Милко Василев: Недопустимо е службите сами да определят задачите си. Те работят за държавата

<p><strong><br /></strong></p> <p><strong>- В интервю за в. &bdquo;Преса&rdquo; вътрешният министър Цветлин Йовчев казва, че в областните дирекции на МВР около 28 на сто от служителите не са пряко ангажирани с борбата с престъпността. Като се добави и централната администрация, стават 30 на сто. Желанието му е администрацията да се свие до 15 на сто.</strong></p> <p>- Проблемът с бюрократизацията в сферата на сигурността и обществения ред не е само български. Исторически всички подобни структури възникват с извънредно малка численост. Поради своеобразния им властови ресурс и по-високия социален статус те започват да се пълнят с хора, които нямат отношение и психологически нагласи за такава работа. Така се стига до израждането им като грамадни неефективни структури, чиято основна задача е да си осигурят собственото спокойствие и доходи и едва тогава евентуално да мислят за защитата на обществото от съответните заплахи. Затова може да се окаже, че реалните административни длъжности, прикрити като оперативни, са повече от тези 30 на сто, за които говори министърът.</p> <p>От друга страна, в контекста на предвижданите промени той разглежда например и паспортните служби като административни структури. Да, такива са, но ако ги изпратят в общините, ще стане като с ГРАО. ГРАО ме разведе 20 г. и един ден след решението ми за развод, просто никой не беше отчел приложеното съдебно решение. На едно близко дете баща му се беше оженил повторно 4 години след смъртта си. Има и хора с по няколко ЕГН-та. Бюрократизацията се увеличава и от работещи пенсионери, често &bdquo;нечии хора&rdquo;. Разбира се, част от тях имат опит, знания и умения. Но така единствената възможност младите да навлязат в работата е в разкриването на нови бройки, т.е. в ново увеличаване на числения състав. Проблемът с бюрократизираните структури е трудно решим.</p> <p><strong>- Още нещо тревожно споделя вътрешният министър &ndash; че МВР разполага със сериозен ресурс от оперативни работници по линия на криминална, икономическа и транспортна полиция, който обаче нито се управлява, нито се използва.</strong></p> <p>- И това е много тежък нормативно заложен проблем, който се отнася не само до оперативния състав на МВР, но и на ДАНС и на двете разузнавания. Недопустимо е тези служби сами да определят задачите си. Те работят за държавата. Не е от компетенцията на техните ръководители да решават кое е държавен приоритет. Затова в Конституцията няма секретни служби, а има Народно събрание, президент и премиер. Не сме република на службите и не трябва да допуснем да станем. Главният въпрос е целеполагането.</p> <p>От времето на социализма службите изпращат рутинно в края на годината циркулярни писма до органите, които обслужват, с молба да получат задачи за следващата. Истината е, че много малко правителства в демократично време са благоволявали да отговорят горе-долу смислено какво ще им трябва. Най-често следва гробно мълчание или бланкетен отговор. А първо трябва да се зададе политическата цел. След това тя трябва да бъде &bdquo;преведена&rdquo; на оперативен език &ndash; да се изясни какво ще прави всяка от службите по изпълнението на тази цел и как ще го прави, за да се планират нужните ресурси. Ръководствата на службите трябва да го разпределят на компетентните структури. Докладването на изпълнението трябва да е по обратния ред.</p> <p>Когато на ръководството не е сведена политическата задача или тя включва разнопосочни и взаимноизключващи неща, бюрократичната машина започва да си измисля задачи, за да оправдае съществуването си. В по-лошия вариант се създават условия за злоупотреби.</p> <p><strong>- За изпълняване на задачи в нечия полза?</strong></p> <p>- Да, без значение дали ще е на политически кръг, на корпоративни интереси или на политико-икономически амбиции на ръководството. Така че не е работа на служителите и началниците в службите да си измислят задачите, които са на ниво политическо и държавническо мислене. Не може да се вини капитанът, че не е свел на сержанта задачата, като няма задача. Вината е на генерала, който не дал задача на капитана.</p> <p><strong>- Сиреч на държавното ръководство, на правителството, премиера и вътрешния министър... Впрочем, в същото интервю Цветлин Йовчев се оплаква, че има криза в МВР, че министерството е сбор от структури, но не и единна система.</strong></p> <p>- Само краен оптимист или абсолютен политически спекулант може да твърди, че в България има система за национална сигурност. Налице е съвкупност от някакви органи, които обаче въпреки многото междуведомствени актове за координация, не работят йерархизирано, координирано и с обща насоченост. Една от причините за това е липсата на законодателство.