- 10 Sep 2020
- 621
- 15
Петър Величков работи в Народната библиотека и е автор на много книги с пикантерии от архивите. Последната - „Прототипи и герои”, излезе под щемпела на издателство „Изток-Запад”. В нея авторът отговаря на въпросите: имат ли общо годеницата на Тодор Каблешков и Рада Госпожина от романа „Под игото”? Имал ли е бай Ганю брат и още куп истории за Чудомир, Димитър Талев и други. Препечатваме интервюто от в. "Галерия".
<p><strong>- Как ви дойде идеята за тази книга, г-н Величков?</strong></p>
<p>- Реших да използвам 40-годишния си опит с книгите и да стигна до първоизвора на прототипите. Бях улеснен, защото съвсем наскоро излезе досието на Цола Драгойчева, както и книга на Константин Константинов с негови спомени, която е била задържана няколко десетилетия. Там той разказва за среща с Цола Драгойчева, която решава неговата съдба. Всичко това се върза в най-сериозния и любопитен текст в книгата ми, а именно била ли е Цола Драгойчева прототип на героинята на Константин Константинов доктор Вяра Добрева в романа му „Кръв”, който е бил вдъхновен от големия атентат в черквата „Света Неделя”.</p>
<p>Оказа се, че всичко съвпада. Признанията й в досието и нейната съдба се припокриват почти 90 процента със съдбата на героинята от романа. Единствената разлика е, че доктор Вяра Добрева се отказва от комунистическите идеи и иска светът да бъде друг и да не се пролива кръв. Тя преживява голям катарзис в затвора.</p>
<p>Междувременно, проследявайки текста, забелязах, че явно самият Константинов е бил много добре запознат с досието на Цола Драгойчева през 30-те г., когато излиза първото издание на романа „Кръв”, а ние научихме за него скоро.</p>
<p><img src="/uploads/editor/TZOLA.JPG" alt="" /></p>
<p><em>Цола Драгойчева</em></p>
<p><strong>- Героинята от романа родила ли е бебе в затвора, за да отърве кожата, както е направила Цола Драгойчева? И от пазач ли е забременяла?</strong></p>
<p>- Доктор Вяра Добрева забременява от комунистически функционер, който се самоубива в затвора. Имаше обаче разследвания около историята с Цола Драгойчева, в които също беше посочено име на комунистически функционер. Дори се намери сестра на сина й проф. Чавдар Драгойчев. Благодарение на досието на Цола Драгойчева излязоха много подробности, които напълно съвпадат с цялата връзка на Вяра Добрева с този функционер, който, между другото, се казва Деян Чавдаров. Героинята иска детето й да расте в мир. А първото име на Чавдар Драгойчев е Миро, по-късно е прекръстен на Чавдар.</p>
<p><strong>- Защо ние не знаем нищо за романа „Кръв”?</strong></p>
<p>- Няма как да сте го чели, защото той излиза през 1933 г., когато Цола Драгойчева вече не е в България. Когато се връща след 1944-та, Константин Константинов е на висока позиция, той е един от шефовете на Българското радио, но го подгонват. Орлин Василев иска да му седне на мястото.</p>
<p>Тогава той се среща с Цола Драгойчева да моли за нейната намеса. Тя не казва нито „да”, нито „не”. След излизането на второто издание на „Кръв” през 1946 г. има съхранено нейно изказване, в което тя определя Константинов като „буржоазен, вреден, незначителен писател, който трябва да бъде смачкан”. Както и става. Константинов е изхвърлен от всички постове и до края на живота си се препитава с преводи, предимно от френски. Той е преводачът на „Малкият принц” от Екзюпери. Ето ви случай, в който героинята убива автора си.</p>
<p><img src="/uploads/editor/YAVOROV.JPG" alt="" width="405" height="556" /></p>
<p><em>Пейо Яворов</em></p>
<p><strong>- Какво още ви шокира, докато се ровехте в архивите?</strong></p>
<p>- Напоследък много се говори, че истинската диагноза на Мина Тодорова е аборт от Яворов. Тя умира от него, а не от костна туберкулоза, както се твърди. Направих една съпоставка на факти от живота на Мина, любовта й с поета, както и с драмата „В полите на Витоша”, където всичко съвпада едно към едно. Моята теза е, че това произведение е голямото разчистване на сметки на Яворов със семейството на Мина Тодорова. Като се има предвид, че когато тя агонизира във Франция, той заминава мълниеносно, но те не му позволяват да я види. Оттам започва другата му драма с Лора Каравелова. Покрай историята с Мина той привлича интереса на Лора.</p>
<p>Иска ми се да направя текст за прототипите на другата му драма - „Когато гръм удари”, в която смятам, че са използвани доста елементи от Лора като прототип. Ще докажа, че тя го е вдъхновила поне за тази драма. А не, обратното, както твърдят, че не го е импулсирала.</p>
<p><img src="/uploads/editor/MINA.JPG" alt="" /></p>
<p><em>Мина Тодорова</em></p>
<p><strong>- Кой е прототипът на Гергана в „Изворът на Белоногата”?</strong></p>
