Педро Алмодовар: Беше ужасно да видя името си в “Панамските документи”

Следващата седмица Педро Алмодовар ще бъде в Кан, за да представи новия си филм “Жулиета”. Адаптация по три новели на канадската писателка Алис Мънро, носител на Нобелова награда за литература за 2013 г., филмът му показва една жена, разбита от неочакваното изпитание, пред което е изправена: загубата на всякакъв контакт с дъщеря й, изчезнала без никакво обяснение… В тази драма Жулиета е майка, обзета от страха, че е направила грешка, разяждана от ужасно чувство за вина.

Тези болезнени теми наскоро отекнаха в реалния живот на Алмодовар, чието име се появи в “Панамските документи” за тайни офшорни сметки. Няколко дни преди откриването на кинофестивала в Кан, испанският режисьор разказа пред “Télérama” за новия си филм и се върна към скандала. Откъс от интервюто с Педро Алмодовар изданието публикува в сайта си.

- “Жулиета” е 20-ият ви филм. Все така голямо ли е желанието ви да снимате?

- Страстта да правя филми е същата, както в началото, но сега много по-добре осъзнавам факта, че за да живея, трябва да правя филми. Това е истинска зависимост. Така че повече от всякога удоволствието да снимам се смесва с безпокойство и чувство за несигурност. 

- Какво ви хареса в света на канадката Алис Мънро, чийто три новели сте адаптирали в “Жулиета”?

- Тя се интересува много от отношенията вътре в едно семейство, аз също. Очевидно няма нищо по-различно от едно канадско и едно испанско семейство. Така че бях длъжен да приспособя новелите й и вдъхнах топлота на героите, особено на Жулиета. Мисля, че Алис Мънро е много по-жесток разказвач от мен. Но понякога се чувствам много близък с нея.

Четох едно интервю, в което тя казваше, че когато са сами, жените имат нужда да говорят подробно за онова, което преживяват. Те се изправят пред света, като го вербализират. Мъжете вървят напред без да си задават въпроси, казва Алис Мънро. Те се изправят пред реалността, без да имат нужда да я изразяват чрез думите. Докато четях това интервю, разпознах собственото си вдъхновение. Тази разлика между мъжете и жените отговаря точно на реалността, която познах, докато бях дете в Ла Манча.

- В Испания излизането на филма “Жулиета” бе замъглено от аферата “Панамските документи”, където са появи вашето име и това на брат ви. Как го преживяхте?

- Не искам да се представям за жертва, но това беше ужасно. За един ден се оказах в нещо като жестоко реалити шоу. Сякаш съм се събудил в кошмар. Не знаех нищо за онова, което бе разкрито. Брат ми Агустин публикува на следващия ден изявление, в което признаваше, че, след като е изпълнил препоръките на един финансов съветник, ние сме станали пълномощници на офшорна фирма, която е съществувала от 1991 до 1994 г.

Тази фирма никога не е имала никаква дейност и е била закрита. Агустин обясни, че е последвал тези съвети поради неопитност. Говорим за документи, които са били подписани преди 25 години. Тогава не разбирахме нещо, което разбираме днес. С това, което знаем сега, Агустин би отказал веднага да ги подпише. В нашата продуцентска фирма, El Deseo, брат ми винаги се е грижел за икономическите въпроси, а аз за творческите. Аз съм много невеж във финансовата област.

От 80-те г. брат ми има пълномощно да използва подписа ми. Той го използваше чудесно. Освен в този случай, в който е направил грешка. Не прехвърлям обаче вината върху него. Моето пълно неведение за тази афера не е извинение. Поемам цялата отговорност за това, което се е случило, като партньор на брат ми в нашата фирма. Но няма за какво да се упрекваме по отношение на испанските данъчни власти, винаги сме плащали онова, което дължим.

- Но все пак изпитвате морална отговорност?

- Да, защото в юридически план няма нищо незаконно. Но моралът е онова, което е важно за мен, дори и да изглежда, че това противоречи на фактите. Аз съм същият човек, който бях вечерта преди скандала и на следващия ден: гражданин от левицата, който има един и същ възглед за обществото. Тези офшорни фирми ме ужасяват. Те са бич. Те представляват всичко онова, което е в основата на голямата икономическа криза, която познаваме от 2007 г. и която не е приключила в Испания. Първите жертви на тази криза са най-бедните, най-онеправданите, най-уязвимите хора. 

Тези офшорни фирми са също така инструменти за финансиране на тероризма. Тези тайни капитали могат да вдъхнат само отвращение. Така че беше ужасно да видя името си в този позорен списък и то появило се първо, защото съм много медийна личност. Но е хубаво, че има списъци като “Панамските документи”. Ако това позволява да се води борба срещу данъчните измами, ако това означава, че вече няма непрозрачност, че вече няма убежище за мръсните пари, то аз съм очарован и го аплодирам. 

Превод от френски: Галя Дачкова