Проф. Искра Баева: Европарламентът има много проблеми, но трябва да гласуваме

<p><strong><em>&bdquo;Има смисъл да се гласува&quot;, категорична е проф. Баева. Според нея, ако не го направим, значи сме съгласни всичко да продължава по стария начин. &bdquo;Няма значение за кого ще се гласува, най-добре е всеки да гласува за онези кандидати, които с програмите и вижданията си му изглеждат най-близо да неговите виждания&ldquo;, казва специалистът по най-нова история.</em></strong></p> <p><strong>-Проф. Баева, миналата седмица бившият германски канцлер Хелмут Шмид в интервю за в. &bdquo;Билд&rdquo; се изказа безпрецедентно остро за явното преобладаване на Европейската комисия над Европейския парламент при взимането на решенията в Евросъюза. Той призова &bdquo;някой да направи преврат&rdquo;, и то чрез &bdquo;революция в (Евро)парламента&rdquo;. Има ли нужда от съществени реформи в институциите на Европейския съюз?</strong></p> <p>- Да, несъмнено има осъзната нужда от съществени промени в съотношението между двете може би най-важни институции на Европейския съюз &ndash; става дума за разпределението на властта между органите на изпълнителната (Европейската комисия) и законодателната власт (Европарламента).</p> <p>В рамките на националните държави в Европа съотношението между тези власти има ясни параметри, но Европейският съюз е друг тип организация &ndash; наднационална и обединяваща твърде много и твърде различни държави.</p> <p>Затова балансирането между държавите, членки на ЕС, става все по-сложно и непосилно за Европейската комисия, която е създадена като механичен сбор от представители, издигнати от всяка страна членка. ЕК не може да се сравни с истинско правителство, което обикновено изразява единна политическа воля и обща политическа стратегия. Това е големият проблем на Еврокомисията &ndash; че не е истинско правителство.</p> <p>Но и Европарламентът има много проблеми &ndash; той е твърде тромав. Първо защото е твърде многоброен, членовете му идват от различни държави с различни политически системи и интереси, употребяват се твърде много езици (24 на брой), което изисква огромно преводаческо усилие.</p> <p>Това &ndash; огромният апарат, който подпомага и осъществява дейността и на двете институции, дава основание Брюксел да бъде наричан рай за бюрокрацията.</p> <p>Наистина и двете институции се нуждаят от реформи, но те трябва да бъдат насочени не само към прехвърляне на повече отговорности на Европарламента, както предлага бившият германски канцлер социалдемократ Хелмут Кол, а към точно определяне на прерогативите на двете институции. Имам обаче сериозни съмнения, че това е възможно да стане. Преди всичко, защото за да бъде направено, трябва да има ясна политическа воля за посоката на промените и на развитието на ЕС.</p> <p>А не виждам как това може да се постигне в светлината на вероятните резултати от евроизборите. По всичко личи, че в парламента ще влязат солиден брой евроскептици или привърженици на идеята за Европа на нациите, сиреч на намаляване на държавните функции на съюза, връщането му към състоянието на икономическа общност. Най-популярното по време на финансово-икономическата криза предложение за засилване на федерализацията на ЕС има все по-малко шансове да се реализира.</p> <p>Така че ми се струва, че след изборите ни очаква по-скоро дълъг спор по характера на европейските институции, трудности при съставянето на ЕК и особено при избора на нейния председател, невъзможност да се стигне до някакво ясно решение за развитието на ЕС. В края на краищата, сигурно ще се стигне до поредната договореност между основните сили &ndash; Европейската народна партия и Партията на европейските социалисти, което допълнително ще делегитимира парламентарната демокрация в очите на избирателите. Защото ще се потвърдят съмненията на европейските граждани, че най-остро спорещите партии са готови да се обединят в името на запазването на властта. Това наблюдаваме във все повече европейски страни и именно тази политическа практика отваря все по-широко вратите за различни крайни и популистки формации, които се очертават като алтернативата на съглашетелството между големите партии.