Мирослава Бердник: Обвиняват ме в тероризъм, а аз просто говоря истината

- Спомни си как премина обиска в дома ти? Как започна всичко?

- Имам сериозни здравословни проблеми. Преди няколко години ми поставиха тежка диагноза и ме оперираха.

Първоначално ми дадоха степен на инвалидност, но после киевският лекар, на чието бюро в кабинета му видях флашки на социал-националистическата партия „Свобода“, направи всичко възможно да ми я отнемат, наричайки ме „враг на украинския народ“.

И всичко, заради спора ни по повод смяната на името на булевард „Дмитрий Лихачов“, всепризнатият директор на автомобилния завод…

Помня, че му казах: „На откриването на този завод дойде половин украйна, защо трябва да се преименува в бул. „Мария Примаченко“?

Във връзка с ареста. Тези дни не се чувствах много добре. Сутринта, докато дъщеря ми спеше, отидох до лекаря, за да коригира лечението ми. Когато се отдалечих от къщи на двестатина метра, ме догониха двама мъже, които се представиха като служители на СБУ и показаха документите си.

Заедно се върнахме в къщи. Прочетоха ми съдебно постановление за обиск във връзка с възбуждане на углавно дело на основание публикации в блога ми. Засега се явявам в качеството на свидетел по делото – после в СБУ ме разпитваха също в качеството на свидетел.

-По какъв член е възбудено углавното дело?

-  Член 258, алинея 3. Създаване на терористична организация и финансирането ѝ. Под „терористчни организации“ тези, които възбудиха углавното дело, визират ДНР и ЛНР. Както е казано в решението на съда, Киевският национален лингвистичен университет е направил експертиза на материалите в блога ми и експертите са открили в него преки и непреки призиви към действия, насочени срещу териториалната цялост на Украйна и призиви за неподчинение на киевските власти, и т. н.

Аз просто съм пацифист, какъвто беше и баща ми, писателят Олес Бердник. Аз просто пиша за своята мечта – за това войната в Донбас да бъде прекратена, а също така публикувам материали, които на свой ред биват легално публикувани в легални, незабранени от закона средства за масова информация. Нима у нас в Украйна това е забранено? Какво, няма ли у нас свобода на словото и убежденията?

-Какво иззеха по време на обиска?

 - Обискът продължи от осем сутринта до един и половина следобед. Дойдоха свидетели и други служители на службата за сигурност. Иззеха компютъра ми, флашки, телефони, нашивка на „Вежливите хора“, която познати ми бяха донесли напълно законно от Крим, а също така програмка на международен форум, посветен на Великата отечествена война, който се проведе от 13 до 15 май в Крим и в който участваха представители на дузина държави. В него участвах и аз.

Впрочем по време на обиска служителите на СБУ направиха няколко снимки в квартирата ми: където на завесите бяха окачени георгиевски лентички, и друга, където върху клавиатурата на компютъра ми лежеше молитвеник. Молитвеник, който те бяха поставили там.

После публикуваха тези снимки на интернет страницата си, като написаха под тях, че видите ли, така се раждат „рашистите“ и „предателите“.

Впрочем СБУ смени всичките ми пароли в социалните мрежи и на електронната ми поща. Повече нямам достъп до тях.

-После ви отведоха в СБУ?

- Да, заедно с дъщеря ми. Тя чакаше на скамейка пред СБУ докато ме разпитваха. Интересното е, че преди разпита (чакаха следователя) час и половина трима оперативни работника водиха с мен „дружеска беседа“ без протокол, опитвайки се да изяснят кой е публикувал в мрежата информацията, че са обискирали жилището ми.

Отговорих им така. Още в детството си съм била свидетел как КГБ обискира баща ми. Тогава му оставиха протокол на обиска. След известно време протоколът бе публикуван на Запад. Повикаха го във връзка с това и го питаха той ли е предал документа. На този въпрос баща ми отговорил, че има две копия: едно у тях и друго у него. Неговото копие си е при него, значи те са предали своето на Запад.

С други думи информацията за обиска е изтекла от самата служба за сигурност. Освен това ме заплашваха, че ако не се призная за виновна, ще ме осъдят на до 15 години затвор по член 258-ми. Ако се призная, щели да предадат делото на прокуратурата и да получа две години и половина условно. По-късно ги попитах: а ако не съм виновна? Съдът призна невиновността на журналиста Руслан Коцаба…

После ме разпитаха официално, със следовател и протокол. Но за това нямам право да говоря. Ще кажа само, че следователят се държа коректно. След седмица отново съм на разпит, но този път вече ще отида с адвоката си.

-Как колегите ти, украинските журналисти, реагираха на обиска?

-Интересен бе коментарът на киевската журналистка Галина Плачинда. Впрочем някога тя беше прессекретар на Ляшко (бащата на журналистката е писателят Сергей Плачинда – през 2000 г. той организира преследване на Олеся Бузина и съдебно производство заради книгата му „Вампирът Тарас Шевченко“; след едно от заседанията, на излизане от съда, Бузина бе пребит от украински националисти и откаран в болница – бел. авт.)

Та в социалните мрежи тя написа нещо такова: Бердник е лауреат на наградата „Ярослав Галан“, който бе заслужено убит като враг на украинския народ (писателят бе убит с брадва от бандеровци в лвовската му квартира в края на 40-те години – бел. авт). Плачинда пише, че такава смърт заслужива и Бердник.

Превод от руски: Елена Дюлгерова