Проф. Искра Баева: В новия парламент няма нищо драматично, ако десните сили не само на думи са готови на компромиси

<p><strong><em>&bdquo;Достатъчно е да си спомним колко дълго и мъчително беше съставено правителството след изборите през 2005 г. &ndash; тогава имаше няколко инфарктни момента, остри реплики, почти сбиване около парламентарната трибуна, показване на неприлични знаци от инак високо интелигентни хора, гласуване на премиера и отхвърляне на кабинета, преди да се стигне до реализацията едва на третия и последен мандат&ldquo;, пояснява проф. Баева.</em></strong></p> <p><strong>- Проф. Баева, предполагам, че резултатите от парламентарните избори са предизвикали у вас несъмнен интерес &ndash; и като гражданин, и като политически деец, и като учен. Разпределението на местата в новото Народно събрание със сигурност ще доведе до сложни политически игри &ndash; у нас отдавна в законодателната власт не е имало толкова голямо политическо представителство, цели осем са политическите сили, които ще правят новите български закони. Какво особено вие виждате в така създаденото разположение на силите в Народното събрание, отразява ли то обществените нагласи, ще успее ли да отговори на очакванията?</strong></p> <p><span style="font-size:13px">- Действително през последните години резултатите от изборите винаги ни &bdquo;изненадват&rdquo;. При миналите избори изненадата беше математически равното разделяне на гласовете, което направи живота на парламента не само кратък, но и изпълнен със странни действия от рода на &bdquo;влез &ndash; излез&rdquo; на основната политическа сила. В новия парламент поне това няма да наблюдаваме, но отново най-голямата политическа сила ГЕРБ е в сложно положение &ndash; миналия път й беше невъзможно да реализира мнозинството си, а сега ще срещне големи трудности при съставянето на правителство. Защо се получава така? </span></p> <p><span style="font-size:13px">Моят отговор е, че сме в дълбока криза на доверие на гражданите към институциите на парламентарната демокрация. А основна вина за това носят всички политически сили, които в продължение на четвърт век се сменяха, използваха различни варианти на управление, но не успяха да убедят българите в предимствата на демокрацията. И след като няколко пъти хората се опитваха да подкрепят изцяло нова сила, създаваща надежди, че всичко бързо ще се оправи, сега се обърнаха към малките и още невлизали във властта партии. Затова има толкова много нови малки партии в този парламент, макар че част от новите партии са пълни със стари и доста изкушени от властта политици. Кой знае защо обаче хората бързо забравят това и продължават да се надяват на нещо ново, което ще осъществи чудото.</span></p> <p>Ако говорим за обществените нагласи, в този парламент те би трябвало да са представени най-широко, защото няма нито една влиятелна партия в обществото, която да не е успяла да влезе. Интересното е, че резултатът на най-влиятелната от невлезлите в парламента партии е едва 1,2 %. Българите би трябвало да са доволни от своето представителсто. Силно се съмнявам обаче че наистина са доволни. Защото и това гласуване не е позитивно, а протестно, сиреч повече се гласуваше срещу някого, отколкото за някого.</p> <p><strong>- Виждате ли в късното свикване на Народното събрание, чак на 27 октомври, опит за изкуствено удължаване на управлението на служебното правителство на г-н Близнашки &ndash; правителство, което бе назначено от президента и което е изцяло под негов контрол?</strong></p> <p>- Действително правителството на Близнашки, което още при създаването си приличаше на втора президентска администрация, действа именно като продължение на президентските виждания. Някои го определят като комично, аз бих казала, че е по-скоро опасно.</p> <p>Защото повечето от министрите са или напълно неопитни, или направо обслужват някакви интереси, които за съжаление не са националните. Откровено казано, мисля, че това излишно забавяне на свикването на парламента е по-скоро в полза на ГЕРБ, отколкото да цели удължаването на живота на служебното правителство.</p> <p>Желанието на президента е ГЕРБ да успее да се договори за съставяне на правителство, преди парламентът да бъде свикан, за да се спести опасността от нова парламентарна криза. Достатъчно е да си спомним колко дълго и мъчително беше съставено правителството след изборите през 2005 г. &ndash; тогава имаше няколко инфарктни момента, остри реплики, почти сбиване около парламентарната трибуна, показване на неприлични знаци от инак високо интелигентни хора, гласуване на премиера и отхвърляне на кабинета, преди да се стигне до реализацията едва на третия и последен мандат.</p> <p>Вероятно това иска да избегне сегашният президент &ndash; той да подпомогне създаването на правителство, но без ролята му да стане видима. И в този случай, както и при много други идва отмъщението на казаните думи &ndash; толкова много беше обвиняван предишният президент за тройната коалиция, че сега тази посредническа роля изглежда забранена и трябва да се реализира скрито.