Милко Василев: Не държавната власт е инструмент на службите, а службите – на държавната власт

<p>-&nbsp;<strong>Отново липса на ясна процедура, непрозрачно номиниране, липса на критерии за номинирането, никакви биографични данни на кандидатите, които да свидетелстват поне малко от малко за техните професионални и морални качества.&nbsp;Какъв е вашият коментар?</strong></p> <p>- За съжаление, закритото заседание в специализираната комисия на НС и неизбежните поради това интерпретации не позволяват някакъв особено съдържателен коментар. Въпреки това, а може би заради това, оскъдната информация смущава.&nbsp;Първото сред тях е &bdquo;взаимното гарантиране&rdquo; на мястото на заместник-председател на неспечелилия.</p> <p>Какво е това &ndash; компенсация? Или косвено признание, че на практика е все едно кой ще е пръв?</p> <p>Ако е първото, най-малкото е некрасиво! Ако е второто, започва да намирисва, че това е избор без избор и допуска принципно възможността зад тези кандидатури да стоят недефинирани, неявни, или кастово-корпоративни интереси, или не дай Боже &ndash; просто корпоративни или политически интереси.</p> <p>Разбира се, това са спекулации, които обаче се подхранват и от позицията на вътрешния министър, който е бил техен председател и предвид и сферата на досегашните му научни интереси би трябвало да спомогне за диференциацията между качества на кандидатите и потребности на структурата. А тя не е каква да е!</p> <p>Вярно &ndash; може да е просто проява на дипломатична &bdquo;равна отдалеченост&rdquo;. Честно казано, безкрайно съм учуден от думите на г-н Йовчев: &bdquo;Аз съм убеден, че и двамата имат необходимите качества... И ако не са успели да ви впечатлят с презентациите, мога да ви кажа, че това не е най-силната им част, но и двамата имат необходимите качества, знания, умения и опит&rdquo; и не мога да предложа подходящ за случая коментар.</p> <p>По-интересно е друго и то доказва за пореден път кризата в управляването на дейностите по защитата на националната сигурност. Става дума за приоритетите на ДАНС според двамата кандидати &ndash; икономическата престъпност и корупцията при Писанчев и киберпрестъпността при Недялков.</p> <p>Ще продължа с цитат по &bdquo;Медиапул&rdquo;, който буди тревожни размисли от принципно естество:&nbsp;<em>По принцип рисковете и заплахите за страната са що-годе аналогични. Въпрос на лична визия и разбиране е коя от тези ще бъде изведена малко по-напред или по-назад&rdquo;, каза Недялков, след което бе репликиран от конкурента си: &bdquo;Искам да ви кажа, че ние работим на едно и също място дълго време, не може да очаквате големи разлики в това, което казваме, защото ние сме отвътре, от самата служба... Знаем какво прави тя, знаем какво целим и знаем на къде отиваме и не може да очаквате разлики, драстични между нас. Не би било нормално да има такива разлики</em>.</p> <p>Разбира се, нищо лошо няма в това кандидатите да имат нюансирани виждания в общото им разбиране за уязвимостите в националната сигурност. Дори е нормално. Лошото е, че това не е и не трябва да бъде тяхната работа!</p> <p>Виждаме кристален пример за формулиране на акцентите в дейността на суперагенцията от страна на все още неизбраното ръководство. В&nbsp;целия цивилизован свят това е въпрос на изпълнителната власт, на президента &ndash; в президентските републики. Акцентите в дейността на секретните служби не са просто от компетенциите на конституционно установените органи на властта (т.е. на политическо ниво), то е тяхно задължение.&nbsp;А ние наблюдаваме продължаване на подхода на Киро-Факиро от &bdquo;На всеки километър&rdquo; : &bdquo;Сам си правим автомобил, сам се бегам с него&rdquo;.</p> <p>Отново се забравя, че не изборните органи на държавната власт са инструмент на службите, а службите &ndash; на органите на държавната власт. И в този контекст, надявам се на грешно предаване на апела на г-н Недялков да се създаде възможност &bdquo;ДАНС по-гъвкаво да управлява ресурса си&rdquo;, което е смущаващо двусмислен.</p> <p>И последно: няма как да не се съглася с г-н Писанчев, че &bdquo;случаят Галерия&rdquo; от 2008 г. е &bdquo;това, което е&rdquo;.&nbsp;Въпросът е "кое е"?&nbsp;Странно при това звучат думите му &bdquo;публикувахме явната част на &bdquo;Галерия&rdquo;, защото публикуваните материали май са декласифицирани, т.е. те не са били явни.