Николай Злобин: Клинтън и Тръмп няма да се противопоставят на антируския мейнстрийм

– Да започнем с основната тема на деня, която вече бе коментирана от Сергей Лавров и Джон Кери. Защо САЩ обвиняват Русия за хакнатите сървъри на демократите? 

– Това едва ли бе пиар на Клинтън, защото тази седмица вече се знаеше, че тя е единственият кандидат на Демократическата партия. За Клинтън сега е важно да бъде представител на единна партия, затова всякакви разногласия вътре в партията ще работят срещу нея.

До конгресите Клинтън и Тръмп се бореха със свои съпартийци, сега вече такава задача не стои, очаква ги схватка за Белия дом. И Клинтън, и Тръмп се нуждаят партиите, които застават зад тях, да бъдат единни. Затова, ако в хакването на сървърите на Демократическата партия се търси нечий пиар, разбира се, че не става дума за Клинтън – всякакви разколнически настроения биха били срещу нея.

Но аз не мисля, че тази тема ще бъде важен фактор. По принцип в тази кореспонденция, доколкото си спомням, няма нищо криминално. Що се отнася до това ще присъства ли темата за Русия в предизборната кампания – надявам се, че да. Но ако бъдем реалисти, най-вероятно няма да се отделя чак толкова внимание, защото за американските избиратели външната политика не е важна.

Темата за Русия, ако бъде използвана в американската предизборна кампания, ще бъде само за вътрешни политически цели, но такива не се забелязват особено. Ако ситуацията се развива в предишното русло, вероятно Русия ще бъде спомената в някакви дебати. Но нито за кандидат-президентите, нито за бъдещия президент съществува американски проблем, който може да бъде решен чрез подобряване на отношенията с Русия. Затова Русия може да се появява само от време на време: да кажем, Владимир Путин е популярен човек и темата за взаимоотношенията с руския лидер ще се повдига периодично.

Но средностатистическият американец се вълнува повече от вътрешната политика, от проблема с данъците, здравеопазването, образованието, миграцията, минималната работна заплата, състоянието на икономиката. А американската икономика, каквото и да се говори, днес е в нелошо състояние.

Предложението на Тръмп за намаляване на данъците привлече вниманието повече от цялата външнополитическа тематика накуп. Единствената външнополитическа тема, която може да заинтересува обикновения американски избирател, е тази за миграцията. Тук също Тръмп направи много гръмки изявления – предлага да се построи стена с Мексико, условно казано, да се изгонят от страната мигрантите, обвинявани в тероризъм, и т.н. 

– Съществува мнение, че победата на Доналд Тръмп устройва Русия повече, тъй като с него се води по-лесно диалог. Така ли е?

– Има такъв стар стереотип, че Русия се разбира по-лесно с републиканците. Републиканците са по-прагматични, по-малко се занимават с проблемите на развитието на демокрацията, правата на човека и всякакви демократически неща на дневен ред. Отчасти това би било правилно, но днес тази тема вече не е актуална.

Според мен и Клинтън, и Тръмп се отнасят достатъчно негативно към Русия. И единият, и другият видимо представят във външната политика мейнстрийма на американското обществено мнение, което се е формирало отдавна в негативна посока. Няма смисъл кандидатът за президент да тръгва срещу мейнстрийма по въпросите за Русия. Затова не бих си правил никакви илюзии, смятам, че и двамата кандидати ще бъдат настроени много твърдо спрямо Русия. 

Трябва да се отбележи, че Тръмп е по-непредсказуем. На практика ние знаем малко за неговите външнополитически възгледи, това, което говори той, не струва пукната пара, всичко е предизборна реторика. Няма как да сме наясно как би действал реално. Все пак Русия е голяма, влиятелна страна, ядрена държава и по мое мнение е по-рисковано да води диалог с Тръмп.

