- Автор: Зорница Илиева
- 10 Sep 2020
- 228
- 17
- Мислите ли, че може да има връщане към политиката на т.нар. „мирно съвместно съществуване“ след толкова противоречия по повечето световни проблеми между Русия и САЩ?
- В Русия няма открита война. Ние само отбелязваме поведението на НАТО. Например в Украйна НАТО не се позиционира, т.е. не взе пряко участие. В Черноморския регион, който на тази конференция се обсъжда във връзка със събитията в Грузия, където също нямаше военна част на НАТО, нямаше ескадрила, т.е. отново НАТО не взе участие. Днес и Русия, и НАТО се активираха, но се съблюдава важното положение в отношенията Русия-НАТО, а именно да не се разместват съществено силите и да не се нарушават границите. САЩ са в Полша и Украйна, но са в позиция „идват/ отиват си“, стараят се да съблюдават приетите принципи, т.е. не са постоянно там.
Наблюдава се възвръщане на диалога Русия-НАТО. Причината най-общо е Сирия. ДАЕШ („Ислямска държава“) е проблем и за Русия, и за НАТО. Координирането на действията срещу ДАЕШ отклонява вниманието от Украйна и възстановява диалога между военните. Разполагането на С-400 и операциите в Сирия бе съгласувано с военните от САЩ и те възстановиха контактите с руските си колеги.
- Войната за петрол и газопроводи ли е основната причина за случващото се Близкия изток, а и не само там?
- Не! 80% е политика и психология, а делът на петрола е само 20%. Москва жертва свои икономически интереси заради политиката. Примерът с Турция е красноречив. Имахме договорки за газопровод, атомни централи и др. А сега всичко това е загърбено.
- Как ще завърши според вас битката с ДАЕШ („Ислямска държава“)?
- Мисля, че Сирия ще бъде федерализирана. Очертават се 4 района - на териториите, които се владеят от правителството в Дамаск, на сирийските кюрди, на териториите, които са на подчинение на ДАЕШ, и не забравяйте Голанските възвишения, които са под контрола на Израел. Може на хартия да има една държава Сирия, но на практика ще съществуват тези 4 региона.
- Докъде може да стигне Русия в компромисите, за да се получи помирение със Запада, а в България да се преодоляват някои русофобски настроения?
- Аз не съм пропаганден инструмент на Москва. Аз съм учен и не харесвам смесването на политика, идеология и икономика по начина, който се използва днес. България и Русия са добри приятели, но отношенията зависят и от такива настроения, които се получават след изказвания като на тази конференция.
Няма как да се иска намаляване например на цените на доставяния газ, след като повече от 20 пъти ни нарекохте днес враг. Считате, че Русия е доминантен враг относно енергийната сигурност. ЕС получава енергийни ресурси от Близкия изток, и то над 19%, но ако идват от Русия, се казва, че е проблем.
Защо се отмени „Южен поток”? По политически причини. Казвате, че атомната централа е опасна, но в този момент по цял свят се строят повече от 65 такива централи.
А по отношения на Сирия, другия важен проблем, е повече от ясно, че 50% от дейността на Русия в Сирия е с цел да се намали влиянието на ДАЕШ, да загуби той силните си позиции, но останалите 50% са за отвличане вниманието от Украйна, да се покаже военна мощ и да се потърси съдействие с ЕС. Още повече че чрез проблема Сирия се възстановиха отношенията със САЩ, особено сред военните.
Въпреки че имаше изказвания от страна на НАТО, че не сме бомбардирали ДАЕШ, а сирийски тюрки, но отказваха да ни предоставят координати и точни карти за разположението на такива сили. Просто не ни информираха къде са техните хора. Противоречия има, но това не пречи да има и контакти между нас, в т.ч. и по отношение на енергийната независимост в бъдеще.
- Всъщност това ли са причините Русия да се намеси пряко в Сирия с военновъздушни удари?
- Близкият изток всъщност е политика, религия, идеология, но не и нефт. 200 млн. се движат по тръбопроводи из Близкия изток, блокирани са от контрола на кюрдите, но чрез камиони се изнасят в Турция. Това са онези 75 млн. литра терористичен нефт, който се спира на границата и представлява 10-дневен добив.
Русия влезе в Сирия и за да спре този поток. Проведени бяха 6 хил. акции и това е политическо явление. Получи се и военно сътрудничество, но Москва не може сама да даде гаранции за цялост на Сирия и съответно самостоятелна власт на Дамаск. Трябва да се търси начин да се работи с противници, с опозицията в Сирия, защото на практика има три сценария за страната.
Дамаск с помощта на Москва установява пълен контрол над Сирия (малко вероятно, защото Асад държи 1/3 от Сирия), страната остава цяла, но има автономия за сирийските кюрди и т.нар. свободна сирийска армия и федерализация. Вече споменах, че за мен последният вариант е реалистичен и може да се получат 4 федерални района.
---
Проф. Александър Никитин е роден през 1958г., завършил философия през 1979г., международни отношения през 1983г, аспирантура в САЩ и Канадската академия на науките. Има дипломатическа практика в представителството на Русия в ООН /1985г /, преподавател от 1989г. в МГИМО и професор от 1998г. Директор на Център за политически и международни науки, директор на Център за евро-атлантичеса сигурност, президент на Руската асоциация за политически науки и член на борда на Руската акадамия за политически науки, работил като изследовател в колеж по отбрана на НАТО, Рим, 1996г, в Институт по сигурността на ЕС, Париж, 2004г, в Кралски институт по международни отношения, Лондон, 2006г и др.
Интервюто е взето по време на конференцията "Настоящите предизвикателства за сигурността в Черноморския регион", организирана от Атлантическия клуб в София. Проф. Никитин бе говорител в раздела "ДАЕШ: Войната за петрол и нейното въздействие върху енергийната сигурност в региона".
