Орлин Спасов: Управлението на ГЕРБ е времето на най-голямата несвобода на медиите

<p><strong>&nbsp;</strong></p> <p><strong>- Стана ясно миналата седмица, че държавата е раздала на медии и рекламни агенции над 66 млн. лева за популяризиране на европрограмите. Какъв е вашият коментар?</strong></p> <p>- Когато коментираме този въпрос, не бива нито за миг да забравяме какъв е контекстът &ndash; мястото на България през последните няколко години в класациите на &bdquo;Репортери без граници&rdquo;, на &bdquo;Фрийдъм Хауз&rdquo; и на други авторитетни международни и български организации. В техните доклади многократно се посочва регресът на медийната среда в България, упадъкът на медийната свобода у нас. Знаете, че &bdquo;Фрийдъм Хауз&rdquo; определя българските медии като частично свободни. Основните критики са свързани с политически и икономически зависимости на много от българските медии.&nbsp;Всичко, което се случва, е следствие от този централен проблем. Включително и разпределението на евросредствата. Именно политическите и икономическите зависимости са добре видими при тяхното насочване към едни или други медии.</p> <p>Проблемът е в това какви са критериите, по които се разпределят тези средства. При детайлен преглед на списъка виждаме, че има медии и рекламни агенции, които са запазили позиции и при тройната коалиция, и при управлението на ГЕРБ, като и в двата мандата са получили големи суми. Могат да бъдат отправени критики към непрозрачния начин на финансиране на голяма част от медиите и особено на електронните медии. Законът дава възможност за избягване на обществените поръчки чрез директно договаряне на програмно време за нуждите на рекламата, свързана с европейските програми. На практика това позволява средствата лесно да бъдат насочвани към &bdquo;приятелски&rdquo; електронни медии.</p> <p><strong>- В зависимост от желанието на един или друг министър...</strong></p> <p>- Да, някои министерства всъщност директно си купуваха медиен комфорт чрез реклама на различни програми по еврофондовете, раздавайки щедро пари на електронните медии при абсолютно неясни критерии и без обществени поръчки. Наблюдавахме това най-вече в мандата на правителството на ГЕРБ.</p> <p><strong>- Според Закона за обществените поръчки електронните медии не са задължени да участват в конкурс за тези пари, но и печатните медии са му намерили колая. Те получават средствата през различни рекламни и пиар агенции по същия непрозрачен начин. В този списък отсъстват имената на печатни медии</strong>.</p> <p>- Печатните медии са по-зависими от тези средства, защото общият обем на реализираната реклама при тях е значително по-малък отколкото при електронните медии. Формално картината е по-прозрачна, защото се организират обществени поръчки. Но остават и тези допълнителни възможности, за които споменавате. Така и тук възниква въпросът дали справедливо се разпределят бюджетите за реклама или те отиват в медии, които в отговор са готови да жертват критичността си. Ще очакваме публикуването на данните и за пресата, за да можем да направим по-точни изводи за тези зависимости.</p> <p><strong>- Има ли изход от тази ситуация?</strong></p> <p>- Фондация &bdquo;Медийна демокрация&rdquo; отдавна подчертава необходимостта най-сетне да се изготви публичен регистър, в който постоянно да се отразява разпределението на средствата по министерства и медии. Това би дало възможност за контрол от страна на неправителствените организации и на гражданите. До момента институциите не бяха заинтересовани от подобна публичност, а поради липса на финансиране такъв регистър все още не може да бъде създаден по линия на неправителствения сектор.&nbsp;Въпросът обаче продължава да е актуален, тъй като тепърва предстои да се усвоят още много средства за информационни кампании по оперативните програми. Ето защо контролът би бил много полезен, особено в ситуация, в която отново виждаме апетити за политическо влияние върху медиите.</p> <p><strong>- Говорите за апетити за политическо влияние върху медиите. Налице е усещане, че след изборите медиите се почувстваха по-свободни, спокойно споменават името на Делян Пеевски и критикуват бившото управление на ГЕРБ, сякаш се революционизираха покрай протестите срещу настоящото правителство.</strong></p> <p>- Ако се чувстват по-свободни, това е много хубаво. Мисля, че това е и обективно усещане. Защото помним колко грубо бяха притиснати голяма част от медиите по време на мандата на ГЕРБ.</p> <p><strong>- Не съм сигурна, че всички помним. Знаете, че председателят на Народното събрание в официално обръщение призова журналисти и медии към отговорно поведение, защото някои от тях допринасяли за ескалиране на напрежението. В отговор последва писмо, подписано от десетки журналисти, които видяха в неговите думи опит за сплашване и цензура. Но нямаше нито дума за цензурата по времето на Бойко Борисов.</strong></p> <p>- Трябва да помним какво се случи тогава. Упадъкът на българската медийна среда получи силен израз именно в периода 2009-2013 г., докато на власт беше ГЕРБ. Това бе времето на най-тежкия срив, периодът на най-голяма несвобода на българските медии. На управлението на ГЕРБ се дължи позицията, заемана от България в класациите, които споменах в началото на разговора ни. В никакъв случай не трябва да забравяме това. Нарасналата чувствителност на журналистите, която наблюдаваме напоследък, е факт, пряко свързан с отпадане на страха, насаждан през последните години в много медии.</p> <p><strong>- А какво е положението с апетитите за политическо влияние върху медиите след изборите? Как тълкувате това обръщение на Михаил Миков, нахлуването на Волен Сидеров в БНТ, защото не го отразявали обективно, поведение, което впрочем е дежа вю?</strong></p> <p>- Лично аз гледам на политическата промяна след изборите и като шанс за повече независимост на медиите. И наистина в известен смисъл може да се каже, че много медии си отдъхнаха от този перманентен натиск &ndash; икономически и политически, оказван върху тях. Сега обаче виждаме, че новите силни на деня за съжаление също се оказват изкушени да упражняват натиск над медийната среда.