От Втората световна до звездните войни

Проф. Елена Пономарьова

Защо именно тези теми са ключови за Русия в настоящия момент? На тези и други актуални въпроси отговаря политологът проф. Елена Пономарьова.

— На пръв поглед може да изглежда, че заявените от нас теми не са сред най-значимите в момента. Мейнстриймът днес е борбата с международният тероризъм, а също така сирийската и украинската кризи. Огласените от Виталий Чуркин теми обаче, също са много важни. Те засягат фундаменталните основи на съвременната световна система. Формират дневния ред на света за няколко десетилетия напред.

Затова въпросите срещу информационната война трябва да се разглеждат като противодействие на използването на когнитивно оръжие срещу Русия и многобройните ѝ съюзници.

— Пояснете.

— Дълбокото ми убеждение е, че фалшифицирането на историята и информационната лъжа са оръжието, което формира съвършено нов светоглед в настоящите и бъдещите поколения. В хората, които след десет – петнайсет – двайсет години ще вземат политическите решения. И примерно, ще бъдат готови да преразгледат резултатите от Втората световна война.

Президентът Владимир Путин по време на речта му пред 70-та сесия на Генералната асамблея на ООН

От друга страна фалшифицирането на историята се отнася не само до Втората световна и Великата отечествена войни. Тя засяга основите, свързани с изграждането на всевъзможни политически образования по подобие на тези от края на Първата световна война.

На практика това е най-страшното оръжие, което използва интегралният Запад (в частност, в лицето на своите представители на Генералната асамблея на ООН), опитвайки се да създаде така нареченото ново „Министерство на истината“ (по Оруел). Именно то ще диктува критериите, по които е позволено да се правят изказвания и по тези, които са забранени.

Ще дам пример. Беше ми неприятно случилото се на откриването на един форум, на който присъствах това лято в Страсбург, столицата на Европейския съюз. Там се организира лятно училище, което фактически работи денонощно, и където имат представителство много държави, в това число Русия.

Тази година дейността на училището бе посветена на фалшифицирането на историята. Порази ме изказването на един учител от Франция за това как те преподават история, включително на Втората световна война. По същество разказът му бе как не казват нищо – не споменават ролята на Съветския съюз, който в крайна сметка дава  решителният си принос за разгрома на фашизма.

Но най-тъжното бе, че когато го попитах знае ли какво представлява историческия феномен „Нормандия Неман“, той десет пъти ме попита какво имам предвид. А самият този господин е от Нормандия. Не знае нищо за подвига на своите земляци… Научи за него от мен!

По-късно му изпратих линк към забележителния едноименен руски филм.

Представяте ли си как учител, който не познава собствената си история, може да преподава на децата в училище?

— Неприятно е разбира се. Обаче нашият професор Зубов твърди, че за всички ни щеше да е по-добре, ако бе победил Хитлер. Видите ли, тогава бихме живели в цивилизованата европейска общност… А Зубов преподаваше история в Московския държавен институт за международни отношения…

— Според мен в стремежа си към политически пиар той съвсем загуби своя елементарен човешки разум. Естествено това, което той проповядва, е ужасно. Още повече, че е автор на учебник за историята на Русия!  Ето с такива явления трябва да се борим.

Като институция Генералната асамблея на ООН не взема сериозни политически решения. Такива, които засягат, както вече казахме, основните задачи на днешния ден – свързаните с тероризма и всевъзможните военни кризи. Но те са в ръцете на други.

Генералната асамблея на ООН е политически форум, на който присъстват представители на всички държави; изключително сериозен информационен повод за обсъждане на неща с фундаментално значение за формирането на съзнанието на милиони хора. За нас тя е възможност да алармираме за катастрофалното състояние на оценяването на историческите явления.

И е много важно да се отбележи, че проблемът с изопачаването на историята е свързан с проблема за информационните войни. Защото случващото се във всекидневния живот днес, също е свързано с непознаването и съзнателното фалшифициране на историята.

— Какво конкретно имате предвид?

— Например прословутата западна теория за демократизацията, под чийто лозунг бяха фактически унищожени уникални цивилизации на Близкия Изток. На огромни пространства е посеян хаос. Пуснат е такъв страшен дух от бутилката, с който сега вече не знаят какво да правят. Преди всичко имам предвид „Ислямска държава“ и други подобни екстремистки организации.

— Впрочем точно преди година от същата тази трибуна на ООН президентът Путин попита износителите на „цветни революции“: „Разбирате ли какво направихте?“

— Господата не разбраха думите на руския президент. Затова се наложи да бъде проявена воля, чийто израз бе силовото присъствие на Русия в този регион.

Проблемът е, че на Запад хората, които вземат политически решения, нямат елементарни познания нито за културата, нито за традициите, нито за историята на народите, които се опитват да „цивилизоват“. Спомнете Джордж Буш-младши, който неведнъж е бъркал географски названия. На Запад подобните нему политици, за съжаление, стават все повече и повече.

Ето защо изнасянето на проблема за фалшифицирането на историята на толкова висока международна трибуна, е изключително важно и значимо. Но това явно е недостатъчно. Длъжни сме да работим по всички направления, вземайки превантивни мерки на противодействие.

Необходимо е публиката много активно да бъде запознавана с публикации на руските анализатори по въпроса. Да се превеждат текстовете им на чужди езици. В някакъв смисъл да се използва богатия, показал своята продуктивност, съветски опит. Тогава у нас имаше огромно количество издания – вестници, списания, книги, разпространявани по целия свят.