Що се отнася до Клинтън, там всичко малко или много е ясно. Тя е много идеологизирана, много антируски настроена, тя отдавна е определила своя дневен ред. При това Клинтън е твърде предсказуема, тя ще спазва определени договорености. Тръмп вече наприказва, че ще отмени всякакви договори. Затова не бива да се говори еднозначно кой от двамата ще бъде по-изгоден за Русия. Не изключвам с Клинтън да е по-спокойно.

Съвършено неясно е как бихме работили с Тръмп. Но от друга страна, от него могат да се очакват някакви приятни изненади, които сега дори не можем да предполагаме. Обаче неговата непредсказуемост и склонност импровизирано да създава „новини“ някак тревожат. И тъй като на Русия й предстои да гради дългосрочна политика в отношенията си със САЩ – най-сетне това трябва да започне – американската непредсказуемост никак не е за предпочитане.

– Съществува мнение, че победата на Тръмп би била своеобразно послание към целия свят: хората са уморени от бюрокрацията и откъснатите от реалността елити. Така ли е според вас? Какви са настроенията сред американския електорат?

– Да, отчасти е така и това не е свързано само с Америка.

След разпадането на СССР старият световен ред приключи, но все още не са договорени нови правила на играта. В действителност формирането на новия световен ред става много хаотично, импровизирано. Сега сме достигнали етапа, при който необходимостта от промени се усеща в много държави.

Животът е отишъл далеч напред, светът се е променил, а системата му на управление, приоритетите, националните интереси като цяло се оказаха неадекватни. Те съответстваха на стария световен ред, може би – на преходния период след Студената война, но днес политическото и икономическо устройство на много държави остарява буквално пред очите ни: това засяга и Европа, и Америка, и Русия.

В тези условия, от една страна, властта губи контрола си над основните вътрешнополитически приоритети, а от друга, обществото се опитва да разбере защо властта не може да отговори на съвременните предизвикателства.

Страните, в които властта успее бързо да коригира този дисбаланс, ще се окажат в първите редици на новия световен ред. Но хора от типа на Тръмп са пример за този именно дисбаланс. Дали той може да реши този проблем в Америка, не знае никой. Но е факт, че Тръмп е символ на изразяваното народно недоволство от традиционното политическо и икономическо устройство на страната. Хората искат промени, нов световен ред.

В някакъв смисъл и Тръмп, и Клинтън разочароват – дори само имайки предвид възрастта им. Днес на Америка, а и на другите страни са им нужни млади, 40-годишни лидери, но тях ги няма! Във връзка с обществената потребност от промяна Тръмп може да се окаже президент на САЩ. В крайна сметка, ново лице, свежа глава, човек, който никога не се е занимавал с политика – всичко това в очите на американските избиратели е голям минус, но в дадения случай той може да сработи за Тръмп.

– Казахте, че липсват нови правила. Могат ли те да бъдат установени сега, има ли предпоставки, готови ли са за това Щатите и Русия?

– Вече няма полярни страни. Считам, че вървим към неполярен свят. Вече сме стигнали до него, доколкото няма нито една страна, способна сама да диктува дневния ред на света. В този смисъл, когато Обама нарече Русия „регионална държава“, аз не видях в това нищо обидно, защото същото би могло да се каже и за САЩ. Те, разбира се, включват по-голям регион от Русия. Но днес всички влиятелни държави в една или друга степен са регионални – в момента няма нито една глобална държава, която е в състояние да поеме управлението на света в свои ръце. След края на Студената война САЩ се опитаха да направят това, но не се справиха, тъй като не бяха готови нито интелектуално, нито икономически.

Впрочем САЩ станаха първата жертва на неполярния свят. Попадайки в положение на монополист, те започнаха да правят изключително груби грешки във външната си политика, защото нямаше „адвокат на дявола“, какъвто до този момент се явяваше Съветският съюз. Всяка страна се нуждае от противовес. На САЩ в настоящия момент такъв им липсва и това е голям проблем за Вашингтон и цялата глобална политика.

Мога да кажа абсолютно уверено, че днес САЩ няма да говорят с никого като с равен. Те са неспособни да се държат по друг начин, тъй като са монополисти в глобалната политика. Вашингтон ще се опитва да налага своята воля и своя дневен ред. Това е като олимпийски шампион по бягане на сто метра да се състезава с треторазреден бегач или дори с майстор на спорта.