</p> <p><strong>- Да, има публично размахване на пръст, докато по-рано министър-председателят управляваше журналисти и главни редактори с есемеси, без в това да е посветена обществеността...</strong></p> <p>- Натискът с есемеси е донякъде срамежлив, той все пак предпоставя, че това не трябва да се прави публично, защото е нередно. Докато откритият натиск предпоставя, че менторският тон се смята за реден. Разбира се, нито едното, нито другото е допустимо. Струва ми се, че има една важна разлика между това, което направи правителството на Бойко Борисов, и настоящата ситуация. Борисов до голяма степен се отказа да упражнява натиск върху обществените медии. При него натискът вървеше през частните медии. Това отличаваше България от Унгария, където консервативното правителство на Виктор Орбан подчини обществените медии.</p> <p>Мисля, че правителството на ГЕРБ имаше ясното съзнание, че обществените медии са обект на внимателно наблюдение от страна на неправителствени организации, на европейски и други институции, че те са една много чувствителна зона в медийния свят, в която не трябва да се пипа грубо, тъй като това може да взриви медийната среда като цяло и да доведе до много сериозни критики срещу управляващите. Докато натискът над частния медиен сектор винаги можеше да се прикрие с твърденията, че това са бизнес интереси, че частните медии си имат някакви свои собствени политики и т.н. Сега ми се струва, и това е разликата, която искам да подчертая, че новите власти сякаш са на път да допуснат грешка, която ГЕРБ все пак успя да избегне. Защото виждаме, че изведнъж се засили натискът именно върху БНТ и БНР.</p> <p><strong>- Включително както тези дни писа проф. Нели Огнянова и &bdquo;парламентът действа извънредно&rdquo; в тази посока. БСП се забързаха да попълнят парламентарната квота в СЕМ заради предстоящия избор на генерален директор на БНТ, очевидно с желанието да променят баланса в регулаторния орган при гласуването.</strong></p> <p>- Това също е своеобразен натиск. Отново се влиза в режим на форсиране на процедури, за да могат конкретни фигури да получат определени позиции, за да свършат след това определена работа, което в крайна сметка не е особено демократично, защото поставя интереса над дебата за професионалните качества. Неслучайно и реакциите на подобно действие &ndash; видяхме ги при избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, &ndash; бяха толкова силни, при това в целия политически спектър. Бих добавил и опитите да се инструментализират обществените медии за политически цели чрез изискването постоянно да излъчват заседания на парламента, без де факто да има реална нужда от това. По този начин се ограничава времето за журналистика, за разследвания и за публицистика, за повече новини, за преки включвания от други актуални събития и т.н. На практика се залага мина под самата програмна схема на обществените медии, а тя е това, което ги отличава от комерсиално ориентираните частни средства за информация.</p> <p>Вместо да се прави политика, която да е ориентирана към спечелване на подкрепата на хората, виждаме как се прави политика, която да принуди обществените телевизия и радио да обслужат публичността на няколко партии в парламента. Да се смята, че по този лесен начин ще бъде спечелено доверието на зрителите и слушателите, е обречена кауза. Ако едно правителство и един парламент нямат политика, която се подкрепя от хората, никакви медии не могат да им помогнат. Ефектът със сигурност ще е обратен на очаквания.</p> <p><strong>- Накрая един въпрос, свързан с протестите. Има ли разлика в медийното отразяване на протестите през февруари и сега?</strong></p> <p>- Макар като цяло да закъсняха със старта на отразяване на февруарските протести, медиите след това бързо наваксаха. Но тогава повечето от тях като че ли не бяха изработили своя ясна позиция и дори до известна степен се отнасяха иронично, а на моменти и леко пренебрежително към протестиращите, към техните лидери и към исканията им.&nbsp;Да не забравяме, че тогавашните протести станаха повод медиите, които подкрепяха Борисов, да се обърнат на 180 градуса и да се превърнат в критици на ГЕРБ.</p> <p>По време на сегашните протести повечето медии изживяха еволюция в отразяването и започнаха в по-голяма степен да уважават гласа на гражданското общество. Сега сред самите протестиращи има и много журналисти, които са на площада не като репортери, а като граждани. В това може да бъде разчетено желание на професионалната журналистическа общност България най-сетне да излезе от това състояние на медиите, до което беше докарана през последните няколко години.</p> <p>В същото време да се отразяват сегашните протести е по-сложно и по-отговорно от протестите през февруари. Така е, защото сегашните събития са по-нееднозначни, те се възприемат по различен начин от различните обществени, политически и социални групи в страната. Ето защо и отразяването им е тест за балансираност на медиите. В много медии тази балансираност липсва. Виждаме или еуфорична подкрепа, или, обратно, пълно неприемане. Тъкмо за това обществените медии в момента имат особено важна роля. Те трябва да бъдат защитавани от политическа намеса, за да могат да поддържат високите професионални стандарти, които през последните години ги превърнаха в еталон за журналистика и в острови на оцеляване на свободата на словото.</p> <p><strong>- В тази връзка четох в интернет спор с различни аргументи дали журналисти от БНТ имат право, като се има предвид статута й на обществената телевизия, да ходят на протестите като граждани.</strong></p> <p>- Кой може да забрани на когото и да било като гражданин да участва в протест? Журналистите, за които говорите, не провеждат политическа дейност на работното си място, не развяват лозунги от екрана. Като излязат от телевизията, те се превръщат в частни лица и могат да отидат където си поискат.</p>