Да, това струва определени пари. Но е значително по-евтино, отколкото после да защитаваш територията си от хора, които не изобщо не познават историята на световната политика.  

Що се отнася до разпространението на оръжие в космоса…  Това действително е заплаха за цялото човечество. Очевидно преобладаващата част от страните, чиито представители заседават на Генералната асамблея, нямат финансови възможности да влияят на развитието на този процес.

Става дума за богати държави, развиващи космическото въоръжаване, космическите изследвания. Но привличането на вниманието към проблема, разбирането, че „за всички ще бъде зле“, че „никой няма да може да се скрие нито в Сахара, нито в джунглите на Южна Америка“, трябва да засяга всички. И това са значително по-сериозни неща от митичната екологична криза, за която хора от типа на Дейвид Рокфелер говорят в продължение на минимум 35−50 години, отклонявайки човечеството от решаването на реалните проблеми.

Проблемите, които Русия възнамерява да обсъди, са реални. За тях трябва да се говори сега, утре вече ще бъде късно.

— Защо?

— Утре в световен мащаб ще е налице това, което виждаме сега в Украйна — откровено зомбиране. Чингиз Айтматов нарича това „манкуртизация“ – процес, в който се създават идеалните роби, хората остават без родова и историческа памет. Но той говори за манкуртизация във физическия смисъл, когато на главата на човек нахлузват стомах от камила. Стомахът изсъхва, а мозъкът се свива – човекът губи разсъдъка си.

Пред очите ни в Украйна се извършва информационна манкуртизация. Достатъчно е от детството да ти набиват в главата едно и също – например идея, възхваляваща собствената ти нация и унижаваща останалите.

Всъщност това е типично гьобелска национал-социалистическа технология. Националсоциализмът се възражда. И не само в Украйна. Също така – в Полша, в Прибалтика. Сега виждаме само първите „ластовици“. Ако не успеем да намерим някакъв съзидателен подход за противодействие, ще бъде много лошо.

Затова дейността на нашите многобройни структури, занимаващи се с насърчаване на руското влияние, трябва сериозно да се преосмисли, оцени и промени, в редица случаи – кардинално.

Например институтът „Конфуций“, който бе открит едва в началото на столетието, вече има представителства в 90 държави в света. Само в Русия подразделенията му са 21. А къде са институтите „Пушкин“?

Пътувам често и общувам с огромен брой хора, започвайки от Япония и завършвайки с Куба. Никой не знае за фонда „Руски свят“. Виж за институтите „Гьоте“, „Сервантес“ и „Конфуций“ знаят всички. В този смисъл е ясно, че има от какво да се поучим.

Но аз се надявам, че поредният информационен повод, поредният политико-информационен форум, какъвто е Генералната асамблея на ООН, ще бъде отправна точка към ново летоброене, благодарение на който ще съумеем да погледнем по друг начин на съществуващите проблеми.

Вадим Трухачов

Старши преподавателят от по международна дейност и външна политика в Руския държавен хуманитарен университет Вадим Трухачов е убеден, че Русия трябва да използва всички възможности, за да наложи своята гледна точка:

• В ООН членуват почти двеста страни от света. Затова би било непростимо този висок форум да не се използва. Независимо от всички реакции, упреци и противоречия.

• Що се отнася до въпросите, върху които смята да фокусира вниманието си нашата делегация – да, жизненоважни са. Руската дипломация се сблъсква с тях вече 15 години. Да го кажем така: разполагането на оръжия в космоса е следствие от проблемите, свързани с разполагането на оръжия от системата за противоракетна отбрана (ПРО). Но е следващ етап. Естествено, ако САЩ тръгнат на такава мярка, ще се наложи да се търси отговор на това. Но ако в космоса се разположат оръжия, това няма да е безопасно за никого. Затова тази тема трябва да бъде обсъдена.

• Информационните войни се водят по пълна програма. Не е вярно, че те са приключили след 1991 година. Днес изобщо не е задължително да се прехвърлят огромни военни единици, за да се води война. Достатъчни са няколко компютъра. И войната тръгва с пълна сила. Затова този въпрос също е изключително злободневен.

• По отношение на ревизията на Втората световна война. Това продължава през целия последен четвърт век. Сега на върха на острието на този процес е Украйна. Само че подобни проблеми отдавна стоят в Прибалтика. В Грузия също пренаписват историята.

— Обаче по този повод ООН има доста странна позиция – все едно нищо не се е случило. Успоредно с това и в Прибалтика, и в Украйна, не просто пренаписват историята, там на държавно ниво героизират  съучастниците в нацизма.

— Що се отнася до Прибалтика, Украйна, Грузия, отчасти Молдова и Румъния – въпросите са огромни. И е много важно да държим на нашата гледна точка да не се допускат подобни варианти на Генералната асамблея на ООН.

Дали това ще има някакъв практически смисъл, днес е трудно да се каже. Възможно е нашата резолюция да блокира САЩ,  Великобритания, Канада. И по-нататък по списъка… Не на последно място – трябва да се говори за тези неща. Да се поставят важните въпроси е задължително. Да се изразява позиция на глас – също.

Но с политическите елити трябва да се говори. Трябва да се говори и с гражданското общество на тези стрини.

Превод от руски: Елена Дюлгерова