</p> <p><strong>- В миналия парламент наред със законопроектите за цивилното и военното разузнаване и НСО беше предложен и общ законопроект за националната сигурност, но не се стигна до окончателното му приемане. Според новото правителство общият закон трябва да бъде пренаписан. Какво е вашето мнение?</strong></p> <p>- Предложеният бе всичко друго, но не и законопроект. Ще бъда по-директен &ndash; философията на изработване и приемане на законодателството в тази материя е една от най-перверзните части в иначе перверзното ни законодателство.</p> <p>Според мен рамковият закон изчерпателно трябва да дефинира дейността на всички служби, да включва целия процес на постъпване, кариерно развитие и освобождаване, социалните придобивки и т.н., а в специалните закони за отделните служби в тези им части просто да има препратки към общата норма. По отношение на службите трябва да се дефинира точно коя какво може да прави, но най-вече &ndash; какво няма право да прави. Изключително важно е да се дефинира политическото задание &ndash; кой, какво и как им разпорежда. За мен е логично това да е премиерът, доколкото чл. 105, ал. 2, на Конституцията възлага отговорността за националната сигурност на Министерския съвет. Но той не трябва да се крие зад МС като колективен орган за отговорност.&nbsp;Функциите на премиера спрямо системата за национална сигурност не трябва да бъдат общо разписвани, защото това създава потенциална заплаха от злоупотреба с власт, и то реално ненаказуема. Трябва да се запише, че задачите могат да се поставят само писмено &ndash; с документ.</p> <p>Рамковият закон трябва да регламентира също така компетенциите и отговорностите на ръководителите на службите. С други думи, прехвърлянето на политическата задача в технологична фаза на изпълнение. Това е абсолютно задължително с оглед възможността за проследяване на евентуални закононарушения или престъпления, които могат да бъдат дори неволни. Трябва да се въведат разумни срокове за изпълнение на определените дейности, нито прекалено сбити, нито разточителни. Не може разговор от среща, който не е фиксиран на диктофон, да бъде отчитан след седмица, защото каквато и памет да имаш, спомените избледняват. Следва да бъдат регламентирани и начините за проверка на изпълнението на задачите.</p> <p><strong>- Тоест механизмите за контрол?</strong></p> <p>- Думата &bdquo;контрол&rdquo; все пак означава управление, и то цялостно. Трябва всяко действие по задачата да е проследяемо, да е ясно кой какво е разпоредил и как е действал &ndash; от премиера до прекия изпълнител, и обратно по веригата. Защото грешка и злоупотреба, волна или неволна, може да има на всяко ниво. И задължително злоупотребата с власт трябва да намери адекватно място в Наказателния кодекс, и то в квалифицирани състави, защото става дума за използван особен властови ресурс.</p> <p>Така че философията на закона трябва да бъде: политиците задават общата политическа задача, професионалистите в службите я формулират на специфичния език и сочат специфичните потребности, накрая юристите я обличат в юридически дрешки и правят съгласуването. Но най-важното е стриктното разграничаване на правата и отговорностите за всяко едно равнище, както и изчерпателното дефиниране на специфичните дейности, защото са потенциално обществено опасни. Без използване на израза &bdquo;и други&rdquo;.&nbsp;</p> <p><strong>- Да поговорим за новосъздадената със Закона за СРС (ЗСРС) Държавна агенция &bdquo;Технически операции&rdquo; към Министерски съвет. В нея се прехвърля структурата, който осигуряваше и прилагаше специални разузнавателни средства в МВР. Целта според законодателите е да се пресече безконтролното подслушване и проследяване и разделянето на заявителя от прилагащия СРС. Вътрешният министър Цветлин Йовчев се застрахова, че тази агенция не е панацея и сама няма да реши проблемите, но е крачка в правилната посока. Как коментирате това?</strong></p> <p>- Той е прав, но не е крачка, а е недостатъчна стъпчица. Като говорим за законопроекта &ndash; нивото на мотивите спрямо това на разпоредбите на законопроекта е удивително ниско. Първо, откровеното политиканстване в мотивите за мен е недопустимо. Интересно ми е дали авторите на някои от тезите са сигурни в написания от тях текст. Имам предвид, че чрез &bdquo;принципа на финансовата обвързаност&rdquo; щяла да се гарантира законосъобразност при прилагане на СРС. Това е меко казано наивно, защото има купища начини да се надотчетат или недоотчетат средства. Не разбирам от бюджетиране, но мога да предложа варианти. А средно грамотен счетоводител вероятно ще изкара толкова много, че да се чудя кой да избера.