Проф. Димо Зафиров за техниката "форсайт"

Студия Трансмедия: Проф. Зафиров, бях много впечатлен от начина, по който определяте бъдещето не на отделен сектор или отрасъл, а на държавата като цяло. Тогава употребихте термина „форсайт“(foresight – англ.) – да го преведем като вид прогностика, предвиждане, дори го нарекохте държавно планиране, нещо много важно, защото контрастира с общия фон на политиканското празнодумство, което шества в момента и тази представа за политиката като поприще на софистика и словесна еквилибристика повече, отколкото на игра на реалности, каквато всъщност е. Да развием тази теза за форсайта и да видим как през очите на един учен от областта на точните науки стоят нещата в посоката на нашето държавно бъдеще.

Димо Зафиров: Точно поставихте въпроса за термина форсайт. Въпреки моето желание да намеря подходящ български термин, той трудно може да бъде заменен, защото вече е добил по света определена популярност и когато се спомене, се знае за какво точно става въпрос. Ако приемем, че това е опит за прогнозиране. Не е съвсем точно, защото много често прогнозите се градят на базата на някакви данни от историята, от миналото и тези данни се екстраполират напред и се казва ето така ще бъде, всеки ден ги четем и слушаме по медиите такива прогнози: след еди колко си време в Африка ще има толкова и толкова население, населението на света ще достигне еди каква си бройка и няма да може да се изхранва. Но не се отчитат много фактори, които ще се изменят през този период и вероятно ще променят картината.

С. Т.: Те по-скоро се основават на статистиката.

Д. З.: Тази статистика веднъж не отчита влиянието на други фактори, които по-нататък ще се появят, и второ – често пъти е в услуга на някого, т. е. могат да се направят статистически връзки, че нещо е такова, каквото го желае възложителят на изследването.

С. Т.: Това на популярен език се нарича „стъкмистика“.

Д. З.: В този смисъл по-добре е да се говори за предвиждане, терминът планиране в пълнотата си също би бил съвместим с форсайта, но планирането обикновено се прави на отделни части, за отделни действия, които ще се предприемат и не се отчита влиянието на други заинтересовани страни и фактори. Докато форсайтът е една методология, която може да се нарече методология за формиране на бъдещето. Ние си представяме, че след пет-десет години искаме да постигнем определено състояние в определена област. И си казваме, ето това ще бъде добре – за определена група хора, за планетата, за човечеството или нещо друго. От тук нататък вече трябва да видим дали това, което е полезно за една група хора няма да бъде във вреда на други заинтересувани групи или на екологията, примерно.

С. Т.: Да, но съществува една непредвидимост в научно-техническия и технологичния бум. Вие дадохте отличен пример на Философския клуб с факс машините: в края на изминалото столетие са се правели планове колко факса трябва да се произведат, за да задоволят нуждите на пазара, а в момента се оказва, че пазара не се нуждае дори от един факс, отпада смисълът от цели видове техника. Как тогава да планираме и прогнозираме, когато има такава непредвидимост в технологичния сектор?

Д. З.: Не се отчитат вероятностните методи, често пъти се казва, че те не са точни, а определени неща се случват, независимо че трудно биха могли да бъдат предвидени. И най-честият пример е, че ако един милион пъти хвърлим една монета, почти по равно ще падне и от двете страни.

Цялото интервю с проф. Зафиров