</p> <p><strong>- За &bdquo;Галерия&rdquo; ще поговорим допълнително. Как тълкувате меко казано слабия </strong><strong>интерес от страна на поканените институции? Нямаше го президентът или негов представител, председателят на НС.</strong></p> <p>- Единственият допустим мой отговор може да бъде - безусловно всеки си е имал своите приоритети и мотиви.</p> <p><strong>- Какви качества и квалификации трябва да има председателят на ДАНС, особено като се има предвид и това, че агенцията след последните законодателни промени се превърна отново в една мегаструктура в сектора за сигурност?</strong></p> <p>- Във въпроса ви има две насоки.&nbsp;Първо, казахте, че ДАНС отново се превърна в мегаструктура. Това просто не е така, защото ДАНС никога не е била чак такава мегаструктура, в каквато бе превърната през тази година.&nbsp;Според закона, влязъл в сила от 1 януари 2008 г., ДАНС нямаше разследващи правомощия по смисъла на НПК.</p> <p>Противното твърдение е мит, който трябва да се развенчае категорично. Именно поради това разработките на агенцията не отиваха в готов вид в съда, а опосредствано чрез разследващите структури.</p> <p>С измененията в ЗДАНС от тази година ДАНС се превръща в огромна структура с разследващи функции. Дискусиите за това се водеха още в края на 90-те г. в тогавашната НСС и в МВР. Част от ръководството на НСС искаше такива правомощия. МВР и сякаш по-голямата част от ръководителите на средно и низово ниво в НСС бяха против това.</p> <p>Винаги при секретните служби стои като главен за обществото моят любим въпрос на Ювенал, вярно &ndash; свързан с брачните дела в Римската империя отпреди 2000 години: Кой ще ни пази от пазачите?</p> <p>Става дума за баланса между гражданските свободи и защитата на тези свободи, защото още преди повече от два века, когато се обсъжда въпросът за държавата като висша организация на обществото, една от основните тези е, че гражданите се отказват от част от своите права, за да бъдат защитени по-ефективно на едно по-високо ниво.</p> <p><strong>- Това ли е дилемата: повече сигурност или повече свобода?</strong></p> <p>- Трябва да се намери този баланс, но, за съжаление, в човешката история аз не го намирам. Както и отговор на въпроса кой ще ни пази от пазачите. В никоя държава това не е било решено.&nbsp;Парадоксалното е, че този проблем е съществувал и в бившите социалистически държави, включително и при Сталиновия режим в СССР. Имало е моменти, в които службите просто са подвеждали властта.</p> <p><strong>- Ставали са по-силни от държавата...</strong></p> <p>- По същество &ndash; да. И причината е, че те разполагат с информационен монопол, с огромен потенциал за придобиване на информация и за влияние и дори за въздействие върху обществото и инструмента за управлението му &ndash; държавата. Твърдо съм убеден, че всяка мегаструктура в тази материя (в случая като ДАНС) може да е високо рискова за обществото и интереса му.</p> <p>Не в смисъл, че са налице нарушения на закони или извършени престъпления, от страна на нейни служители, независимо от ранга им. Балансът между защита на обществения интерес и нормално функциониране на тези служби може и трябва да се постигне с грамотно направени закони, урегулиращи материята.</p> <p>Един закон, който регламентира създаването на подобна структура, трябва да се прави така, че както казват британците, през следващите 150 г. да не се налага да бъде променян.</p> <p>Вярно е, че законодателният процес при нас е абсолютно перверзен в това отношение. Има случай със закони с 36 изменения в продължение на 11 месеца след приемането им, което означава, че те са обслужвали определени интереси. Освен това много често са написани неграмотно и без връзка с останалите закони. Директно се &bdquo;забравя&rdquo; Законът за нормативните актове. Последният пример беше назначаването на г-н Пеевски и вината беше на Народното събрание.</p> <p><strong>- Защото не го освободиха като депутат?</strong></p> <p>- Да. А след това в един и същи ден излязоха два указа за назначаването и за освобождаването му.&nbsp;Питам кой и на какво законово основание е допуснал г-н Пеевски да встъпи в длъжност и евентуално да се запознае с някаква класифицирана информация, независимо от вида й, в ДАНС, след като в Държавен вестник не е излязло назначаването му? Това е абсурдно.</p> <p><strong>- Да се върнем все към председателя на ДАНС и изискванията към него.