Първан Симеонов: Делян Пеевски е трудно заобиколимо звено в ДПС

<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/46411_9bFdh5MCx14wSy2OH7oCqZdMtIYN5G.jpg" style="height:287px; width:510px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Кои са събитията от 2014 г., които смятате, че ще имат значение и продължение и през 2015 година?</strong></p> <p>- На първо място от международните събития, които засягат страната ни, това е конфликтът в Украйна и неговите геополитически последици. Също така, проявите на &bdquo;Ислямска държава&ldquo;. Разбира се има и много други събития, но тези ще имат най-голямо влияние върху политическата картина в България. Може би към тях трябва да се добавят и развитията в Турция. Вероятно пропускам много.</p> <p>Във вътрешнополитически план несъмнено събитие беше сривът сред БСП, който ускори разпада на управляващата коалиция, както и казусът КТБ.</p> <p>Събитията през тази година са като вторичен трус от събитията през 2013 г. Общо казано, имаме усещане за постоянен поток на събития, започнали през 2013 г. и продължили през 2014 г.</p> <p><strong>- А как виждате продължението на тези събития през 2015 г.?</strong></p> <p>- Основният въпрос пред нас сега е доколко стабилна ще е управляващата конфигурация. Да започна с това, че логиката сочи, че всякакви събития са възможни, всякакви динамични и дори светкавични развития. Фрагментираният парламент създава усещане за политическо напрежение, което изключително засилва и ще засилва говоренето за предсрочни парламентарни избори или пък за нови конфигурации в управлението.</p> <p>На този фон аз все пак намирам няколко фактора за стабилност. В това, което видяхме като международни събития в Украйна, Русия, случаите с &bdquo;Ислямска държава&ldquo;, България изглежда малко по-важно звено за своите западни партньори - те имат по-видим, по-чувствителен интерес България да е стабилна. Във връзка с това ми се струва, че този кабинет има по-добра перспектива за стабилност, още повече че в него виждам участие на западни и още по-западни страни. От друга страна, не виждам у нас някаква политико-икономическа групировка, която да се противопостави на този кабинет към този момент. При предния кабинет &bdquo;Борисов&ldquo; имаше КТБ, сега я няма. И ми се струва много трудно някой да мотивира, насърчи, улесни и т.н. някакви мащабни събития срещу този кабинет.</p> <p><strong>- Как гледате на изказването на Лютви Местан, че ако &bdquo;Патриотичният фронт&ldquo; не напусне управляващата коалиция, предсрочни избори ще има през 2015 г.?</strong></p> <p>- Това е типичното за ДПС говорене в знаци &ndash; стягат своите, показват на външните, че са силни и са фактор. И още нещо: ДПС може би от година насам извършва един плавен заход надясно. И те държат да напомнят това на публиката. Разбира се за ГЕРБ това ще е нежелателно и партията ще бяга през цялата година като дявол от тамян, за да не се окаже, че от всички подкрепящи управлението има само една стабилна формация и тя се нарича ДПС. Това ще бъде най-големият страх на Борисов и, струва ми се, че ако усети, че нещата отиват натам и е зависим от движението, той ще потърси някакъв начин да катапултира от тази власт.</p> <p>За да се стигне до такава хипотеза обаче, някой от по-малките трябва да се дръпне от правителството. А не мисля, че те имат пряк интерес. ГЕРБ също няма интерес да ходи съвсем скоро на избори.</p> <p>Но за предсрочни избори през 2015 г. не виждам и някакви особени обществени настроения и нашите данни също го показват. Протестният потенциал, желанието за бързи нови предсрочни избори не са големи. Може би на публиката й е ясно, че това е като ходенето по ръба на бръснача &ndash; никакви резки движения не са препоръчителни. Изглежда има и натрупана вече известна умора от годините на протести, на политическа криза и т.н.</p> <p>Както на публиката, така обаче и на управляващите не им се иска някакви резки движения.</p> <p>Още повече че за да има големи обществени настроения за предсрочни избори, трябва да има и ясно очертала се алтернатива. Това е още едно важно обстоятелство, което ще донесе известна стабилност на този управленски формат - никой не чака на резервната скамейка. Тези, които чакаха, се оказаха в парламента, да не кажа, и в управлението.</p> <p>Едно време имахме двуполюсен модел, сега сме свидетели на еднополюсен модел. Всичко се върти около Борисов, той се превърна в диспечер и във вътрешнопартийните отношения на своите партньори. Някои от тях си говорят през него.&nbsp;</p> <p>Така че въпреки изказванията на Местан си мисля, че по-вероятният вариант е през тази година да няма предсрочни избори. Но не изключвам нови управленски конфигурации, нов състав на кабинета и т.н.</p> <p><strong>- Все пак отвън имаме две сравнително големи партии в опозиция?