</p> <p><strong>- Европейските институции &ndash; Европейската комисия, Европарламентът, разполагат с огромни средства. Ефективно ли се използват милиардите, които харчат тези институции?</strong></p> <p>- Огромните средства са неизбежни при институции с такъв не само международен съюз, но при това и уважаващ принципа на участие на всяка страна членка, демонстрирано от използването на нейния език. Само поддържането на многоезичието струва на Европарламента по 280 млн. евро годишно.</p> <p>А бюджетът на всички евроинституции е около 1 млрд. евро. Дали тези огромни средства се харчат ефективно? Отговорът на този въпрос зависи от гледната точка. Ако попитаме европейската бюрокрация, парите се харчат много ефективно. Но от гледна точка на голям брой европейци и особено според евроскептиците средствата всъщност се харчат така, че бюрокрацията да ги усвоява в по-голяма степен и да става все по-голяма, като се занимава с все по-конкретно регламентиране на все повече сфери, някои от регламентациите започват да звучат странно или смешно. А това предизвиква подигравки и подронва престижа на Европейския съюз като цяло. Заради много регулации и административни ограничения все повече европейски граждани възприемат европейските институции по-скоро като пречка за свободата на дейността си, а не като помощ &ndash; върху тези чувства расте евроскептицизмът.</p> <p>Бюрокрацията винаги и навсякъде се възпроизвежда, това е нейна иманентна характеристика. Така че бюрократизацията на ЕС не е изненадваща. Лошото е, че отдалечеността на брюкселската бюрокрация от националните правителства не позволява да се осъществява реален контрол върху нейното разрастване. Общото усещане е че брюкселската бюрокрация харчи бюджета си не само неефективно, а и с ясна тенденция за саморазвитието си.</p> <p><strong>- Това всъщност са и наши пари, на европейските данъкоплатци. Но и тези милиарди евро се оказаха недостатъчни за бюрократите в Брюксел, наскоро бе предложено Европейският съюз да събира свои собствени данъци в страните членки...</strong></p> <p>- Да, парите са на европейските данъкоплатци, набирани чрез вноски на страните членки. И те са предостатъчни, ако се харчат пестеливо и само за необходимите дейност в полза на европейските граждани. Та нали именно правилата на ЕС изискват от националните правителства да харчат парите си много пестеливо, особено в светлината на финансовата и икономическата криза. Би било добре този принцип да се обърне и към изпълнителните и представителните органи на ЕС. И една от тези оздравителни мерки би бил отказът от преки данъци в полза на ЕС от страните членки. Това може да подейства оздравително и да изчисти част от излишната бюрокрация на ЕС.</p> <p><strong>- Широко разпространено е мнението, че решенията в Европейския съюз се взимат главно в Европейската комисия, а Европарламентът е една много скъпа говорилня, че от депутатите там не зависи нищо. Получавайки огромни заплати и допълнителни пари за какво ли не, не изглежда ли, че всъщност Европейският съюз по този начин купува евродепутатите? Едва ли някой би искал да загуби тези златни привилегии, поради което би правил всичко възможно да ги съхрани за себе си на всякаква цена...</strong></p> <p>- Да, има такова впечатление поради причините, които описах по-горе. Европарламентът няма функциите на истинска законодателна власт, при това е твърде тромав с огромния си брой депутати и с многоезичиото, което поддържа от времето, когато работните езици не са били толкова много. Но въпреси логиката, която говори, че ако се опрости работата на ЕП, въведат се два-три работни езика, както е при повечето международни организации, ограничи се броят на депутатите, то работата на парламента ще бъде по-ефективна, това няма как да стане. Не може да се получи, тъй като ЕС е създаден на принципа на равенството на неговите членове и всяка държава иска да запази това равенство, независимо че то става все по-формално &ndash; изразява се почти само на езиково равнище.</p> <p>Едва ли има някой, който да се съмнява, че най-голяма тежест при вземането на решения в ЕС има Германия, следвана от другите големи европейски държави &ndash; Франция, Великобритания, Италия, Испания, може би напоследък и Полша. А на по-малките и по-неразвитите им остава само да се гордеят от равното си участие при използването на езиците (например голямата ни победа за кирилицата и за изписването на еврото) и на пропорционалното си участие в ЕП и другите представителни и работни органи.