</p> <p>По-големият проблем е, че ЗСРС, дори с текстовете за ДАТО, не решава изчерпателно въпроса с използването на СРС. А това трябва да е обществено високочувствителна тема. Вижте, СРС са нож с много остриета &ndash; и в разкриването/разследването на престъпления, и за всеки един от нас. В цял свят те основателно се считат за най-ненадеждните информационни източници. СРС фиксират нещо, но както казва А. Шулски &bdquo;разговори се водят, за да бъдат записани, нещо се показва, за да бъде видяно и заснето&rdquo;.</p> <p>Резултатът от тях зависи от условията на прилагане, а възможностите за манипулирането му са огромни. Освен това планирането на прилагането им и интерпретацията на резултата изискват аналитичен професионализъм, който у нас масово отсъства.&nbsp;При това в медиите има публикации, че ДАНС и военното разузнаване разполагат дори с по-мощна база за извършване на подслушване и проследяване от тази на МВР (ДАТО)! Вярно, възстановеното Национално бюро ще може да осъществява контрол и върху другите служби. Но трябваше да се направи еднакъв ред за всички структури, които разполагат и експлоатират такава техника.</p> <p><strong>- С други думи, въпросните структури трябваше да бъдат извадени от ДАНС и от разузнаванията и вкарани в ДАТО?</strong></p> <p>- Поне за тези на ДАНС &ndash; безусловно. А какво се получава сега? Ще има стриктен контрол над ДАТО, където заявители ще бъдат прокуратура, следствие, МВР. Формално погледнато, другите служби също имат право да заявяват, но защо да го правят и да разкриват &bdquo;оперативния си интерес&rdquo;, като имат правото самостоятелно да ползват СРС?! Следователно под реален контрол остават заявените от прокуратурата и МВР. Има и противоречие. СРС могат да се използват само при тежки престъпления, с предвидено минимално наказание от 5 г. лишаване от свобода. Е, да, но почти всички те вече са компетенция на ДАНС.</p> <p><strong>- Според вас създаването на ДАТО води след себе си реален контрол върху потенциално малък дял от СРС?</strong></p> <p>- Четири структури имат право да прилагат СРС. Една четвърт от СРС-та отиват под жесток контрол, другите 75 на сто &ndash; не. Да, това е примитивна илюстрация, но е достатъчно ясна. При положение, че за ДАНС на практика няма как да действа &bdquo;принципът на финансовата обвързаност&rdquo; по новия чл.1, ал.2 от ЗСРС, тъй като реално агенцията сама си заявява и изпълнява използването на собствените СРС, то най-мощният в този аспект ресурс в държавата отново е &bdquo;комфортно островче&rdquo;, което допуска възможност и за използването му за други цели!</p> <p>Възниква и още един въпрос. Сред мотивите за преструктуриране на МВР и създаване на ДАТО се сочеше свързани с Цветан Цветанов лица да нямат решаващо значение при прилагането на СРС. Не съм адвокат на г-н Цветанов, но той не е осъден за нищо, така че е невинен от гледна точка на Конституцията и законите. Да не говорим за т.нар. свързани с него лица. Няма да тълкувам какво означава това. Но си задавам друг въпрос: А кого ще сложим начело на ДАТО?</p> <p><strong>- Говори се усилено за Цветан Китов, който ръководи Специализираната дирекция &bdquo;Технически операции&rdquo; в ДАНС.</strong></p> <p>- Да говорим по принцип. Два са вариантите. Първият е да бъде външен за системата човек. Едно политическо назначение, условно казано, може да има неприятни последствия за ДАТО. Другият вариант е да бъде професионалист, но тогава пък ще е &bdquo;обременен&rdquo; с някоя от четирите служби.</p> <p><strong>- Тоест, във всички случаи ще бъде от нечий кръг, както е модерно да се говори?</strong></p> <p>- Дали ще бъде кръгът на Цветан Цветанов, на Иван Иванов или на Добри Добрев няма значение &ndash; просто такъв мотив за законопроект е за лапнишарани. Реформа означава промяна на формата, а въпросът е първо за промяна във философията. В случая обаче се боя, че няма перспективно мислене. Но още повече се боя, че изобщо не става дума за воля за решаване на проблеми, а за замазването им.</p> <p><em>МИЛКО ВАСИЛЕВ е арабист със специализация в областта на промишленото развитие, икономическия растеж и политическите проблеми на арабските страни и Афганистан, както и по проблемите на световния петролен пазар. Доктор по икономика от 1991 г., с 20-годишен стаж като преподавател по международни отношения на арабските страни в СУ &bdquo;Св. Кл. Охридски&rdquo;. Съветник на министъра на отбраната, зам.-директор на сегашната Служба &bdquo;Военна информация&rdquo;&ndash;МО с права за осъществяване на граждански контрол от името на министъра на отбраната (1993-1994 г.). Началник отдел &bdquo;Иновационна политика&rdquo; на Министерство на икономическото развитие и над 10 г. в стратегическия анализ на НСС-МВР, началник на отдел до 2010 г. и и.д. директор на анализа на ДАНС (2008 г.), полковник. От 2011 г. пенсионер. Хоноруван преподавател в СУ &bdquo;Св. Климент Охридски&rdquo; и УНСС, автор на три монографии по анализа и секретните операции на разузнаването и на над 20 научни статии, вкл. по проблемите на националната сигурност и тероризма.</em></p>