Неслучилите се неутралитети

От написаното в учебниците по история досега оставаме с впечатление, че сателитните на Оста страни – България, Унгария и Румъния, са били верни съюзници на Хитлер от началото до края на войната. 

Оказва се, че в архивите има доказателства за опитите на същите тези три страни да формират неутрален блок, чрез който заедно да се откъснат от Оста и да избегнат евентуалната бъдеща болшевизация.

Първи сведения за формиране на неутрален блок на Балканите, вследствие усилията на изследователя Лъчезар Тошев, намираме в един доклад на българския Пълномощен Министър в Берлин Първан Драганов. Той е с № 137 и носи дата 28 септември 1939г. (заведен e в МвнР с вх.№ 1056/2 октомври 1939г.). Там той докладва за разговор с Държавния секретар на МВнР на Германия г-н Вайцзекер. Ето какво пише Драганов :

“Разговорът беше проведен първо върху неутралитета на България. Обясних на Г-н Държавния секретар причините, поради окито направихме официално уведомление за политиката на неутралитета на България. (…) Запита ме обаче, какво вярно има в сведенията, които имат, че се водят преговори между балканските държави и България да се образува един блока за пазене на неутралитета от всички балкански държави и че България е била поставила като условие за влизането в този блок, възвръщането на някои области – Добруджа, Цариброд. Отговорих му, че аз нямам сведения от София за воденето на такива преговори, , но че при един разговор , който имах с английския пълномощен министър в София, той ми каза, че не е достатъчен обявеният от България неутралитет и че за да гарантира България съществуването си, трябвало да се образува блок от балканските държави за запазване на неутралитета, като обаче и дума не даваше да се спомене ,че България трябва да бъде предварително задоволена в някои свои териториални искания. “  

( Държавна Агенция “Архиви” ф. 176-и, оп.1-ш, а.е. 117, Преписка с Българската Царска Легация в Берлин. )

За такива преговори да бъде привлечена България в един съюз на балкански държави споменава в мемоарите си и Грегоре Гафенку - бивш министър на външните работи на Румъния и румънски посланик в Москва. Същият, който по-късно ще осъществява контакти със Съюзниците в Швейцария.

Интересно е да се припомни, че след завръщането си от прословутата среща с Хитлер във Волфшанце на 14 – 15 август 1943г., две седмици преди смъртта си, царят е посетил бившия началник на тайната канцелария на цар Фердинанд – Добрович, който е бил тежко болен от рак и го информирал за посещението при Хитлер:

„Не им отстъпих в нищо и си развързах ръцете след страхотна борба. Осемнадесета няма да се повтори!”, му казал цар Борис.

“Няма да се повтори 1918, овреме си развързах ръцете, но докато постигна това, трябваше да водя страшна борба. Хитлер побесня, когато му отказах за Русия. Крещящ като луд, той се нахвърли срещу мен и срещу България с цял порой обвинения, нападки и закани. Ужас беше, но не му отстъпих в нищо. Той смяташе да ме сплаши, но вместо това спокойно му изложих положението ни, казах си каквото имах да му кажа, ясно и недвусмислено, т.е., че съм решил ние да тръгнем по собствени пътища. Сега съм с развързани ръце! Спасих ви, даже аз да заплатя за това!”

(Цитат по писмото на Княгиня Евдокия до Симеон и Мария-Луиза.)

Откъде би могла да идва тази царска увереност и за какво си е развързал ръцете царят? По всичко личи, че Борис Трети е посветен в план за излизане от войната.

Виж материала ТУК

Виж видеото към поредния епизод от "Денят разказва": Звездните мигове на Борис Трети