<p>- Няма конкретен такъв. Има прототип на Везира, широко известният Сиавуш Паша, който е достигнал до много висок ранг в Османската империя. На него е бил даден град Харманли и околностите, където е построил сараи, конаци и въпросната чешма с мраморна беседка.</p>
<p>По-интересното е друго. Че ако Гергана и Никола са имали реални прототипи и тя наистина е била толкова хубава, няма как да не са се опитали да я потурчат. Вероятно самият Славейков го е проучил на място, когато през 1868 г. пристига в Харманли да събира сведения - легенди и предания. Той се е срещал с обитателите на една изолирана махала край Харманли, чиито жители са ползвали този извор. До нея е имало огромна гора и е била трудно достъпна.</p>
<p>Скандалите, които настъпват още в началото на миналия век, продължават десетилетия и все още се спори къде се е намирал „Изворът на Белоногата”. Харманлийци посочват историческото място, а съседното село Бисер твърди, че е при тях и че прототипи на героите са техни съселяни.</p>
<p>През 30-те г. става една от поредните истерии. Бисерчани изкарват няколко бабички, които казват, че като деца са видели как хубавата Гергана си е миела белите кълки на извора и как я гледал везирът. Докато се доказва, че всъщност село Бисер до 1878 г. е било предимно мюсюлманско. То става българско след Освобождението.</p>
<p>В спора е въвлечен и Тодор Живков, когато прави този комплекс. Един дядо от с. Бисер натоварва в каручката агънца, продукти, консерви, кара ги в БАН и убеждава професорите, че с. Бисер е родното място на Гергана и Никола. Академици и видни комунисти се съгласяват с тази теза. Обаче в един момент се правят разкопки и се доказва, че мраморната плоча е идентична с направената от Сиавуш паша. Когато Тодор Живков отива да открие чешмата в Харманли, дядото се затичва към него и казва: „Другарю Живков, голяма грешка направихте!”. Тодор Живков се обърнал и му отвърнал: „Късно е либе за китка!”.</p>
<p><strong>- Коя е любимата ви история?</strong></p>
<p>- За прототипа на Шибил, който е циганин от село Градец, Сливенско. Същото, в което наскоро ученичка беше пребила учителката си. Смятам, че това е една от перфектните роли на Петър Слабаков и Доротея Тончева. Историята е едно към едно.</p>
<p>Шибил е бил турски циганин, който е крадял и са го покровителствали. Той е имал за любовница една българка на име Дженда. Има запазена песен: „Дженда на пътя седеше и си къделя предеше”. Отсреща идва Мустафата на хубав кон, накривил ален фес, и казва: „Джендо ле, бяла българко, искаш ли да стоиш на широк чардак, да нижеш златни жълтици, да станеш църна циганка?”. Тя му казва „Искам”.</p>
<p>Интересна е съдбата на тази Дженда, която е съвсем различна от тази в разказа на Йовков. Защото две момчета я удушават като отмъщение за това, че е продала християнската си вяра. Двете момчета са заловени и са вкарани в Одринския затвор, където едното умира, а другото го пускат след Освобождението.</p>
<p>Намерих един от внуците на Дженда, доктор Иван Парлапанов, който успява да завърши литература в Германия и прави големи изложби, издава българо-немски алманаси и го избират за почетен консул на България в Лайпциг. Прави в Германия рекламен филм за България.</p>
<p><img src="/uploads/editor/SLABAKOV.JPG" alt="" /></p>
<p><em>Петър Слабаков и Доротея Тончева в "Шибил"</em></p>
<p><strong>- Дъщерята на Димитър Димов Теодора е разказвала за прототипите на Морев и Ирина в „Тютюн”. Каква е вашата версия?</strong></p>
<p>- Аз се занимавам само с прототипите на „Осъдени души”, които са страшно много. Този на отец Ередия е отец Венкус. Димитър Димов на връщане от Испания се запознава с него във влака. Прави му впечатление, че абат Венкус непрекъснато гледа към съседното купе, където седи много красива руса чужденка. Абатът е облечен луксозно, признава му, че има връзка с тази жена, и Димов много се впечатлява. За прототипа на Фани Хорн доскоро не се знаеше нищо. Оказа се, че тя е българка - Адриана Чавдарова, която се е крила в българската легация и е била женена за потомък на генерал Рачо Петров. Тя наистина е била наркоманка и от това е умряла.<br />За ролята на Фани Хорн бе наета унгарката Едит Солнай. В книгата пускам снимка на съпругата на Димитър Димов по това време Нели Доспевска - те са като близначки.</p>
<p><img src="/uploads/editor/OSUDENI.JPG" alt="" /></p>
<p><em>Кадър от "Осъдени души"</em></p>
<p>Много от моите текстове биха могли да бъдат написани и по-рано. За това не можем да обвиняваме нашите литературоведи, че не са обърнали внимание на тези факти. За съжаление, в България много не обичаме нашия личен живот да излиза наяве. Ако не беше така, много от тези прототипи още с излизането на книгата за тях биха могли да оставят повече материал. В чужбина е точно обратното. В целия свят историята на прототипите е много добре разработена територия, защото, пишейки за прототипите, събуждаш интерес към книгите.</p>
