Проф. Искра Баева: Ако АБВ и БСП се разберат, защо са се разделили – заради принципи или за постове

- Проф. Баева, тези дни се състоя дискусия „Президентски избори 2016: Предизвикателството пред левицата” в рамките на проекта „Лявото отвъд етикета”. Не бе особено отразено, а и няма как, твърде академично звучи. Според мен беше доста интересно. Любопитно е това, което вие казахте – че голямата опасност за българската политика напоследък е деполитизацията й. Как така деполитизация на политиката?

- Вероятно първо трябва да обясня какво означава деполитизация на политиката. Имам предвид един дълъг процес, протекъл през последните години, при който все по-малко се говори за идеи и политики и все повече за личните качества на политиците.

Изпразването на посланията и действията от политическо съдържание наричам деполитизация на политиката. Всички чуваме как непрекъснато се подчертават управленските умения на някой политик, а не за какво могат да се използват те.

От различни страни, включително и от анализатори, се твърди, че лявото и дясното вече нямат значение, изживели са своето време, а трябва да се обръща внимание на административната ефективност. По този въпрос съм напълно съгласна с думите на Жак Атали, който твърди: „По принцип, когато за някого се казва, че не е нито ляв, нито десен, това значи, че е десен. Или най-много – от центъра, което най-често не е нищо друго освен другото име на дясното”.

Потвърждението на тази мисъл виждаме и в българските условия – всеки, който твърди, че няма ляво и дясно, когато влезе в управлението, започва да провежда откровено дясна политика.

Ако приемем, че идеите, ако искате мога да ги нарека и идеологии, нямат значение, това означава, че не ни интересува как ще изглежда утрешният ден, в каква посока ще се движи обществото. Без идеи и идеология просто ще се посветим на ефективността на властта, опряна на заложените в човека инстинкти на самосъхранение, конкуренция и печалба (другото име на алчността). Докато идеологиите чертаят параметрите на бъдещото общество, към което се стремим, независимо дали си го представяме като по-голяма грижа за обществото като цяло или като правила, при които богатите ще отделят повече за общото благо (това е лявото мислене), или пък стимулиране на индивидуалната инициатива, възприемането на богатите като по-полезни за обществото, защото разкриват нови работни места (това е дясното мислене).

Това са двете класически политически посоки, които вече имат и много други варианти.

Но вместо това в съвременната политика виждаме как политическите партии се стремят да говорят от името на народа, сиреч на всички, да получат подкрепата на всички социални прослойки. А това може да стане само ако превърнем политиката в пиар дейност, а политиците се занимават само с овладяването на управленските механизми.

Според мен, ако няма сблъсък между политически идеи, бюрокрацията побеждава политиката и проправя пътя на автокрацията. Да не забравяме, че така беше и при социализма, когато идеите бяха предварително декретирани, а се говореше само за управленски умения и практики.

Последното ми опасение от деполитизациятаа на политиката се отнася за съдбата на демокрацията, която е немислима без идейния плурализъм, без сблъсък на идеи, която се противопоставя на прагматичната идея за вечен консенсус, смърт за всяка алтернатива.

Ще припомня и английската поговорка, че когато всички мислят еднакво, значи никой не мисли достатъчно.

- „Ще сгрешим, ако насочим стратегическия удар в тази кампания един срещу друг в лявото пространство, това е безумие, което трябва да бъде спряно.” Така се изрази лидерът на АБВ Георги Първанов в свое изказване. Коментарът ви?

- Съгласна съм. Наистина, най-лошото, което може да се случи в политиката, е близки в идейно отношение партии да започнат война помежду си. Но това не само става непрекъснато – погледнете отношенията в Реформаторския блок, да не говорим за тези между „Атака” и НФСБ.

Но е и разбираемо, особено след разцепление. АБВ формално е млада партия, но тя се състои главно от бивши членове на БСП с голям политически опит, те търсят подкрепата на същия електорат като „партията майка” и това естествено ги поставя в позицията на съперници.

