Първан Симеонов, „Галъп Интернешънъл“: В кампанията ще успее онзи, който говори в бъдеще време

<p><strong>- Седмица преди евровота в интервю за ГЛАСОВЕ вие много точно прогнозирахте колко гласа ще вземат основните партии. Казвам това, защото социолозите след изборите бяха нападнати групово заради значителни разлики в прогнозите и подозренията, че играят за определени политически субекти?</strong></p> <p>- Не искам да се връщам на този епизод, защото е свързан с неприятни емоции за всички, които се занимават с политически анализ и изследване на общественото мнение. Да, спомням си, че тогава пред вас дадох една прогноза с масиви гласове, която се оправда навсякъде, с изключение на надценяване на БСП. Ако погледнете прогнозите на всички агенции, ще видите, че те очакваха на практика 200 хил. гласа повече за БСП. БСП обаче взе непредвидимо нисък резултат, по-малко и под очакванията на всички изследователи.</p> <p><strong>- Обяснението?</strong></p> <p>- Като че ли едни гласоподаватели &bdquo;увиснаха&ldquo; между опциите БСП и АБВ, като на декларативно ниво те останаха при БСП, но на искрено ниво не останаха при тях, просто не отидоха да гласуват. Този процес сме го наблюдавали и в синьо. Две неприятни неща произтекоха от тази случка през месец май. Едното е общото заклеймяване на социологията и другото, което е още по-лошо от това, е опитът изследователите да се разделят на трайно добри и лоши.</p> <p><strong>- А не е ли добре това? Защото заради едни доста фрапантни разлики в прогнозите спрямо действителните резултати на някои социолози го отнесоха всички. </strong></p> <p>- И двете последици са неприятни. Аз продължавам да вярвам в добросъвестността на колегите и съм последният, който ще говори срещу всички тях. Още повече, че аз съм от друго поколение в тази гилдия и съм човек по-скоро с политологичен профил, което ме прави много по-чувствителен и по-внимателен към етичните правила в изследването на общественото мнение. Това, че съм донякъде външен за тази гилдия, ме прави и много по-самокритичен. Да не навлизам в тази болезнена тема, която наистина много ме притеснява, но ще кажа, че това, което никога не би се простило на нас от &bdquo;Галъп Интернешънъл&ldquo; като грешки, се приема с лека ръка за други колеги. И онова, което също ме притеснява, е свръхочакването, че социологията е невероятно точно числово мерило. А е важно да се наблюдават тенденциите, а не числата. Ето например в последните дни всички агенции, които хората по инерция са склонни да поставят на едната или другата част на политическия спектър, отчитат сходни тенденции.</p> <p>И пак казвам &ndash; станалото през май бе трудно предвидимо. Подобни неща се случиха например в една Холандия. Не знам там някой да е скочил с такава ненавист на социолозите.</p> <p>Вижте, &bdquo;Галъп Интернешънъл&ldquo; е агенция, която като че ли най-много страда от слагането в общия кюп. Ние сме с повече от 20-годишна практика, със своя мрежа, с огромен обем неполитически изследвания, което ни позволява наистина независими от външно финансиране политически изследвания. Правим ги като обществена мисия, ако щете вярвайте, въпреки че си навличаме повече болка, отколкото удовлетворение. Но държим да показваме всеки месец на обществото своеобрзано огледало и вие може да се уверите в това по начина, по който говорим за данни. Тогава ние сме хладнокръвни до скучност. Може да сбъркаме, но няма да излъжем. И затова ни е много болно, когато се случват такива неща.</p> <p>Например когато предвидихме с голяма доза точност резултатите през 2013 г., никой не каза и една добра дума. Когато паралелното ни преброяване на референдума за АЕЦ &bdquo;Белене&ldquo; в началото на миналата година показа точно 20.2% активност, а ключовият въпрос беше точно активността, беше отбелязано със съобщение в сайта на Световната асоциация &bdquo;Галъп Интернешънъл&ldquo;, но пак никой не обърна внимание на това в България. И сега, като ми казвате, че в интервю пред вас съм отбелязал точните масиви гласове, не си спомням някой да е казал добра дума. Искам само две неща да подчертая &ndash; &bdquo;Галъп Интернешънъл&ldquo; си върши добросъвестно работата, въпреки че никой не е застрахован от грешки. Към социологията не бива да се подхожда със свръхочакването за някаква абсолютно точна числова прогноза, тя определя обществени тенденции към определен момент. Когато наистина дойде ред за прогноза, ние правим прогноза.</p> <p><strong>- Какви тенденции се очертават за предстоящите избори, които ще са след броени дни? Могат ли да се посочат някакви по-трайни резултати?