</strong></p> <p>- Опозиция в истинския смисъл на думата няма. Едната опозиция &ndash; лявата, се занимава основно със себе си, другата опозиция &ndash; ДПС, няма нищо против да не е в опозиция още при този парламент. Остава &bdquo;Атака&ldquo;, но тя е маргинализирана в момента, пък и тя е опозиция на всичко, не само на това управление. От тази гледна точка няма опозиционна алтернатива, което е още едно важно обстоятелство за стабилност на кабинета. Другото го виждаме всеки ден &ndash; тези динамични формули, които се прилагат, показват, че винаги може да се намери изход да се излезе от тежка политическа ситуация с цената на независими или съвсем зависими депутати, с цената на други компромиси.</p> <p>Пропускам сигурно още много фактори за стабилност на този парламент. Някой може би ще попита &ndash; абе дали Русия няма да направи нещо срещу този кабинет, но струва ми се, че такава хипотетична вероятност предварително е взета предвид от управляващите.</p> <p><strong>- Какво предстоящо събитие може да се окаже важно за стабилността на управлението?</strong></p> <p>- Трябва да чакаме с любопитство поредния доклад за напредъка или ненапредъка на страната през март. Очаквам страшно говорене на тема &bdquo;Шенген&ldquo;, което може да се окаже много важен имиджов пробен камък за този кабинет.</p> <p><strong>- Какво мислите за фактора &bdquo;Реформаторски блок&ldquo;, който поне отвън изглежда нестабилен, а той е много важен за дясната легитимност на управлението?</strong></p> <p>- Струва ми се, че в момента никой от партньорите на ГЕРБ няма полза от предсрочни парламентарни избори. Защото допирът до властта на първо време дава един комфортен рейтинг. След това обаче допирът до властта започва да ерозира доверието, особено допирът до такава власт. Защото се налагат тежки компромиси. Да напомним, че стартовите нива на доверие на този кабинет са сходни с тези на тройната коалиция, ако не и по-лоши от тези на кабинета &bdquo;Орешарски&ldquo;. Всяка тежко сформирана компромисна власт така започва. Така че аз не вярвам, че партньорите на ГЕРБ в управлението в момента имат полза от бързи предсрочни избори. Нека първо консумират брака.</p> <p>Второ, има един много важен тест за всички тях и една много важна цел &ndash; това са местните избори през тази година. Ако всички те подходят към тези избори от позиция на безпроблемни участници във властта, ще им е много по-лесно.</p> <p>Мнозина се питат дали ще го бъде Реформаторския блок, но всъщност това няма значение. Защото всяко от звената в него получи нещо от властта и точно властта се оказа онова лепило, което държи РБ здрав. Те дори си говорят през Борисов, струва ми се, което, колкото и да е странно, е допълнителен фактор за стабилност.</p> <p>ДСБ винаги са се държали като твърдо вещество в цялата тази аморфна конструкция Реформаторски блок&ldquo;, като горе-долу предвидима величина, която има концепция и тя е дългосрочна. Според мен те не са се отказали от нея и тя е да се борят за наследството на Реформаторския блок. Това е и дългосрочната интрига в Реформаторския блок.</p> <p>Но аз бих гледал с по-голямо любопитство към развитията около &bdquo;Патриотичния фронт&ldquo;. Това е нов тип формация, със сериозен потенциал за развитие и в местната власт на есен и трябва да се следи внимателно. Влизането на фронта в тази управленска формула е една от новините в най-новата политическа история на страната.&nbsp;</p> <p>Но пак казвам, така ще живеем &ndash; турбулентно. Всеки ден ще се чудим, ще мислим и пак ще се чудим - ще го бъде ли това правителство. Такава ще е 2015 г.</p> <p><strong>- В този ред на мисли &ndash; ще извлече ли АБВ ползи от участието си във властта и кой ще надделее в дуета БСП - АБВ?</strong></p> <p>- Допирайки се до тази власт, АБВ рискува доста. Но първата полза на АБВ ще е, че гледа БСП отвисоко. А това, особено в левия сектор, е много важен имиджов капитал.</p> <p>Втората възможна полза е, че АБВ се изгражда. Както беше спорно дали има &bdquo;Реформаторски блок&ldquo; като реално действаща формация, така до оня ден беше и с АБВ. Сега АБВ има възможност организационно да се изгради, да има достъп до периферия и хубав старт за местните избори.</p> <p>Третата полза за тях е, че на преден план излезе Ивайло Калфин, който е доста рейтингов играч за тази формация и предпочитан човек, който може да отвори врати до една по-сериозна периферия, ако успее да се представи като социален коректив в това управление.</p> <p>Ползите за АБВ сега са видими, но как ще продължи всичко това, не е ясно. Защото нека си спомним защо се създаде АБВ &ndash; то беше продължение на вътрешнопартиен конфликт с други средства. Тези хора искаха гласът им да се чува на &bdquo;Позитано&ldquo; и след като това не стана отвътре, пробваха отвън. На мен ми се струва, че, рано или късно, АБВ и БСП ще трябва да търсят пътища един към друг. Дали ще е в рамките на някаква &bdquo;червена коалиция&ldquo; по подобие на &bdquo;синята&ldquo; някога, не знам.