Трудно могат да се забравят и многото тежки думи, които бяха казани от сегашните лидери на АБВ за БСП, докато я напускаха, а и от ръководството на БСП след разцеплението и особено по време на участието на АБВ в правителството на Бойко Борисов.

На пръв поглед изглежда, сякаш думите лесно се забравят, но е известно, че понякога те предизвикват душевни рани, които зарастват по-трудно от физическите.

Така че трябва да сме реалисти и да не искаме невъзможното – болката от разцеплението не може да изчезне светкавично и отношенията да се възстановят, сякаш нищо не е било.

А ако това стане, сме в правото си да се запитаме за какво тогава е било разцеплението – заради принципи или за постове?

- Много се спекулира напоследък с „ляво – дясно“. А пък Първанов отбеляза, че президентът не може да е ляв или десен, а „трябва да има воля да прави политика, която да е национално значима“. Според него битката между лявото и дясното не е от полза за левицата на тези избори. Тази битка обаче е важна от гледна точка на преструктурирането на голямата промяна в българската политика. Какво казвате вие?

- Тук вече ще изразя принципно несъгласие. Вярно е, че веднъж избран, президентът трябва да защитава, а по възможност и да изразява интересите на цялата нация. Но преди да стане президент, поне в демократичните държави, той търси политическа подкрепа, състезава се за поста с политическа програма, в която очертава своята представа за бъдещето на страната.

Нужно ли е да давам пример и с водещата се в момента кандидатпрезидентска надпревара в Съединените щати, която предизвика толкова ожесточена борба на идеи, че се появи социалистическата програма на Бърни Сандърс и като противовес – крайният индивидуализъм, изолационизъм и либертарианство на милиардера Доналд Тръмп?

Нима Саркози не спечели изборите с дясна програма или Оланд – с лява, независимо от странните му действия сега? Нима новият полски президент Анджей Дуда не подкрепя твърдо линията на консервативната „Право и справедливост”?

Дълбоко съм убедена, че в президентските избори трябва да се борят личности с ясна политическа физиономия. Другото е мимикрия и не предвещава нищо добро, защото човек без собствени политически убеждения много бързо може да започне да изпълнява чужди политики – мисля, че сегашният президент с повечето си думи и действия демонстрира колко голяма може да бъде тази опасност.

- ГЕРБ ерозира, големият проблем е в липсата на алтернатива. Вие виждате ли алтернатива?

- Това, което казвате, е пряко следствие от изпразването на политиката от идейно съдържание. Няма алтернатива, защото Бойко Борисов съумя да въплъти лявото и дясното.

С непрекъснато сменящи се послания той успява да покаже на всекиго по нещо привлекателно, да угоди на всички, да убеди носталгиците по социализма, че предлага нещо стабилно и сигурно, да накара националистите да повярват, че и той е такъв, а десните, че е десен по природа и по избор.

В края на краищата Борисов създаде система, при която значение има само близостта до властта и умението да се печели от тази близост. При това той съумя да първо прегърне, а след това да маргинализира и да направи смешни всички свои партньори, като прагматично се възползва от техните идеи.

Затова толкова често го изобразяват като Тодор Живков. Общото между двамата е чистият прагматизъм, умението да се упражнява и пази властта от по-близки и по-далечни конкуренти, да се използва външният фактор като опора и гаранция за властта в страната.

Тези констатации обаче не означават, че сме обречени на Бойко Борисов до гроб (нашия). Да, виждам алтернатива. И независимо че не съм сигурна, че тя има големи шансове за успех, по-добре е да я има, отколкото да я няма.

За мен алтернативата е връщането на идейно-политическите спорове, които могат да накарат хората да се замислят не само за изкарването на прехраната и забавленията в днешния ден, а и за утрешния, за перспективата за страната и обществото ни.