</p> <p>Инак в закъснението няма никаква логика, особено като се имат предвид непрекъснатите предупреждения, че България няма време. Но е вярно и това, че служебното правителство под палката на президента за краткото време на съществуването си успя многократно да надхвърли правомощията си и да предприеме действия, характерни за парламентарно правителство.</p> <p>При това положение следващото правителство трябва само да облече в законова форма вече взетите решения, а дори някои министри могат да продължат дейността си и в новото правителство. Ситуацията донякъде прилича на приемствеността при правителствата на Стефан Софиянски и Иван Костов, като и тогава първото формално беше служебно, а по същество - на СДС, както и второто. Сега е същото &ndash; служебното правителство е на издигнатия от ГЕРБ президент, а новото има всички шансове да бъде ГЕРБ с малки добавки, които няма да променят основния му характер.</p> <p><strong>- Понеже първото задължение на новоизбраното Народно събрание ще бъде съставянето на ново правителство, то какви още политически ходове предричате за парламентарно представените партии и коалиции в изпълнение на тази задача?</strong></p> <p>- Ходовете започнаха почти веднага след изборите, така че можем да ги наблюдаваме нагледно. Много е трудно да се предрича резултатът на тези преговори, защото в тях участват твърде много непредвидими политически субекти. И в случая имам предвид както партии и коалиции, така и личности. На първо място трябва да се постави непредсказуемият Бойко Борисов, от когото може да се очаква на практика всичко. Но с него ние вече сме свикнали, знаем, че той може да променя вижданията и действията си по няколко пъти на ден. Този път проблемът е, че в Народното събрание влязоха и други подобни сили, като на първо място тук бих поставила т.нар. Реформаторски блок. Те имат оправданието, че са сбор от твърде различни формации, затова им е трудно да достигнат до обща позиция по важни политически въпроси, но не това е основната причина толкова често да сменят позициите си.</p> <p>Струва ми се, че причината за непомерните претенции на Реформаторския блок, несъответстващи на реалното му обществено влияние, е неговият произход. Моето обяснение за това е системно. Тъй като наблюдавам с изследователско око прехода от самото му начало, съм склонна да си обясня поведението на Реформаторския блок като наследство от вярата в притежаване на истината от последна инстанция, характерна за първия Съюз на демократичните сили.</p> <p>От самото начало на прехода външните сили, както и българските журналисти и политически наблюдатели, изцяло подкрепяха и се доверяваха на новите политически сили, внушаваха им, че само те са носители на демокрацията и каквото и да направят, то е все за добро. В ролята на вечния виновник тогава влезе бившата комунистическа БСП и като че ли си остана в тази позиция.</p> <p>Според мен отношението към СДС като задължителен носител на новото и демократичното му направи лоша услуга, защото представителите на СДС не се научиха да поемат вината за грешките си, а да я търсят винаги само вън от себе си. Виждам, че и техните наследници в лицето на Реформаторския блок продължават да се чувстват безгрешни и че всички трябва да се равняват по тях. Това самочувствие ги кара всеки път високомерно да поставят условия и да обвиняват всички други за неуспехите, но не и да се вгледат в собствения си двор.</p> <p>Проблем пред създаването на истинска реално действаща коалиция е и антикоалиционният патос на Бойко Борисов и на ГЕРБ от самото начало. Думата &bdquo;коалиция&rdquo; беше превърната от тях в олицетворение на съмнителни сделки и задкулисие още от 2007 г. А сега ГЕРБ е принуден да води преговори именно за коалиция, защото с група от 84 депутати няма как да направи правителство на малцинството, както Борисов го направи през 2009 г., но със 116 депутати. Разликата е огромна, защото тогава му липсваха 5 мандата, а сега &ndash; 27.</p> <p>Ако беше останал верен на казаното, Бойко Борисов сега трябваше да се откаже от правителствен мандат и да върви към избори &bdquo;до дупка&rdquo; или до &bdquo;окончателната победа&rdquo;. Но ние знаем колко лесно се отказва от думите си. Затова ГЕРБ води преговори за толкова образната на Борисов коалиция. И забележете, не ги води лидерът Борисов, а екип от спокойни, умерени и диалогични жени, които са много по-търпеливи, опитни в преговорите и добре се ориентират в политическите посоки. Поне засега обаче усилията не се увенчават с успех, тъй като на ГЕРБ му липсва коалиционна култура, която изисква не само да се налагат собствените позиции, а и да се правят отстъпки пред партньорите, ако се иска тяхната подкрепа. Така че трудното все още предстои.