Първан Симеонов: Борисов яхна метлата – буквално и преносно

- Накъде върви „влакчето“ на Борисов, а следователно и на цялото управление – нагоре, надолу или е в застой? Очертава ли се според вас някаква тенденция за движението?

- Политическата година 2016 започна още в началото на декември 2015 с оставката на Христо Иванов, с опозиционната риторика на Радан Кънев и махането на Лютви Местан от ДПС. Преди това бяхме свидетели на политическа безметежност. Да, имаше бръмчене, но на фона на 2014 г. и особено на фона на 2013 г. то приличаше на политическо успокоение. През декември миналата година обаче безметежността свърши и започна нагнетяване на политическо напрежение. Единият признак бяха случаите на насилия и убийства, другият признак бяха световните процеси, третият – вътрешнополитическият живот. Да се съсредоточим върху него.

Винаги при управлението на Бойко Борисов – и преди, и сега – е имало две основни групи акционери, така да се каже, на които Борисов е „изпълнителен директор“. Едната група обикновено я наричаме КОЙ, а другата е дясно либерална, прозападна. Медийно-икономическата група КОЙ навярно би я нарекла „Капитал“. Тези две групи винаги са съжителствали, макар и с взаимна непоносимост в лагера на Борисов, той е лавирал и балансирал между тях. След декември миналата година и първите месеци на тази година Борисов изпусна играта –дясно-либералният икономически медиен кръг откровено започна да говори срещу Борисов в синхрон с Радан Кънев.

Разбира се, това говорене може и да е тактическо и утре пак да се разберат с Борисов, но във всеки случай това беше нов момент. И така както беше на два крака, управлението на Борисов остана на един крак. Той усети това и започна да си изтървава нервите. Спомняте си историята с онези SMS-и, когато той влезе в обяснителен режим и изгуби хладнокръвие. Нещо повече, влезе в обяснителен режим за неща и за хора, които не го застрашават.

На всичкото отгоре напрежението продължаваше да се нагнетява, дясно-икономическият медиен лагер призоваваше едва ли не за избори. А Радан Кънев през цялото това време казваше, че изборите са утре. Даже нещо повече – ако сравните знаковите сайтове на другия медиен лагер – те почнаха да го съветват – абе, Борисов, отивай на избори, защото така ще се отървеш точно от ей тия.

- А няма ли логика, че едни избори доста ще променят сегашната картина?

- Наистина има известна логика, че ако утре има избори, някои от по-малките може наистина да останат зад борда. Тоест Борисов може да има дори по-голям дял депутати. И понеже споменахте „влакчето“, то изглежда Борисов се е замислил по две теми – едната е дали наистина да не ходи на избори, защото така ще може да се отърве от малките партии. Само че Борисов никога не е бил такъв тип играч, той винаги играе на сигурно, играе инерционно. Затова по-логичното беше да не ходи на избори.

И второто, за което се е замислил, е това прословуто „влакче“. Защото той вероятно си е дал сметка, че до момента, когато няма голяма алтернатива (а то няма), до момента, когато светът е бурен, а нашите западни партньори ще искат да сме стабилни, до момента, в който горе-долу има благоразположението на някакви наши икономически групировки, ще е стабилен. Тоест Борисов също си е направил сметката, че „влакчето“ не тръгва надолу. Това, че някакви хора клатят вагоните, окей. Но вероятно си е дал и сметка, че веднъж тръгне ли надолу, няма да има спиране. Както стана в 2013 г., когато му се наложи да катапултира, аварийно да се изнесе много бързо, преди да е изгубил всичко. И успя!

Та Борисов според мен чисто политически, пък и в личностен план първите седмици на 2016 г. е разсъждавал точно за това – започва ли тенденция надолу.

И да го обобщим така – всички обективни политически, социологически, дори икономически и всякакви показатели, говореха, че никаква тенденция надолу не е започнала. Но в същото време от сутрин до вечер една не толкова голяма, но много креативна, много атрактивна група хора – интелектуална, либерална, дясна, прозападна – казваха на Борисов, че нещата неумолимо са се стекли надолу. И в първите седмици на годината Борисов е бил в тази дилема.

Последните седмици обаче виждаме първите наченки на това, че той е премислил нещата. Според мен е направил правилна преценка, тоест дал си е сметка, че няма никакви обективни обстоятелства, които да налагат на властта да прави резки движения и според мен Борисов се опита да контраатакува. Дали се опита, дали просто му се получи или пък се случи по естествен начин, но той направи горе-долу същия анализ, който сега правим. Каза, че има два лагера, дори ги назова, но той и двата ги биел. И яхна метлата – буквално и преносно.

Цялото интервю ТУК