- Автор: Рени Нешкова Снимка: Юлия Тончева
- 10 Sep 2020
- 175
- 1
Ансамбъл „Филип Кутев“ е на 63 години и продължава да е институция. Не в държавно-чиновническия смисъл, а като мисия да пази песенния и танцов фолклор във времена на „силиконова“ култура. И тъкмо поради това всеки опит да се мръдне от черупката на установената форма, да се вдъхне нов живот на народното творчество, се посреща на нож. Ето едно мнение, чийто смисъл се повтаря и в други коментари, ако не е писано от едно и също лице, тъй като е анонимно: „Сега „да се приземим” и да погледнем днешните „факти в очите”. Днес същата институция (ансамбъл „Филип Кутев“) успява да стъкми „нова премиера”, за четири години. Не обсъждам „художествените качества”. Става дума за друго – за държавни пари. За милиони български левове. Годишният бюджет на ансамбъла (а той включва над 80 щатни бройки!), умножен по „четири” (години) – „образно казано”, безвъзвратно е изтекъл „в канализацията”.
Няма лошо да се чуят различни гласове и мнения за ансамбъла, пък били те и не особено ласкави, стига да не са продиктувани от фалшива загриженост и интерес да сменят директора с „наш човек“. Не е забранено да се изчислява заплатата на ръководителя проф. Елена Кутева за 20-годишен период, ако може да смятате и да изчислите, че това е смешна заплата за ранга на институцията. Не е страшно и да се види как се изразходва държавната субсидия и дори да се поспори за репертоара и защо са извадени прочути по целия свят песни от него.
Но е абсолютно редно да се чуе и мнението на проф. Елена Кутева, дъщеря на големия Филип Кутев, не понеже животът й е свързан буквално кръвно със съдбата на тази знаменита институция, а защото светът продължава да се възхищава на българския фолклор, въпреки че ансамбълът няма своя зала вече 63 години.
По случай Деня на народния будител ансамбъл „Филип Кутев“ изнесе бляскав концерт във Военния клуб снощи.
<p><strong>- Проф. Кутева, чуват се гласове, че много рядко правите концерти?</strong></p>
<p>- Ние никога не сме преставали да си вършим работата. Пътуваме навсякъде из страната и последните три години имаме страшно много концерти. Оказа се, че е било много необходимо, защото години не бяхме пътували така. За съжаление обаче се оказа, че не можем да правим в София регулярни концерти с програми, с афиши и т.н. По простата причина, че нямаме зала. Откакто е създаден ансамбъл „Филип Кутев“ през 1951г. все е така, тоест в последните 63 години. Всички институти имат свои зали, някои имат и камерни, а ние нямаме и такава.</p>
<p><strong>- Ансамбъл „Филип Кутев“ е институция, а да няма собствена зала?</strong></p>
<p>- Не знам защо, просто е факт. Това е сериозен проблем, защото е много трудно да наемаме зали на пазарен принцип. Според методиката от няколко години ние трябва да имаме продажба на определено количество билети, за да имаме заплати, защото така се формира нашият бюджет. Казвам го с лека завист, но други институти, които не плащат зали, успяват да се издържат с билети, докато ние формираме само загуби. Когато наемаш една зала, плащаш не само нея, а оборудване, озвучаване, осветление и приходът от билетите понякога се оказва, че покрива само разходите по концерта.</p>
<p><strong>- Какъв е статутът на ансамбъл „Филип Кутев“?</strong></p>
<p>- Ансамбъл „Филип Кутев е държавен институт със статут на национален.</p>
<p><strong>- Не се ли полага зала на ансамабъл с такъв статут и дори само заради славата му на институция, съхраняваща фолклорна традиция?</strong></p>
<p>- Сигурно се полага, но тя трябва да е подходяща. Вероятно за нас специално такава зала трябва да се построи, но още не се е стигнало до това. Търсят начини да ни намерят зала, за която да плащаме наем на преференциални цени, тъй като особено в София наемите са много високи. Мога да кажа едно благодаря на хората, които се заеха да решат проблема, но до този момент такава зала няма. Когато трябва да покажем продукт, започва едно истинско чудо и ходене по мъките как да стане.</p>
