Проф. Анастас Герджиков: Парите за наука не стигат, пестим от качество

На 17 ноември 2015 г. един измежду професорите Тони Спасов и Анастас Герджиков ще оглави Алма Матер за следващите четири години. В две последователни издания видеоформатът „Инфохолиците в действие“ на сайта „Студия Трансмедия“ ви представя кандидатите за най-авторитетния пост в българското образование – ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Проф. Анастас Герджиков. Той е професор по римска литература, доктор на филологическите науки (антична и средновековна литература). Завършил е Хумболтовия университет в Берлин, специализирал е в Австрия (1994) и Германия (1997). Заемал е длъжностите заместник министър на образованието и науката (2001-2003), управител на Фонд „Научни изследвания” (2008-2009), заместник ректор на СУ „Св. Климент Охридски” (2010-2011). Автор е на статии в български и чужди списания и сборници, на четири монографии, както и на първия български превод на Аристотеловата „Политика”.

Студия Трансмедия: Професор Герджиков, има една малка, но съществена разлика между вашата позиция и позицията на проф. Тони Спасов – вие бяхте част от досегашното ръководство на университета. От друга страна хората, които наблюдават предизборните дебати остават с впечатление, че вие сте по-радикалният от двамата…

Анастас Герджиков: Така е. В предишното ръководство имаше шестима-заместник ректори и аз бях този, който отговаряше за докторантурите през последните четири години, така че очевидно е нямало как да се намеся в останалите области на управлението. Участвал съм обаче в ректорските съвети и съм се опитвал да помагам с предложения и в други области. Това беше причината, както вие казвате, да се очаква, че аз като член на досегашното ръководство ще бъда по-консервативен и ще предлагам по-малко промени, но се оказа обратното, защото може би опита, който натрупах ми е показал слабите места и ми се иска да преодолеем тези слабости.

С. Т.: А кои са слабите места?

А. Г.: Много са, като във всяка голяма и стара организация – ние сме организация освен на 127 години, и с 3000 души преподаватели и служители, тромава, консервативна организация. И за това сме понатрупали неща през годините, от които трябва да се освободим. Това, което през последните 25 години не върви добре е развитието на университета най-вече като финансиране, защото ние не можем да си позволим нито да повишаваме качеството, както бихме искали, нито да осигурим апаратурата, която бихме искали, нито да развием научната дейност, както бихме искали, ако нямаме достатъчно финансиране. И понеже държавата го е намалила през последните години…

С. Т.: Това значи ли, че средствата, които държавата отделя, субсидията, биха могли да бъдат и достатъчни за нормалната работа на университета?

А. Г.: Достатъчна за какво? Тя би могла да бъде достатъчна и сега за много университети…

С. Т.: За един качествен европейски университет.

А. Г.: Не, разбира се. В много университети в България тази субсидия е почти достатъчна, защото в момента тя се разпределя според броя на студентите. А това, за което настояваме ние от години е да се изпълни изискването на Закона за висшето образование – на размера на субсидията освен броят на студентите да влияе и качеството. Не просто защото ние ще получим повече пари, понеже сме на първо място в рейтинговата класация по всички направления, в които преподаваме, а защото това ще е стимул за всички – и за тези, които не са сред първите десет най-добри. Вторите десет ще имат най-голяма полза, защото ще бъдат стимулирани да влязат сред първите десет. В момента те не са стимулирани, сега те имат интерес да поддържат нещата каквито са, понеже си получават парите и без това. В момента, в който тези пари са застрашени, затова че качеството не е толкова високо колкото в първите десет, това ще донесе полза за цялата система. Първите ще получат повече, последните по-малко, което е справедливо, а тези в средата ще ги стимулираме към конкуренция, което пък е най-важното.

С. Т.: Говорихме доста подробно с другия кандидат проф. Спасов за привличането на бизнеса, за инвестициите на бизнеса в системата на висшето образование и конкретно в СУ, особено в Щатите това е основен източник за привличане на средства.

