Пламен Мирянов: Какво е да срещнеш Мел Гибсън на Атон

Какво е да се срещнеш с Мел Гибсън на Света гора на празника на светите първовърховни апостоли Петър и Павел) разказва специално за читателите на "Труд news" арх. Пламен Мирянов. "Слава на Бога за промислителните стечения на обстоятелствата!", възкликва архитектът.

Само преди броени дни гръцките медии гръмнаха с новината, че 21 години след премиерата на най-касовия независим филм на всички времена - библейския блокбъстър от 2004 г. ''Страстите Христови'', кино легендата Мел Гибсън, който се е захвана с дългоочакваното му продължение, се намира на  Атон. 

Съобщено беше, че Гибсън е на поклонение в православната монашеска общност в планината Атон в Северна Гърция, където ще остане през следващите няколко дни. А арх. Мирянов не може да си позволи да пропусне златната възможност да се види с него, още повече, че вече месеци подготвя писмото си до един от последните истински християни в Холивуд и доказал се във времето емблематичен режисьор на бруталните и емоционални зрелища "Смело сърце", "Страстите Христови" и "Апокалипто".

Публикуваме разказа на арх. Пламен Мирянов за Мел Гибсън, Атон и св. цар Борис.

"Миналия петък, късно вечерта разбрах, че самият Мел Гибсън е на посещение в Хилендарския манастир на Света Гора Атонска. Най-удивителното е, че по-рано в същия ден обсъждах писмото точно за Мел Гибсън, което от месеци подготвяме да изпратим. А в случая режисьорът на „Страстите Христови“ беше на по-малко от 400 км от нас. Веднага пуснахме заявление за визи. 

На следващия ден (събота) от рано започнах да подготвям презентация и да оформям официално писмото-молба за среща, с цел обсъждане на бъдеща колаборация – българо-американска филмова продукция, а именно създаването на пълнометражен игрален филм на историческа тематика, посветен на житието на св. благоверен и равноапостолен цар Борис-Михаил Покръстител. Желанието ми да се срещна точно с Мел Гибсън е провокирано от неотдавнашна новина, че той има желание да работи по български исторически сюжети в свои следващи филмови проекти. А подобна мащабна кино продукция би била много повече от източник на огромна, всеобща духовна радост за българския народ, но и откритие за световната аудитория на една досега неизвестна християнска драма за вярата, смирението и покаянието, властта, имперската политика и предателството, личната трагедия и славата, жертвоготовността, мира и триумфа… Драматургията на такъв исторически разказ за мен заслужава вниманието на продуцент и режисьор от такава величина. Вярвам, че българската история е достойна да намери своето място на световната културна сцена, а с помощта на творци и професионалисти като Мел Гибсън може да бъде възпята в голям филмов шедьовър.

След като писмото и символичните подаръци бяха готови, заедно с Николай Колев и Александър Александров тръгнахме от града на Божията премъдрост към Урануполи (или “Небесния град“ в превод), от където трябваше да вземем ферибот или лодка за „Градината на Божията майка“. Но съвсем скоро ентусиазмът ни беше попарен, когато по средата на пътя получихме притеснително съобщение от центъра за одобряване на визи за Атон, че вероятно няма да получим разрешение за влизане в следващия ден, предвид че минималният срок за издаване на „диамонитирион“ (визата за Света Гора) е 5 дни. Имаше голям шанс да бием тези 350 км, и на следващия ден да се върнем безславно обратно в България. 

Рано сутринта в неделя започнахме деня с молитва. И към 7:40 се случи първото чудо. Александър и Николай тичаха с викове от радост към мен, размахвайки подпечатаните визи на груба сива хартия за влизане в Света гора в същия ден. Шансът да одобрят документите за такъв кратък срок беше нищожен и мнозина монаси впоследствие го потвърдиха.

Вече беше лесно – взимаме първия ферибот и право на Света гора. Но корабът тръгваше в 9:30, когато тече и светата литургия. А на първо място винаги е Бог и Неговата правда. Затова останахме на службата за празника на светите първовърховни апостоли Петър и Павел в храм „Св. Константин и Елена“ и чак след това хванахме лодка до пристанището „Йованица“. 

Щом стъпихме на Светогорска земя веднага се отправихме към буса, който бяхме ангажирали да ни закара до Хилендарския манастир, където знаехме, че е отседнал г-н Гибсън. Но преди да успеем да тръгнем, пред нас се яви един засмян и много благ монах, родом от Америка, който се оказа, че се подвизава в скит, близо до нашия Зографски манастир. Заговорихме се и той сподели, че всеки момент Мел Гибсън щял да пристигне на пристанището, защото си тръгвал от Света гора. 