</strong></p> <p>- Лоурънс Питър в &bdquo;Принципа на Питър&rdquo; казва: "Това че си бил добър обущар съвсем не означава, че можеш да ръководиш обущарски цех". През годините, бидейки включително и на високи постове, съм участвал неведнъж в спорове какъв трябва да бъде ръководителят на дадено ведомство. Обикновено твърдението е, че трябва да бъде професионалист от висока класа. Добре, слагаме един брилянтен кардиохирург за шеф на болница. Дори той да е в състояние да се справя с административните работи, ние ще се лишим от един кардиохирург. Друг вариант: хващаме някого за ушите, както при предишното правителство се случваше, или на улицата или на някоя бензиностанция, и го правим министър. Не става.</p> <p>Когато говорим за ДАНС, първото изискване е нейният председател да бъде администратор. От друга страна, знаем, че всеки началник се стреми да се наложи над подчинените си, а всички подчинени се опитват &bdquo;да изпързалят&rdquo; началника си.&nbsp;За да не се случи това, той трябва да отбира прилично от материята в компетециите на подчинената му структура.</p> <p><strong>- В случая това вече означава да разбира не само от контраразузнаване, а и от борба с организираната престъпност заради прехвърлянето на ГДБОП в ДАНС.</strong></p> <p>- Тук вече навлизаме в друг проблем. Контраразузнавателната дейност и съставите от НК &ndash; чл. 104, 105 и 106, които са в раздела &bdquo;Престъпления против републиката&rdquo;, са много особена материя &ndash; и като начин на работа, и като начин на реализация на делата. Докато бях служител и след това често съм чувал в медиите укорителния въпрос колко шпиони е заловила ДАНС или преди това НСС.</p> <p>Това не е дилетантски, а злонамерен или напълно неграмотен въпрос. Причината е много проста. Само лошият контраразузнавач арестува шпиони. Идеалният вариант е чрез шпионина да дезинформираш противника. Ако арестуваш шпионина, ще изпратят друг на негово място. Само че ти знаеш, че този е шпионин, знаеш му стъпките, влизаш му в почерка, в общи линии можеш да прогнозираш поведението му. Ако го задържиш, ще се появи някой, когото тепърва трябва да откриеш, след това да му установиш почерка, трошиш време и пари, а междувременно той може и да си свърши работата.</p> <p>Сред моите колеги в част от службите ни битуваше мнението, че оперативният състав или началниците трябва да решават кога да се извърши една реализация например чрез арест. Когато говорим специално в областта на контрашпионажа за арест, то това задължително трябва да се направи по политическо решение на най-високо ниво. Защото арестът на един шпионин винаги е свързан с някакво влияние върху междудържавните отношения. Не може N-ският служител да решава въпроси от държавно естество. Това е все едно лейтенантът на една ракетна батарея с ядрено оръжие да решава кога да натисне бутона. Това е престъпно.</p> <p><strong>- Добре, това се отнася до текстовете в НК, директно свързани с шпионажа.</strong></p> <p>- Да, те са малко, но има и свързани текстове. Това са чл. 357, 358 и 359 от НК &ndash; издаване на държавна тайна, включително има квалифицирани състави. Това са членове от социалистическо време. Чл. 357 например може да бъде свързан, когато е налице престъпление по чл. 104 &ndash; с шпионство, ако не става дума за агент за влияние. Когато говорим за придобиване на информация, шпионството автоматично се свързва с чл. 357, 358 и 359 от НК. Но водещите, от гледна точка на наказателното право, са членовете, свързани с шпионството. Издаването на тайна или този, който има намерение или се подготвя да издаде тайна, отива като &bdquo;гарнитура&rdquo; към основното престъпление &nbsp;по чл. 104 от НК.</p> <p>Ако се вземат текстовете в НК, свързани с контраразузнаването в чист вид, и ако стесним още повече кръга до контрашпионажа, то те са страшно малко в сравнение с другите деяния, визирани в чл. 4 от Закона за ДАНС, включително в неговата последна редакция. Това не би бил особен проблем, ако не ставаше дума за разследване.</p> <p>Разследването е особена дейност &ndash; изискват се знания в материята, в която се работи, например икономика. Трябва да се има предвид, че едно е да разследваш престъпление в енергетиката или металургията, съвсем друго е във финансовата сфера. Защото трябва да имаш солидна подготовка не просто като икономист, а като финансист. Аз, като доктор по икономика, не смея да твърдя, че разбирам достатъчно добре финансовите дейности. А е много забавно, когато счетоводител започне да говори за междуотраслови връзки. За съжаление, такива хора се изживяваха включително и като министри на финансите у нас. Със съответното избиване на комплекси.