благоприятна в сравнение с миналия месец. Бих казал, че изобщо има известно обществено успокоение и ние сме го отбелязвали няколко месеца поред.</p> <p><strong>- Какво би показало едно сравнение между двата кабинета на Бойко Борисов?</strong></p> <p>- Показва това, че българите предпочитат новите лица в политиката и че компромисите в коалициите вредят на популярността на една власт. Истината е, че първият кабинет на Борисов започна с доста по-високо доверие, което е нормално, защото там бяха акумулирани свръхочаквания. Сега обаче нещата са доста по-различни и съпоставими с кабинета &bdquo;Орешарски&ldquo; преди назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Впрочем това сравнение съвсем логично показва, че от много време насам в България има почва за различни популистки алтернативи, за супергерои, за месианство. Нещо, което прекрасно си знаем и което досадно повтаряме. Това означава, че, общо взето, в българската политика, както е модно да се казва, има търсене на нова СИРИЗА, само че ние нови СИРИЗИ в последните петнайсетина години вече доста сме виждали. Друг е въпросът, че нито една от тях не се наричаше &bdquo;лява&ldquo;. С други думи, този тип &bdquo;влизане на нови играчи&ldquo; са били ситуациите, които &bdquo;ободряват&ldquo; системата. И когато няма нови играчи, то и ентусиазмът не е много голям. И в сегашната ситуация липсва ентусиазъм, но поне има стабилизация.</p> <p><strong>- Любопитно е обаче как се възприема новият стил в поведението на Бойко Борисов, който прилича на уморен баща на разлудували се деца, нищо общо с Борисов от предишния кабинет?</strong></p> <p>- В интерес на истината Борисов няма голям избор. По време на първия мандат той дойде като лукс, като прищевка на българите. Имаше добри макроикономически резултати след мандата на тройната коалиция и крайно неблагоприятни фактори като спиране на европейските фондове, световната икономическа криза и т.н. Като цяло мандатът на Станишев беше макроикономически позитивен и в същото време политически отвратителен. Тоест икономически ползи, но политически минуси. И тогава дойде Борисов не толкова да променя нещо в икономиката, да ревизира и да реформира. Той дойде с идеята за възмездие, да разкара &bdquo;лошите&ldquo;. Имаше ефектни акции в тази насока &ndash; бутаха се барбекюта и разни такива неща. Сега е обратното &ndash; и икономически, и политически през 2014 г. нещата изглеждаха отвратително. И в този смисъл идването на Борисов не е вече лукс и прищевка, а изглежда като необходимост.&nbsp; Обществото се оглежда и няма за кого друг да се хване. Няма алтернатива, никой не седи на резервната скамейка. И в тази нова ситуация Борисов е принуден да се държи по нов начин. Той не може да си позволи както преди да напада когото си поиска, защото върху него са съсредоточени страшно много надежди за стабилизация. Обществото интуитивно усеща, че политиката и икономиката са на ръба и не случайно това управление гледа да не прави резки движения. Борисов говори вече за стабилизация, а не толкова за реформи.</p> <p>Ако погледнем логиката на това управление, те сами си намериха метафората много точно &ndash; и тя е саниране. В един много свободен превод санирането означава оздравяване, то е опит за удължаване живота на някакви системи &ndash; да се смени фасадата, да се сменят сглобките, щранговете и т.н. Не да се реформира радикално системата, а да се удължи животът й. Точно това ще се мъчи да прави прави правителството. Защото знае, че в една такава ситуация резки движения са противопоказни. Ще санират, няма да реформират.</p> <p><strong>- Само че те дойдоха с обещания за реформи, а не за саниране.</strong></p> <p>- Ако трябва да бъдем откровени, те не излъгаха избирателите си, защото ГЕРБ каза &bdquo;стабилна България&ldquo;. А пък &bdquo;Реформаторите&ldquo; казаха &bdquo;реформи&ldquo;. Все пак мандата го носят ГЕРБ и това ще наблюдаваме в идните месеци &ndash; противоборство между стабилизация и реформиране. Самите те отбелязаха, че постигат баланс между стабилизация и реформи. Това се опитват да направят, а то си е въжеиграчество. Всеки ден от живота на това правителство ще е изпитание за него и всеки ден ще е това ходене по въже за практическо оцеляване.</p> <p><strong>- До местните избори, когато ще има нова ситуация?</strong></p> <p>- След местните избори ще видим. Те ще бъдат изпитание за всички. Лошата новина е, че не се очертава да се промени водещата логика на страната. А тя е вместо реформиране &ndash; задлъжняване и инвестиции. Това не е реформаторска логика и не показва решителност, не показва воля, не показва лидерство. Но нека погледнем и другите обстоятелства &ndash; външният фактор очевидно изисква стабилност в България, особено сега с идването на тежките геополитически дни. Очевидно западните партньори държат България да е стабилна. Няма алтернатива, няма политическа или икономическа групировка, които да противостоят на това правителство, някак си всичките изглеждат в неговия отбор, въпреки че се бият помежду си. Обществото ни е уморено, не иска резки движения. Това се вижда от данните и ние днес показахме - в пъти по-малък протестен потенциал и готовност за участие в протести и желание за предсрочни избори в сравнение с преди година. Правителството едва ли ще е най-реформаторското, но и по начина на самото си съставяне то няма и как да бъде. Защото е сложна формулата &ndash; външните фактори, обществото, всички искат стабилност, дори опозицията не е достатъчно радикална. Тя и няма очи да бъде след последния мандат. И в крайна сметка ситуацията е затишие.</p> <p><strong>- Дали е възможно раздвижване, някакво политическо оживление и разместване на позиции след местните избори?</strong></p> <p>- Тези избори ще бъдат едно изпитание за всички. ДПС ще се опита да разшири електоралната география и да покаже дали може да оживее въобще, &bdquo;Патриотичният фронт&ldquo; има голям шанс също да успее да разшири присъствието си, &bdquo;Реформаторският блок&ldquo; също има своите шансове. Тези избори се очертават като сериозно изпитание за самите управляващи &ndash; защото на някои места ще трябва да се състезават по няколко кандидати от средите на управляващите.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>