</p> <p>Усещането, че от Европармалента не зависи нищо, доведе до предложението неговото значение да се засили, като на изборите се гласува и определи председателят на Еврокомисията. Дали това предложение ще се реализира, предстои да видим. А инак обвиненията за големите заплати и зависимостта на депутатите от тях може с пълно основание да се обърне и към националните парламенти. Но унищожаването им няма да подобри нещата, както знаем от историята. Демокрацията е скъпо нещо, но липсата й често излиза по-скъпа на народите.</p> <p><strong>- Неспособността на Европейския съюз да се справя в кризисна ситуация предизвика кризата в Украйна. И нещо още по-лошо, Европейският съюз се изяви в тази криза като изпълнител на чужда воля. Освен това американският президент Барак Обама вземаше решенията по Украинската криза само с избрани членове на съюза. Хелмут Шмид бе категоричен &ndash; &bdquo;ние там нямаме работа&rdquo;. Каква според вас бе ролята на Европейския съюз във възникването и развитието на събитията в Украйна от ноември миналата година до наши дни?</strong></p> <p>- За съжаление ролята на ЕС при възникването и трагичното развитие на кризата в Украйна е огромна. Тлееща криза в Украйна има от отделянето й като самостоятелната държава в края на 1991 г. И тя е инспирирана от бандитския преход, който и там създаде могъща олигархия, определяща всички правителства. Второто равнище на перманентната вътрешна криза е самоидентификацията на украинските граждани, които са твърди пъстри &ndash; с различен етнически произход, ползващи различни езици и регионално разположени.</p> <p>Многобройните украински правителства имат огромна вина за запазването на големите различия въпреки отминалите повече от две десетилетия на самостоятелно съществуване на тази богата на ресурси страна. Според мен обяснението за това положение е, че новият украински елит през тези години се занимаваше повече с ограбването на ресурсите, отколкото с грижата да се създаде нова украинска идентичност.</p> <p>Третото равнище на кризата е външнополитическата ориентация на Украйна. Тя се откъсва от Съветския съюз, но запазва принадлежността си към Общността на независимите държави (ОНД), най-вече защото е много тясно икономически свързана с руската икономика, а и заради преобладавщия славянски характер на населението й, част от което е рускоезично. Оттук идва постсъветският елемент на кризата. Но има и геополитически. Новият украински елит е изкушен да се преориентира към проспериращия Запад, което доведе до Оранжевата революция от 2004 г. и стремежа за засилване на отношенията със САЩ и ЕС &ndash; достатъчно е да припомним биографията на тогавашния победител Виктор Юшченко.</p> <p>Разочарованието от новата прозападна ориентация заради силната роля на олигархията връща симпатиите към проруската ориентация и така се стига до победата на Партията на регионите &ndash; името говори достатъчно само по себе си, и до избора за президент на Украйна на Виктор Янукович, свален при предишната промяна. Но се оказва, че неговата политика е също в полза на олигархията, макар и друга (ама не винаги). Общото разочарование доведе до поредната криза и революция. Този път обаче поводът беше съвсем различен и той е пряко свързан с ЕС.</p> <p>В края на миналата 2013 г. украинското правителство беше изправено пред избор между предложението на ЕС за търговско сътрудничество, измамно наречено асоциирано членство, от една страна, и включването в митническия съюз на лансирания от Владимир Путин Евразийски съюз. Грешката на ЕС беше, че тя постави въпроса ултимативно &ndash; или, или, когато беше направено предложение общата търговска зона да включва Украйна, ЕС и Русия. А тази грешка се дължи на друга грешка &ndash; че ЕС остави контрола върху отношенията с Украйна на Полша, която не е безпристрастен наблюдател, а силно ангажирана в проблема, защото възприема Украйна като свое историческо наследство.