</strong></p> <p>- Изследванията, които правим, сега отиват на терен. С прогнозни данни ще излезем непосредствено преди изборите. Но и без конкретни данни, очевидни са няколко тенденции. Едната е видимо по-добрата позиция на ГЕРБ, които се очертават като победителя на тези избори. Виждам мобилизация при ДПС. Един от симптомите е разкриването на нови секции в чужбина, опитът за разширяване на изборната география на ДПС и включването на хора с български имена в листите си. Залогът пред тях е голям, защото при един силен резултат ДПС би се превърнал в по-трудно заобиколим фактор. И виждам една трета тенденция &ndash; колкото и да е сложен пъзелът, нещата вървят към едно дясно-центристко управление &ndash; то е най-вероятното. Все пак с уговорката, че още е рано за точни прогнози, защото трябва да стъпим на числа, с каквито сега не разполагаме. Тези тенденции извеждам от това, което виждам при колегите, които отчитат общественото мнение, и на база политически анализ.</p> <p><strong>- Очевидно конфигурацията ще е сложна, тъй като всички основни играчи декларират, че няма да правят коалиция с ДПС, колкото и незаобикалим фактор да изглежда движението. Как ще изглеждат нещата при по-малките формации, които са около бариерата от 4%? Колко от тях имат реален шанс и от какво зависи той?</strong></p> <p>- ГЕРБ, БСП и ДПС ще бъдат на първите три места очевидно. РБ, ББЦ, &bdquo;Патриотичният фронт&ldquo; и АБВ са формациите, към които трябва да гледаме с много голям интерес. От днешна гледна точка РБ и ББЦ са формации, които имат много видими изгледи да са в следващото Народно събрание, но по никакъв начин не бих подценил &bdquo;Патриотичния фронт&ldquo; и АБВ. За тях е модерно да се казва, че са на ръба. АБВ е нова формация и още не сме съвсем запознати с механизмите на нейната подкрепа, за &bdquo;Патриотичния фронт&ldquo; пък имаме много данни от предишни избори - тези изчисления, както политическият анализ показват, че &bdquo;Патриотичният фронт&ldquo; има лоялна публика и следователно голяма вероятност да е в следващия парламент. Не бих отписвал и &bdquo;Атака&ldquo;, но ще трябва да има сериозна мобилизация там, защото имиджовите щети, които тази формация понесе, са доста големи. Засега не се вижда те да се компенсират от ярката им проруска риторика и социален патос. Разбира се, ще има ред партии, които ще се борят за проценти, които да им осигурят субсидия или едно по-забележимо публично присъствие. Има любопитни формации като &bdquo;Десните&ldquo;, &bdquo;Зелените&ldquo;, &bdquo;Движение 21&rdquo; и др., нека не изреждаме.</p> <p><strong>- В едно скорошно мерене на рейтинги Татяна Дончева бе на четвърто или пето място, Първанов &ndash; на второ. Може ли да обясните за средностатистическия българин как се получава така, че едни хора много харесват лидера на една партия, но не гласуват за нея. Изобщо как се правят тези рейтинг листи? </strong></p> <p>- Уважаваният от мен Цветозар Томов определи веднъж така наречените рейтинги като &bdquo;бошлаф&ldquo; и това е шеговитият начин да се предупреди за опасностите, които носи прекаленото вглеждане в тях. Те не са точно бошлаф, но отговарят по-скоро на на интереса на медиите и на масовата публика и вършат много малко работа, когато трябва да оценим една личност като управленска дейност. Рейтингът най-вече опрделя харесването, обаче съгласете се, че колкото повече работа върши един политик, толкова повече рискува рейтинга си. Колкото повече реформи прави, толкова по-надолу слиза в класацията. Понякога добрият рейтинг означава, че даденият политик не е запретнал ръкави, не се изпотил във вършене на нещо, а по-скоро е пазил доверието и симпаниите към себе си в нещо като депозит.</p> <p>Затова към рейтингите трябва да подхождаме много внимателно. Те казват повече не за това как даден политик си върши работата, а за това как ние гледаме на политиката, какво харесваме, какво ни привлича. Тоест рейтингите казват повече за нас, а не за политиците.</p> <p><strong>- Как точно питате респондентите си за определяне на рейтингите?</strong></p> <p>- Ще ви кажа как подхождаме ние. Вземаме списък на основните публични фигури, към които се включват и политици и ръководители на обществено важни институции. Изниква въпросът за съпоставимостта и ние предпочитаме да предлагаме на нашите респонденти един списък с хора, които се занимават със съпоставима дейност в публичното пространство.</p> <p><strong>- Например Кристалина Георгиева винаги ще изглежда по-добре в сравнение с нашите политици поради разстоянието, от което я гледаме. </strong></p> <p>- Често ни питат защо я включваме. Тя е част от европейската политика, излъчена е от национална квота. Тя е европейска политическа фигура, но и българска. Ние сме част от европейската политическа система. Важно е да се мери подобен рейтинг, тъй като това е еталонна мярка за българския политически процес. Високи оценки обикновено имат онези, които са отгоре и встрани на текущия политическия процес, онези, които не участват в злободневния дебат.