<p><strong>- Смениха се много министри на културата. Правихте ли опити да решите проблема с някой от тях?</strong></p>
<p>- Стефан Данаилов ни направи предишната база, а Вежди Рашидов ни премести в тази, която също е много добра. Но това не са концертни зали.</p>
<p><strong>- Костюмите за фолклорен ансамбъл вероятно също са голямо перо от бюджета. Колко често се налага да ги сменяте?</strong></p>
<p>- Да сменяме костюми? Те са много скъпи и последно това стана през 2003г. Правим го със спонсори, каквато е практиката и на повечето колеги. Тогава, преди 11 години, успяхме да намерим спонсори. Всички нови постановки, които правим, стават, като реставрираме старите костюми от нашия гардероб, който наистина е огромен, слава на Бога.</p>
<p><strong>- Как гледате на т.нар. поп фолк, дори само заради „фолк“ в названието на жанра?</strong></p>
<p>- Ако има някаква база за сравнение то е, че ние можем да пеем на живо, и то много добре, а не на записи, както обикновено правят те.</p>
<p><strong>- Къде фолклорният ансамбъл има по-голям успех – в родината си или в чужбина?</strong></p>
<p>- Както се знае, никой не е станал пророк в родното си село. В чужбина ни възприемат с много адмирации, изобщо много добре – някъде със сълзи, другаде шумно. Когато бяхме в Англия, очаквах едва ли не само да си кимаме. Бяхме в много голяма зала, мислех, че ще реагират сдържано, а видях някои от тях да плачат. Англичани, не българи! Бяха ми разказвали, че японците са една от най-емоционалната публика и често се случва да ронят сълзи. Когато отидохме първия път в Япония с ансамбъла всичко се потвърди, те бяха наистна много емоционални. Но не сме знаели още нещо за тях. И ето ти сюрприз – за наше удивление те реагираха направо бурно на танците. След това отидохме пак на музикално турне там, само с хора, и те отново плакаха на нашите изпълнения. Значи не било случайност първият път, всичко се потвърди. За последно през май бяхме в Грац, Австрия, по покана на Българо-австрийското културно дружество. Аз сложих в програмата песен на покойния Иван Спасов, една от авангардните песни върху фолклорен текст и мелодия. Тя бе в рамките на регулираната алеаторика*. В изпълнението има една голяма свобода на интерпретирането в прочита на произведението. Сложих я в репертоара и си викам, хайде да видим как ще я възприемат. Концертът си вървеше в прекрасната барокова зала, хората ръкопляскаха. И ето че идва редът на тази песен и аз съм нащрек. Приключва изпълнението, а залата мълчи, няколко секунди никой не реагира. И изведнъж – бурни ръкопляскания, овации. Мислех си, гледай ти, как реагират на една толкова музикантска творба. Нашите песни са такива, че те „хващат за душата“, така да се каже, а тази бе доста по-различна и не очаквах толкова бурна реакция. И от този момент до края на концерта имаше бурни възторзи.</p>
<p><strong>- Има ли друга държава в света, където основното население да има такова разнообразие на фолклор, толкова различно като мелодика, ритъм, текст, начин за изпълнение, включително и при танците?</strong></p>
<p>- Мисля, че не. Ако шоп говори с родопчанин, няма да се разбере въобще. Много разнообразен фолклор имаме и богата почва да се възпроизвежда с по-съвременни средства за сцената. И това е огромната заслуга на Филип Кутев, който беше един истински възрожденец. Пътувал е много и е опознал различните видове фолклор, познавал ги е и ги е обичал. Много е важно, че именно ги е обичал. След това неговият музикален гений е направил така, че да покаже фолклора в удобни „нови дрехи“ на сцената. Това е била неговата мисия в живота. Дотолкова, че една „Полегнала е Тудора“, която всички познават, смятат за народна песен. Ако чуят оригиналната песен, която е от монотонни, повтарящи се до безкрай два такта, никога не биха я свързали с тази, която познават. А Филип Кутев я облича в такива европейски дрехи, че тя става много ефектна.</p>