</p> <p>Разбира се, не е изключено оттук нататък АБВ да върви и по път, различен от БСП, но той пак ще трябва да е коалиционен. Но, струва ми се, АБВ все още не мисли върху това - още осмисля добрите новини досега. Всичко, което й се случи, е огромен исторически късмет - остана над чертата и че е във властта.</p> <p><strong>- Интересна ще е ролята на ДПС, с която никой не иска да си сътрудничи. Как виждате разликите между лидерите Доган и Местан за бъдещето на ДПС?</strong></p> <p>- Мисля, че Местан търси разликата, съзнателно се опитва да наложи един по-комуникативен, в някаква степен по-малко високомерен стил, за разлика от Доган. Наблюдавам у Местан и по-бързи политически отигравания. Вие помните, че стилът Доган предполагаше по две публични обаждания годишно, които ние тълкувахме като някакви жреци и привиждахме в тях кой знае какви послания. Местан също има усет на политически играч и видимо му се удава. Неговите послания също се четат като знаци и по тях се гадае. Това, което Местан успява да направи, е, че разширява решително електоралната география на движението. ДПС се разшири много на северозапад, без да губи позиции в традиционните си райони.</p> <p><strong>- С ромския вот ли?</strong></p> <p>- Там е работата, че не е само с него. При Местан има и едно преосмисляне на отношенията с Турция. Известно е, че тези отношения за ДПС винаги са били проблемни и дистанцирани. Сега се влезе в нов етап и двете страни като че ли осъзнаха местата си. Онова ръкостискане означаваше колкото благоволение от страна на Анкара, толкова и признаване на незаобиколимата роля на ДПС в България. Но това е отделна голяма тема.</p> <p>Какво може да бъде сега пречка пред Местан? След ситуацията около кабинета &bdquo;Орешарски&ldquo; ДПС не успява засега да постигне един по-приемлив образ навън, извън своята ниша. Това е най-големият проблем на ДПС &ndash; то трудно бива възприемано чисто имиджово, то е стигматизирано и всеки досег на всеки политически играч вреди на популярността. Това би трябвало да преодолее ДПС на Местан, но засега не го постига (а и не знам дали го иска).</p> <p>Но това, което му се получава, е заходът надясно, за който споменахме, и с който, струва ми се, ДПС се стреми да влезе в добре познатата си роля отпреди - на диспечера, на балансьора, на този, който прави властта.</p> <p>Ще споделя обаче една хипотеза &ndash; в по-дългосрочен план. Както е тръгнало, ако БСП не се съвземе от този упадък, който е много сериозен, може след години да сме свидетели на една много странна партийна система, в която има една голяма всеобхватна масова градска партия, каквато е ГЕРБ, а от другата страна - една партия на маргинализираните общности, каквато е ДПС. Ще има и по-малки, но това може да са полюсите.</p> <p>Виждаме, че и двете партии действат прекрасно като синдикати, като партии с клиентела, със &bdquo;социален асансьор&ldquo; за своите членове. БСП в тази игра като че ли не успява да се ориентира. Ако ДПС беше поискало, на тези избори можеше да излезе като втора политическа сила. Натам вървим и чисто демографски.</p> <p>Това обаче не съвпада с плановете и логиката на ДПС, което иска да раздава властта. Но за да раздаваш власт, трябва да има на кого да я дадеш. И тук ключовото е дали БСП ще успее да се възстанови, което ще е много трудно. Ако това стане, ще се върнем към по-нормална политическа логика. Но ако БСП не успее и застане на едно по-ниско стъпало от ДПС, отиваме към варианта, за който говорехме &ndash; един полюс Бойко Борисов и един &ndash; както и да го назовем, хората ще го наричат &bdquo;турски&ldquo; полюс. Не ми харесва в България да си говорим за български и турски партии. Искрено се надявам да бъда опроверган в това очакване, защото не е най-приятното продължение на историята.</p> <p><strong>- Доган беше по-скоро откровен циник, докато Местан е завършен демагог. Но това са по-скоро личностни характеристики, тъй като водят ДПС в една и съща посока &ndash; разширяване на електоралната подкрепа, както казахте. Няма ли това още повече да изолира движението от възможността за евентуални политически съюзи?</strong></p> <p>- Да, различават се като политически стил Ахмед Доган и Лютви Местан. Но да отворим скоба: в уравнението имаме и един Делян Пеевски, който ми изглежда трудно заобиколимо звено в ДПС.</p> <p>Разсъждавайки за съдбата на движението, ние трябва да разсъждаваме за тези трима души. Но и за още нещо &ndash; в много от случаите като че ли сме сме свидетели на един пакт за ненападение между ГЕРБ и ДПС. Но и когато се нападат, те се &bdquo;усилват&ldquo; взаимно, това сме го наблюдавали години наред. Това е продължение на онази перспектива, за която споменах преди малко и към която ми се струва, че вървим. Представете си как от едната страна имаме един Бойко Борисов, като окончателно конституиран баща на нацията, а от другата имаме един синдикат на смесените райони, на Северозапада, на гетата. Ако това окончателно се установи като два полюса на политическия ни живот, то неминуемо ще се етнизира...</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>