Днес именно тази неравна борба е основният проблем на световния ред. За формирането на нови правила е необходима ситуация, в която са налице няколко равностойни партньори. Проблемът не е в това, е Америка трябва да бъде укротена, а в това, че е нужно да се появи някой, който да предизвика Америка и да каже: „Аз мога на разговарям с Вашингтон равностойно”.

В настоящия момент такива сили изобщо няма и засега не се виждат на хоризонта – затова в близко и по-далечно време не може да има никакви нови правила на световния ред.

Ако си спомним положението през 40-те години, страните, победителки във Втората световна война, малко или много бяха равни, имаше ядрен паритет. Те седнаха и наложиха на Германия и Япония условията, които считаха за правилни.

След Студената война не бяха сключени никакви договори, не бяха разписани никакви правила черно на бяло нито в Ялта, нито в Потсдам. В резултат светът започна да се развива в режим на импровизации и сега се опитва да се върне в някакви управляеми рамки чрез изработването на общи правила, но на мен ми се струва, че това е невъзможно.

ООН вече съвсем не се справя със ситуацията. Светът е в търсене на нови модели на международно устройство, но засега няма схема, която би устроила всички. А рано или късно всички се обръщат към Съвета за сигурност на ООН, който отдавна не е в състояние да реши какъвто и да е проблем. Причината е, че този орган е създаден за друг свят, който вече не съществува. Като детска дреха, която ти е станала малка, защото си пораснал – харесва ти, но вече не можеш да се напъхаш в нея.

– Вероятно първата причина за конфронтацията между Москва и Вашингтон е липсата на ясно разписани правила. Но главната претенция на Русия е, че Америка не отчита нейните интереси през постсъветския период. Могат ли Вашингтон и Москва да се договорят, да очертаят съответни сфери на влияние?

– Мисля, че няма да могат. Защото американците вече трето десетилетие отхвърлят самата концепция за сфери на влияние. Те смятат, че ако имаш възможности и интереси в която и да е част от света, би успял да ги защитиш и насърчиш.

Концепцията за сферите на влияние бе свързана с времето до световната глобализация, когато бе много важно съседите ти да са лоялни към теб. Този свят вече не съществува. В този смисъл НАТО е някакъв атавизъм. Регионалните структури в съвременния свят не са толкова важни.

Както виждаме, враговете и съюзниците ти може да се намират на хиляди километри от теб и ти съвсем да не си длъжен да създаваш около себе си пояс от държави, които да контролираш.

Още повече че в днешния глобален свят контролът става все по-трудно осъществим. Американците се отказаха от сфери на влияния и в този смисъл те не са против Русия да разшири бизнеса си в Латинска Америка, Мексико или Канада. В същото време обаче те смятат, че Русия няма никакво право да възпрепятства западното, американското, китайското, германското и всякакво друго влияние в постсъветското пространство, защото разположените там страни трябва да имат не по-малка свобода да избират, отколкото Москва.

Когато става дума за малко дете, то дружи само с хлапетата от входа. С възрастта човек среща приятели, после се появяват негови единомишленици в други градове на страната.

Струва ли си да се връщаме в стария двор и да другаруваме само с тези, които живеят там? Та те също имат приятели, различни от някогашните другарчета, и не им се иска особено да дружат със съседите на стълбищната площадка – намерили са нещо по-интересно. Такъв е американският подход в политиката.

Американците смятат, че светът е станал глобален, че могат да имат интереси навсякъде. Ако интересите им съвпадат с руските, започва конкуренция. Който има повече сили да прокара своите интереси, който може да привлече тази или онази страна, той и ще победи.

Затова днес не е възможно никакво разделяне на сферите на влияние със САЩ. Струва ми се, че тази тема трябва да бъде забравена, закрита. Трябва да се мисли за нова парадигма.

Превод от руски: Елена Дюлгерова