</p> <p><strong>- Представянето на голям брой политически сили в Народното събрание предполага много варианти за съюзяване и за разграничаване &ndash; много повече отколкото в досегашния парламент. Можете ли да посочите сходство с подобни исторически примери от централноевропейските страни, към които са насочени научните ви интереси? Бихте ли се позовали на исторически сравнения, за да предвидим поведението на парламентарно представени политически сили в случаите, когато те са сравнително многобройни. Изобщо възможно ли е според вас отсега да се направи такова предвиждане?</strong></p> <p>- Ще започна от края &ndash; трудно е да се направи предвиждане дали, кога и каква правителствена коалиция може да се оформи в 43-ото НС. Що се отнася до правителствата в прехождаща към демокрация Източна Европа, то те твърде често, особено в началото на прехода, бяха коалиционни.</p> <p>Дори и в Полша, където &bdquo;Солидарност&rdquo; спечели триумфално изборите още на 4 юни 1989 г. Много скоро след това &bdquo;Солидарност&rdquo; се разпадна и фрагментира, така че за съставянето на правителство в Полша винаги са били нужни по-широки коалиции. Подобно е положението и в Унгария, поне до последното самостоятелно влизане на Виктор Орбан във властта. Определено трябва да се каже, че коалиционните правителства в Източна Европа се изграждат според политическата посока, а именно: дясно &ndash; център или ляво &ndash; център.</p> <p>Съществуват и по-особени случаи, като например в Чехия, където приблизително равномерното разделение на ляво и дясно често създаваше ситуации, при които се стига до договореност между голямата дясна партия &ndash; Гражданската демократична на Вацлав Клаус и голямата лява &ndash; Социалдемократическата, при която лидерите се разбират едната партия да получи ръководството на националното събрание, срещу което ще подкрепя правителство на малцинството на другата. Това обаче не е пример за коалиция, а за разбирателство по въпроса държавата да функционира при сложна парламентарна конфигурация.</p> <p>Можем да се върнем и към родната си история. Тъй като пропорционалната избирателна система е традиционна за България, тя дава по-равномерно представителство на вижданията в обществото, но прави парламентите много пъстри &ndash; затова повечето правителства на Третото българско царство са коалиционни. Същевременно и доста нетрайни. Защото</p> <p>изкуството да се правят коалиции е важно не само при съставянето им, а и при поддържането на коалицията по време на управлението. Не е тайна, че компромисите не могат да се разпределят по равно и от продължителните коалиции винаги губи едната или другата, ако не и всички участници. Но, от друга страна, компромисите учат политиците на смирение, на това, че в сложна обстановка не всичко може да се постигне със сила.</p> <p>За съжаление не се виждат подобни умения у сегашните политически сили, като изключим онези, които вече са били в коалиции, но са наказани точно заради това.</p> <p>- <strong>Проф. Баева, на основата и на исторически примери от страните от Източна Европа според вас достатъчно устойчиво ли ще бъде това Народно събрание или да очакваме по-скоро нови избори в близко бъдеще?</strong></p> <p>- Мисля, че това Народно събрание може да направи правителство и дори да просъществува достатъчно дълго. Но предварителните условия за това са твърде много. Дали победителите от ГЕРБ ще успеят да смирят своята самоувереност, че всичко зависи от тях, а другите трябва само да обслужват техните интереси? Дали евентуалните им партньори ще приемат позицията на младши партньор? Дали всички заедно ще се съгласят да се откажат от безогледното кадруване?</p> <p>От думите на преговорния екип на ГЕРБ след последните обсъждания с Патриотичния фронт не пролича да се склонни към отстъпки &ndash; трите дами казаха, че оставят възможност на партиите от Патриотичния фронт да се помислят и да се съгласят с 18-те точки на тяхната програма. Това не е търсене на компромис, а натиск за безкомпромисно приемане на позициите на ГЕРБ.</p> <p>Все пак до 27 октомври има достатъчно време за преговори, за повторни разговори, за договаряне на позиции. Не зная дали ГЕРБ ще поискат да се вслушат в мнението и на другите партии по различни важни въпроси, например за новите заеми. Не зная също така дали другите десни сили ще се съгласят да се откажат от свои позиции в името на съставяне на стабилно правителство.</p> <p>Зная със сигурност, че това не предстои на левицата, тъй като на нея й беше отредена ролята на опозиция, която е много добра, стига да знае как да я изиграе. Не по-малко са предизвикателствата и пред ДПС, което е готово да подкрепи правителство и без да участва в него (най-после), но се оказа в пълна изолация.</p> <p>В разпределението на силите в новия парламент няма нищо драматично, ако десните сили не само на думи са готови на компромиси. А дали подобно правителство може да бъде успешно, е съвсем друг разговор.</p> <p>&nbsp;</p>