Не крия, че съм привърженичка на левицата, макар и неорганизирана. Затова според мен можем да излезем от тягостното си днешно положение само ако върнем солидарността и съпричастието към другия. Но не на думи, а и в политическата практика.

Това може да стане с колективно действие, а не поединично. Благотворителността е хубаво нещо, с което лекуваме гузната си съвест, но тя временно облекчава болката, без да я лекува.

Нужно е завръщане на социалната държава, и то не само като преразпределение на богатствата, а и в създаването на защитни социални мрежи за най-безпомощните, във въвличането на целия обществен потенциал в трудова дейност за обществото.

Запазването на човешкото достойнство на всеки е друга идея, към която трябва да се стремим. По-трудна изглежда алтернативата, ако трябва да я облека в партийни одежди.

Наистина не зная коя партия или партии могат да формулират подобна програма и да се опитат да я реализират. Нормално е да я направят левите, но много се съмнявам дали настоящите могат да го направят – поне досегашното им участие във властта не поражда такива надежди.

- БСП, АБВ. Още малко за отношенията помежду им? Те делят един електорат и си разменят удари под кръста… Каква е същността на конфликта помежду им?

- Никого няма да изненадам, като кажа, че поредният конфликт в БСП, който завърши с учредяването на АБВ като партия (защото като движение има малко по-дълга история), е между личности.

Той възникна между президента с два мандата Първанов и лидера на БСП Сергей Станишев, осъществил пълен управленски мандат. Очевидно това са двама успешни политици, но разделното време дойде, когато приключи президентският мандат на Първанов и той потърси ново политическо поприще.

Спорът се разигра за единственото възможно място – председател на БСП. Оттам тръгна всичко, за да завърши по познатия от историята на прехода начин – отделяне от БСП на поредната лява формация, оглавена от поредния неуспял да спечели лидерския пост политик.

За разлика от предишните разцепления обаче го направи не кой да е, а бившият председател. Но това не променя същността на нещата. Нима някой може да посочи дълбоки идейни различия?

За това дали спорът между БСП и АБВ е преминал острата си фаза и те могат да се обединят, вече говорих. Според мен още не е. И вероятно, ако не предстояха толкова скоро президентски избори, можеше още да се изчака, нещата можеха да се уталожат и да се върви към постепенно сближаване в бъдеще.

Моето впечатление от историята, не само българската, но най-вече от нея, е, че идейните спорове никога не са толкова непримирими и ожесточени, колкото са личните. И сега пак е така.

- Бихте ли направили паралел в исторически план на сегашната политическа ситуация в България с друг период от миналото ни.

- Ще се опитам. Каква е днешната ни ситуация? Ние сме в продължителна финансова и икономическа криза, но същевременно сме част от по-голяма междудържавна и военнополитическа общност.

От тази гледна точка паралелът е като че ли със следвоенния период, когато сме в Източния блок с неговия Съвет за икономическа взаимопомощ и Варшавски договор. И сега, както и тогава, разчитаме на помощта и подкрепата отвън – на еврофондовете за икономиката и на силите на НАТО за външна защита.

Това, че има на кого да се надяваме, е успокояващо. Но е тревожна по-общата картина – кризата, която изживява Европейският съюз заради миграционната вълна, заради намалялата си привлекателност, материализирала се в британския референдум за излизане, и заради нарасналите вътрешни разделения, може да доведе до постепенното разпадане на системата (както стана с Източния блок) или до нейната трансформация, за да се запази.

При всички случаи обаче България е страна от периферията и може много да загуби.

Точно затова мисля, че трябва да излезем от сладкия си сън, от надеждата, че другите ще мислят и действат вместо нас.

Трябва да се опитаме да се опрем на собствените си сили. Да изработим програма за самостоятелно развитие в рамките на общността, но съобразена с нашите национални интереси. Не е лесно, но политиката в кризисни времена никога не е била лесно занимание.