А. Г.: И в цяла Европа. В България в последните десет години са правени много опити в това отношение. Много тежък въпрос. Защото се забелязва, че наистина държавното финансиране за наука не нараства с темповете, с които нараства в ЕС, но все пак то нараства много по-бързо, отколкото финансирането от бизнеса, където сме много по-назад от Европа. Там има много идеи – и в СУ, и в цялата държава за това как да привлечем бизнеса на наша страна. Те започват от това да имаме общи учебни планове, защото бизнесът ще бъде потребител поне на част от кадрите, които СУ дава. И това донякъде е успешно, имаме общи учебни планове, подготвени с бизнеса. Но пък и в много случаи не е успешно, и трябва да се каже ясно, че е така, защото бизнесът не се е отзовал. Ние сме предлагали на фирмите от някой бранш да участват, но те не са участвали. И това продължава поне 10 – 15 години. В същото време западнаха други връзки с бизнеса – както комерсиализирането на резултатите от научната сфера, така и практиките и стажовете на студентите в предприятията. Слава богу през последния програмен период най-важната и мащабна схема на структурни фондове на МОН беше насочена към това и сега имаме много сериозни връзки с предприятия, а също и с други институции – музеи, библиотеки, които поеха наши студенти, над 5500 души бяха на студентски практики през последните две години – коренен обрат поне в това отношение. И сега остава да намерим наистина пътя към тези организации и предприятия и да направим нещо друго заедно – ние да кажем какво предлагаме и те да ни кажат от какво имат нужда, какво очакват.

С. Т.: Вие сте представител на хуманитарното направление в университета, възможно ли е хуманитарните профили също да произвеждат продукти с висока добавена стойност?

А. Г.: Те произвеждат и сега. Но това остава неизвестно, защото сме се съсредоточили в рамките на родината си. Съвършено основателен упрек според мен е това, че докато в природните науки, където никога не е имало, продължава през цялото време публикуване в списания, които се индексират, реферират и т.н. – списанията, в които става реалният научен дебат, в хуманитарните и обществените науки това беше прекъснато – отначало по идеологически причини, впоследствие по финансови – ние дори нямахме тези списания да ги видим, камо ли да публикуваме в тях. И сега ни носи една инерция, включително инерцията от времето на ВАК, че е по-добре да напишеш четири монографии на български, за да станеш професор, отколкото да напишеш няколко статии в списанията, които изброих. Това трябва да се промени, ние не можем да упрекваме хората, но можем да ги насърчаваме, особено по-младите ни колеги, можем да ги стимулираме и аз съм записал това в програмата си, за да се насочат към публикуване там. Иначе си оставаме в един разговор в рамките на един малък народ, с език, който се говори от малко хора и това ни изолира от световната наука. Което пък води до последствия в икономиката.

С. Т.: Атаката или по-точно кампанията срещу СУ, на която бяхме свидетели в последно време, каква цел имаше според вас? Има най-различни версии, от прагматични до конспиративни, които водят в известни посоки.

А. Г.: Не мога да преценя. И аз чух няколко…

С. Т.: …Има най-различни...

А. Г.: Някои от конспиративните теории чух и аз, но няма как да се занимаваме с всичко това и да разследваме кой, какво е измислил и какво е направил. По-скоро можем да кажем, че: първо, нещата които бяха изнесени не бяха верни – като например това, че Софийският университет дължи 14 млн. лв. неплатени данъци, осигуровки и т.н. Оказа се, че е невярно. След като поискахме удостоверение от НАП се оказа, че СУ дължи 280 хил. лв. и те бяха внесени на следващия ден в банката. Така че това беше най-сериозния упрек и той се оказа неверен, както и всички останали. Затова счетоводните неща трябва да се гледат по-внимателно, не се наемам да гадая защо журналистите се оставят да бъдат инструмент в чужди ръце...