<p><strong>- Откъде идва това странно разнообразие на фолклора на една малка територия?</strong></p>
<p>- Знае ли човек, но във всички случаи и това е, в което съм убедена, че това разнообразие е свързано с Изтока. Това са преплитането на едни много древни и много мощни източни традиции, вероятно омешани по някакъв начин и с тракийската култура, от която сме заварили остатъци, когато сме дошли тук някъде от изток.</p>
<p><strong>- Къде около нас има подобни песни и танци?</strong></p>
<p>- В Турция има подобни на българските неравноделни ритми при танците, но техните са по-различни, по-тежки и по-бавни. Гърците имат нещо подобно, прилики могат да се намерят и на Запад.</p>
<p><strong>- Къде според вас е границата между автентичния фолклор и неговия съвременен аранжимент или не може да има граници?</strong></p>
<p>- Фолклорът умира. Той си отива в онзи му вид, когато хората са се събирали по празници и са пели и танцували. Доколкото все още има събори като този в Копривщица, много силно явление и, слава Богу, че все още съществува, той ще е жив. Има го в някои читалища, хубава традиция е създадена в БНР за деца, изпълняващи фолклор. Но за да излезе нещо на сцена, идващо от извора, и то да бъде „пипнато“ според изискванията на сцената, се изискват умения. Ако се вземе примерно един танц от някое селище едно към едно, след втората минута ще стане скучен. Трябва да се обработи и същото се отнася и за песните, и за инструменталните мелодии. Според мен за да бъде нещо качествено зависи само от таланта. Композиторът, хореографът трябва да имат огромен талант, познания, вкус и знания за старата култура и това всичкото да го съчетаят в едно.</p>
<p><strong>- Защо да умира българският фолклор, след като и Западът, и Изтокът го видяха и го харесаха? </strong></p>
<p>- Ами защото хората гледат само телевизия, а по телевизията не показват фолклор. Има две-три програми за обработен фолклор, а истинският фолклор е бил култура от друг тип, не за сцена, а като част от бита на народа. Онзи бит, какъвто вече почти не съществува – песни по време на жътва, по сваби и по седенки. Разказвал е случки от живота – за любовта, раздялата, сезоните, свързани с кърската работа. Сега фолклорът трябва да се обработи, за да стигне до хората. В последните години народните танци станаха много модерни, има може би десетки хиляди такива групи в цялата страна и в чужбина. Синът ми, който живее в Лондон, бяха се записали с жена си в група за български танцов фолклор. И се оказа, че групата се води от една наша бивша танцьорка, много красива жена. Колко е малък светът!</p>
<p><strong>- Значи има шанс за нашия фолклор?</strong></p>
<p>- Разбира се! Но човек трябва да знае своята история и да я приеме такава, каквато е – с всички плюсове и минуси. И да гледа с любов към фолклора, но не само към него, а към всичко. С това бих се обърнала и към бъдещия министър на културата – да се отнася с любов и уважение към всички разновидности на българската култура, която е преживяла какво ли не, но е останала като едно мощно течение, видимо или невидимо, но което ни е движило напред. Талантът и любовта одухотворяват всичко. Те са в основата на качеството на всички неща.</p>
<p><em>*Алеаторика (от латински: alea - зар) е модернистично течение в европейската музика, при което някои елементи от композирането са оставени на моментната преценка на изпълнителя</em><em>.</em><em> Заражда се в края на 50-те години на 20</em><em>-и</em><em> век.</em></p>
<p>- </p>