</p> <p>Следващата грешка беше безрезервната европейска подкрепа за Евромайдана, дори и тогава, когато той започна да се изражда в център на традиционно силната в Украйна екстремна десница, произлизаща от свързани с нацистка Германия формации. И разбира се, че допусна САЩ да играят водеща роля в конфликта въпреки очевидните разлики в позициите по Украйна на ЕС и САЩ. По този конфликт може да се говори още много, но говоренето едва ли ще помогне за излизането на Украйна от поредната си историческа трагедия.</p> <p>За мен обяснението за грешките на ЕС може да се потърси в арогантността на победителите в Студената война, които са убедени, че може да продължи изтласкването на Русия от смятаната от нея за своя сфера на влизяние &ndash; близката чужбина. Но ако това беше възможно през 90-те години, днес вече става много по-трудно заради променената позиция на Русия. Точно затова поредният опит за Оранжева революция се превърна в украинска трагедия, а кроткият и безмълвен украински изток и юг се разбунтува, поощрен от присъединяването на Крим към Русия. Затова рускоезичните украински региони се опитаха да тръгнат по същия път, като организираха референдуми, но тяхното положение е много по-различно от това на Крим, затова мисля, че нямат шанс да се откъснат. Техните референдуми трудно могат да бъдат признати заради условията, при които бяха проведени. Все пак искам да припомня за двойните стандарти на ЕС &ndash; моментално беше признато за легитимно новото украинско правителство, макар че беше създадено по волята на няколко десетки хиляди протестиращи на Евромайдана, докато моментално отхвърли референдумите, в които участваха над 2 млн. души.</p> <p>Дори не искам да споменавам за високата финансова цена, която ще трябва при това развитие на украинската криза да заплати ЕС за извеждането на Украйна от състоянието на фактически фалит. Твърде много станаха грешките на ЕС по отношение на Украйна, което отново ни връща към въпроса в каква посока трябва да се развива съюзът. Външнополитическите грешки и недоразумения поставят въпроса дали ЕС въобще може да има единна външна политика, след като обединява държави с най-различни външнополитически интереси. Нима беше по-различно при войната на САЩ в Ирак?</p> <p>Искам да кажа нещо и за геополитическите последици на кризата. Тя до такава степен изостри отношенията на ЕС и САЩ с Руската федерация, че напомни за Студената война. Но по-глобално погледнато, днес световната реалност е различна &ndash; има нови глобални играчи, които само ще се възползват от описаното противовопоставяне. Както и да гледаме на нещата, и ЕС, САЩ и Руската федерация са част от европейската цивилизация, която при всички положения губи от украинската криза.</p> <p><strong>- Българският народ не бе питан дали иска страната ни да стане член на ЕС и на НАТО. От евродепутатите не зависи почти нищо. Има ли смисъл тогава да се гласува на изборите за Европейски парламент в неделя?</strong></p> <p>-&nbsp;Да, има смисъл да се гласува. Ако не го направим, значи сме съгласни всичко да продължава по стария начин. Единственият начин да бъдем част от демократичните процедури е да участваме поне в онези, които са най-близо до пряката демокрация &ndash; изборите. Няма значение за кого ще се гласува, най-добре е всеки да гласува за онези кандидати, които с програмите и вижданията си му изглеждат най-близо да неговите виждания. Страхувам се, че много отдавна тази мотивация е валидна за все по-малко хора, докато повечето са привлечени от популистките обещания на ярките фигури, подготвили за всекиго по нещо. Страхувам се още, че вече почти никой не се интересува от програми, а и програмите започнаха да приличат на търговски оферти. Но това не значи да не се участва в изборите. Единственият изход, който виждам от преобладаването на купен или зависим вот, е по-добро политическо образование на младото поколение и общо икономическо развитие на цяла България, за да могат хората да станат икономически самостоятелни, а оттам да бъдат и свободни в политическия си избор. Съзнавам, че това звучи като утопия, но по-добре ли е нищо да не правим? Историята се развива и благодарение на това, че понякога хората си поставят цели, изглеждащи напълно невъзможни.</p> <p>&nbsp;</p>