Застанахме в трепетно очакване на каменния плочник на пристанището. Но минутите летяха и шофьорът на буса вече дишаше с пулса на вълните, задето закъсняваше за следващата си работа. Тогава решихме да тръгнем към Хилендарския манастир и ако видим кола по пътя, американският монах да замаха от прозореца и да я спре, а ние непринудено да връчим писмото на г-н Гибсън. Разбира се, ако това се беше случило, джипът на холивудския актьор би минал шумно покрай нас в гъст облак прах… 

След по малко от 30 минути пристигнахме в сръбската имперска лавра - на самото място, където е била написана „История славянобългарска“ от ръката на св. преподобни Паисий Хилендарски през лето 1762-ро, когато манастирската света обител е била българска.

С радост и вълнение мигновено се впуснахме да разпитваме къде е той – световноизвестният режисьор, който се е докоснал до българската история и дори е пожелал да създаде филм за нашите славни царе… Но уви трепетът и въодушевлението бяха посечени от местните монаси, които заявиха, че няма никакъв шанс да се видим с г-н Гибсън. Игуменът отказа да говори с мен и скоро навярно нареди на другите събратя да ни помолят любезно да си тръгнем в срок от 15 мин. Като разбрах това хукнах към отсрещния хълм (единственото място с обхват), за да се обадя на сръбския свещеник Иван, съпруга на сръбската звезда Даница Црногорчевич, която беше пяла на наш православен концерт в Царево) с молба да се свърже с някой от братята в манастира, за да ни приемат. Но и това не помогна, тъй като той не познаваше никого.  

Накрая преди да тръгнем от Хилендарския манастир, в знак на частично примирение със ситуацията, решихме все пак да предадем писмото и подаръците на един млад господин от Белград, който обеща лично ги връчи на г-н Гибсън. Същевременно успяхме да разберем, че той имал полет в 5ч от град Солун и би трябвало след броени минути да бъде на някое от пристанищата, за да хване лодка за градчето Урануполи. И тъй като от северната страна на полуострова се беше вдигнала висока вълна, единственият вариант беше холивудският режисьор да вземе лодка от пристанището Йованица. Затова по най-бързия начин се върнахме на пристана и смирено закачахме на самия кей, където вече беше акостирала някаква лодка по поръчка. 
 
И след по-малко от 10 минути се дигна облак прах в далечината и черен джип „Ленд Крузер“ направи рязък завой покрай една от каменните постройки, дойде до края на пристана и спря на няколко метра от лодката. А аз бях застанал между нея и ръба на кея. Александър беше също до мен. От джипа първо слезе един човек, който приличаше на личен бодигард и дойде да ни помоли да не правим снимки. След това излезе и Мел Гибсън. Монахът американец първи отиде при него, за да го поздрави. Нашият шофьор пък, най-пъргав и хитър, бързо застана до Мел и си направи единствените селфита с него. Ние с Александър, привидно спокойни, изчакахме уважително на дистанция. 

Накрая 69 годишния легендарен актьор и режисьор с благороден и умен поглед, омиротворено излъчване, бели коси и уверена стъпка се приближи до нас и ни поздрави. Разказах му на кратко за идеята на писмото, подарих му още една картина на Зографския манастир и папка с презентация на дейността на фондацията. Изказах и желание за организиране на бъдеща евентуална среща, с цел обсъждане на възможен съвместен филмов проект. Александър Александров му подари красиво жълто знаме с лика на Нашия Господ и Спасител. 

Слава на Бога, че успях да се срещна с легендарния Мел Гибсън на пристанището на Света гора Атонска  на самия празник на светите първовърховни апостоли Петър и Павел и за възможността да му споделя идеята за създаване на достоен филм, посветен на житието на нашия св. цар Борис-Михаил. 

След като изпратихме г-н Гибсън директно отидохме в българския Зографски манастир „Св. Георги“, където се поклонихме на чудотворните икони, в една от които все още стои парчето от пръста на епископа, който поради неверието си, бръкнал в иконата и пръстът му останал там. Сред мощите в храма за първи път видях огромно парче от Кръста Господен от Голгота. Имах честта и духовната радост да поговоря и с новия игумен на манастира - Гавриил, с който обсъдихме варианти за това как фондацията може да бъде в полза и помощ на светата обител занапред. 

По Божията велика милост, се завърнахме в град Света София към 3 часа сутринта бодри, облагородени и въздигнати, заради всички малки чудеса, които Бог извърши за нас, прославяйки и възпявайки Го с думите:
 
Слава на Тебе за благодатните предчувствия!
Слава на Тебе за промислителното стечение на обстоятелствата!
Слава на Тебе за откровенията насън и наяве! 
Слава на Тебе за промислителните срещи с хората!  
Слава на Тебе, Боже, во веки!"