</p> <p>Медиите много обичат да класират, но ние винаги подчертаваме, че това не е класация, че пред различните институции и личности има различни задачи и не могат да се сравняват автоматично. Но да се върнем на въпроса как питаме &ndash; правим един списък на важните личности &ndash; министри, висши партийни функционери, хора, които оглавяват важни публични институции, и т.н. И ги питаме &bdquo;Имате ли доверие на...&ldquo; Това е обикновено онази част от изследването, която предизвиква най-жълт интерес, и ако следите внимателно, ще забележите, че се стремим все по-рядко да отговаряме на този интерес. Няма да коментирам други колеги, но нашата практика е да сме изчерпателни и с ясни критерии кой е в списъка. И да даваме как доверието в някого се е движило във времето, а не да ги класираме.</p> <p><strong>- Изкушенията при проучванията сигурно са големи, но вие трябва да пазите авторитета си, ако искате да сте на пазара, не само на политическия, а и на маркетинговия. Както в банковия сектор, така и при вас брандът очевидно е важен. Как се опитвате да го отстоявате?</strong></p> <p>- Както в политиката, така и в изследванията за политиката, аз виждам плавна смяна на поколенията и се надявам, че това ще се отрази положително на печеленето на доверие. Казахте нещо за банките &ndash; те са добро сравнение: и там доверието е основното. Впрочем, ние мерим всеки месец доверието в банковата система и там нямаше някакви драстични колебания, но в последните месеци имаше безпокойство. Но това е отделна тема.</p> <p><strong>- Кои са факторите, които играят голяма роля за промяна на вота &ndash; компромати, сладки обещания?</strong></p> <p>- Не бих казал, че компроматите вече играят такава роля. Напротив, смятам, че в тази кампания ще успее онзи, който успее да говори в бъдеще време, който говори с ясни ангажименти, срокове дори и дава перспектива. Защото един от най-големите проблеми е, че месеци, години вече ние сме в политическа безтегловност. Изчезна бъдещето време. Онези, които говорят за компромати, изпадат в хипотезата за лошия вестител. Да, те ще донесат лошата новина, но кой гласува за лошия вестител? Ние дотолкова свикнахме с кални кампании, че това вече не ни прави никакво впечатление. Имаме резистентност към скандала. От петнайсетина години вече има ясен афинитет да се гласува не просто за другото, а за новото. Не онова, което влиза в играта, а онова, което променя правилата. Гласуване за такъв проект имаше през 2001 г. (Симеон Сакскобургготски), виждате през 2005 г. колко гласове спечели Сидеров, през 2009 г. &ndash; Борисов, на евровота - Бареков. Влизането на нови - това е едно от явленията, което може да вдъхнови електората и да предизвика висока активност, промяна на традиционния скептицизъм. Но искрено се надявам, все по-рядко да виждам резки промени по причина прехласване по една или друга личност. Вие знаете това красиво звучащо клише &bdquo;личности, а не партии&ldquo; колко злини донесе. Защото акумулира доста надежди в едни личности и после огромни разочарования.</p> <p>Друго от нещата, което може да променя нагласите, а ние вече го видяхме, е масовата гражданска мобилизация. От протеста в Катуница през 2011 г. и всички протести оттогава насам ние сме свидетели на такава гражданска мобилизация вече три години. Това са протести, предизвикани не толкова от нямане, а от друг тип ценности &ndash; върховенство на закона, зелени идеи и т.н. Някой би ги нарекъл постмодерни, надстроечни, каквито и да са &ndash; те промениха много обществото ни. Да, то може да се чувства разочаровано, защото те не доведоха до някакви видими промени, но ако след 10 години погледнем назад, ще видим, че те са променили много неща, че партиите живеят в страх, че могат да бъдат ударени през пръстите. Всичко това е позитивно и то ни промени. Изглежда болезнен процес, но аз го намирам за оздравяващ.</p> <p>- <strong>В тази връзка ще донесе ли преференциалният вот някакви по-сериозни размествания в листите?</strong></p> <p>- Преференциалният вот е нещо хубаво, но като всяко нововъведение се изисква време, за да свикнем с него. Партийните централи са уплашени, но нали това беше смисълът &ndash; да отнемем част от монопола на партийните централи в реденето на листите. За тези избори обаче водачите са почти бетонирани. В същото време преференциалният вот е неочакваният шанс на някои. Например, ако нямаше преференциален вот, електоратите на партиите в Реформаторския блок нямаше да имат толкова голям стимул да отидат пред урните на евроизборите. Това, което изглеждаше като вътрешна колизия, всъщност се превърна в движеща сила при реформаторите. Дефектът се превърна в ефект. Да, вътрешните напрежения между отделните партийни електорати може да са големи, но това може да им вдигне резултата сумарно. В БСП също има скърцане и напрежения заради кандидати в листите и т.н. Но точно това е възможност за мобилизация на вота. То прави кампанията трудно предвидима и мобилизира всички. Намирам това също за част от оздравяването на политическия процес.&nbsp;&nbsp;</p>