- Автор: Мирослав Дърмов
- 10 Sep 2020
- 41
- 12
“Je suis Charlie” е фраза, която след атентата от 7 януари в Париж заля медиите и социалните мрежи в света. Но освен правописът на глагола „съм“ в първо лице единствено число на френски език, тя едва ли направи човечеството по-мъдро, назависимо от проведените масови мероприятия, последвали клането в „Шарли Ебдо“ поради простата причина, че не казва нищо повече, освен определена идентификация на произнасящия, пишещия или просто постващия изречението, без описание на случилото се и отношение на индивида към събитието.
<p>Всичко е оставено на самоподразбиране и последваща интерпретация на медии и пропагандни активисти, както това обикновено се случва с организираната спонтанност, а нюансите в смисъла варират от солидарност и гняв до омраза и мъст. А в подобна мъгла, освен телата на убитите (журналисти и атентатори) всичко останало е в сферата на последващо обяснение. Сега въпросите са ужасяващо много, а</p>
<p><strong>перспективата за евентуални отговори е отложена далеч във времето, </strong></p>
<p>ако въобще я има.</p>
<p>Случилото се в редакцията на „Шарли Ебдо“ еднозначно бе определено като акт на тероризъм, независимо че за предотвратяването на подобни действия в бъдеще е добре човек да се запита какво е това тероризъм, независимо че от времето на Джордж Буш младши светът е във война с тероризма.</p>
<p>Понятието „война с тероризма“ е абсолютна безсмислица, но въпреки мнението на експерти-неконформисти, е наложено като основен елемент в стратегии по сигурността. И това произтича не от факта, че въпреки 25-годишната война срещу терора ужасяващите актове стават все повече, а от същността на понятието „терор“, наричан в специалната литература (може би за да не звучи толкова стряскащо) „асиметричен отговор“. Това е тактически прийом в бойните действия и той е използван, използва се и ще бъде използван, докато на света съществуват военни конфликти. Следователно, тероризмът не може да бъде победен, защото е метод, който се използва от всички страни във войната. Това, което евентуално може да бъде победено, е една от организациите, която го използва, но примерът с Ал-Кайда не е особено окуражителен, като се има предвид нейното мигриране от Афганистан към Ирак, Йемен и последно в Сирия. Примерите в историята са много, някои от тях с неочакван край. Французите биха могли да си припомнят собственото си минало, по-специално войната в Алжир, където методите на FLN (алжирският Фронт за национално освобождение - б.ред.) не се отличаваха много от действията на братя Куаши, но победиха. И подобно объркване е неизбежно, когато се подменя смисълът на думите. </p>
<p>Терорът е метод на военни действия, а не синоним на враг, който трябва да бъде унищожен с всички средства, както това беше наложено в човешкото съзнание от политиците на ХХI век посредством световните тоталитарни медии – съзнателно и много удобно. Ние - добрите, те - лошите.</p>
<p><strong>Елементарно емоционално свръхопростяване, но работещо. </strong></p>
<p>Не е необходимо обяснение на причините за конфликтите, а и послушанието у дома е осигурено с включване на допълнителнителен арсенал от абстракции като патриотизъм, свобода, общочовешки ценности и т.н. Само че, извън морално легитимиране на определена експанзионистична политика, резултатът е тотално оглупяване на населението. Добрите убиват за свободата, лошите в името на бог, само че добрите също вярват в бог и тук вече каламбурът става пълен, но политическата цел може да се постигне лесно с подобна пропагандна обработка.</p>
<p>Само че след 11 септември последва <em>Patriot Act</em> (Патриотичният акт, приет през октомври 2001 г. в САЩ - б.ред.) с всичките му отражения върху неприкосновенноста на правата и свободите (справка: Едуард Сноудън, Майкъл Мур и др.), осъществени и легализирани в името на свободата и сигурността. Затова е особено интересно (и обезпокоително) какво ще се случи в Европа след Марша на единството.</p>
<p>Извън отказа да се обясни или поне опише случващото се в света, част от което е и трагедията в „Шарли Ебдо“, от отговор се нуждаят и въпроси като защо парижаните Саид и Шариф убиха французина Ахмед или, формулирано по друг начин,</p>
<p><strong>какво става с второто поколение имигранти от Близкия Изток и Африка в Европа.</strong></p>
<p>Въпрос, който дори беше оставен без внимание, когато се разбра, че доброволците от Европа, воюващи за "Ислямска държава" са преимуществено второ поколение имигранти и наброяват десетки хиляди. Какво е това? Психологически проблем, своеобразен стремеж за самоутвърждаване, херостратов комплекс или може би импулс за самоунищожение, или нещата са много по-комплексни и всичко заобикалящо ги е лицемерие.</p>
<p>Като допълнение, граничещо с афористичността, е и въпросът</p>
<p><strong>защо атентаторите са носили маски, когато са имали намерение да оставят личните си карти?</strong></p>
<p>А отсъствието на план за изтегляне, което явно личи по лутането им из Северна Франция, трудно би ме убедило в обяснението, че са търсили смъртта на мъченика. Нещо, което те биха могли да намерят и в редакцията на атакуваното списание, при това с много повече жертви и по-ефектно. Но в света на терора какво ли не се случва. Преди време, когато новините за терористични актове започнаха да намаляват, се появиха <em>Shoe Bomber</em> и <em>Underwear Bomber</em> - единият постави експлозива в обувките си, а другият в бельото си, но и двамата опитаха да предизвикат експлозия, като го запалят със запалка. Резултатът е, че веществото гори, но не експлодира, нещо което и децата знаят, и единствената вреда, която може да настъпи от подобен акт е извършителят да си изгори краката или гениталиите. Но, независимо от подобно развитие, те получиха дългогодишни присъди, а медиите дълго време предъвкваха случаите и дори показваха колко силен може да бъде взривът от подобно количество експлозив, разбира се, без да споменат за начина на детонацията. Явно темата е необходима и подмяната на смисъла на думите е оправдана за някого.</p>
<p>Ситуация, която поражда сериозни безпокойства. За преодоляването й препоръки има в историята, защото нищо ново няма под слънцето. Още четири века преди Христа Конфуций е казал, че първата задача на мъдрия управител е да върне смисъла на думите. Но дали подобен управител съществува на хоризонта е неизвестно. А докато се появи такъв, може и да се сбъднат прогнозите на футоролозите (справка Жак Атали, „Кратка история на бъдещето“), че при подобно неравенство като това в наши дни, то може да се преодолее или чрез фашизъм, или посредством социалдемокрация от скандинавски тип. Лошата новина е, че първо идва фашизмът, след това социалдемокрацията.</p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