</p> <p>Проблемът с разследването има и втора страна. Всички дела на оперативен отчет и предварителни преписки още по времето на ген. Атанасов, т.е. преди 2001 г., трябваше да бъдат обвързани като основание за откриване със съответния текст от НК.</p> <p>Както е посочен чл. 357, ал.2 например на първия (иницииращия) документ по делото &bdquo;Галерия&rdquo;. Това обаче означава, когато имаш сходни текстове &ndash; да кажем чл. 162, 163, 164 от НК, които визират проповядване, подстрекателство и други деяния, свързани с етническа, расова и религиозна омраза, с различен нюанс обаче, трябва да можеш да прецениш кой текст най-вероятно се отнася за деянието.</p> <p>Това означава първо да имаш изключително висока професионална подготовка в материята, второ - &nbsp; отлично познанаване на НК и как се доказва съответния вид престъпление. На трето място, което е най-трудното нещо: НПК. Тук вече говорим за хора с две образования &ndash; юридическо, но не от рабфак, и специализирано не-юридическо в съответната материя. За съжаление, в момента цялото ни висше образование е тип рабфак.</p> <p>Желателно е председателят на ДАНС на първо място да е ерудит, после да е добър администратор, да притежава това съчетание на задълбочени специални със задълбочени юридически знания и да има опит извън службите, за да бъде приеман адекватно в различни професионални среди. А за да успее, както е казал Николо Макиавели в &bdquo;Князът&rdquo;, той трябва да се заобиколи с кадърни лейтенанти.</p> <p><strong>- Нещо, което в България е направо екзотика.</strong></p> <p>- В противен случай рискът от подвеждане на председателя, а от там и на висшите органи на държавната власт е повече от реален и причината за това е проста. НСС, ДАНС, ГДБОП (докато съществуваше) подават информация именно на тези органи за вземане на политически решения. Дали им вярват или не, последните трябва да се доверят на службите. Но по силата на законовите разпоредби, фирмите и гражданите са длъжни да подават на споменатите служби информация от областта на компетенциите им. Правили са го, не се съмнявам, че го правят и че ще го правят. Какви са гаранциите (ако в службите не работят тесни специалисти), че чрез тази информация фирмите няма да си решават бизнес задачи?</p> <p><strong>- Или просто с тази информация да ударят конкуренцията си.</strong></p> <p>- Разбира се, това не е само български проблем, но при нас поради особеното положение на икономиката, особения ни манталитет и като последствие от това поради позициите на ДАНС, сме много уязвими в тази посока.</p> <p>От тази гледна точка, също смятам разширяването на ДАНС с ГДБОП за неудачно. Не виждам основания за това обединяване. Забавно ми звучи, когато кажат: &bdquo;И във ФБР е така.&rdquo; Да, но САЩ са малко по-големи по територия и население от нас. По време на социализма пък взимахме опита на също толкова мъничкия СССР. И в двата случая забравяме, че това са федерални държави. В САЩ отделните щати имат отделно законодателство и специализирани органи по прилагането му. Затова ФБР има компетенции само за федерални престъпления.</p> <p>ДАНС някаква &bdquo;надщатска&rdquo; институция ли ще бъде?! Когато става дума за безмозъчното &bdquo;прилагане&rdquo; на световния опит, се сещам за граф Ференц Деак, един от съратниците на Кошут, който преди повече от век и половина казва: &bdquo;Опасна, да не кажа фатална заблуда за една малка държава, е да си въобразява, че тя е за света това, което е той за нея.&rdquo;</p> <p><strong>- В контекста на посочените от вас изисквания за председател на ДАНС би могло да се твърди, че кандидатурите на Писанчев и Недялков не са подходящи.</strong></p> <p>- Това е въпрос на преценка.&nbsp;Ако някой е преценил, че Владимир Писанчев или Недялко Недялков е подходящият човек, то със сигурност е имал своите вътрешни убеждения за това. Във всички случаи един ръководител от такъв ранг трябва да бъде готов да понесе отговорността за действията на подчинените си.</p> <p>И тук опираме до много тежкия въпрос за отговорността и за нейното нормативно регламентиране, защото и в първия вариант, и в последвалите две-три корекции на ЗДАНС, и в последния вариант, включително и в промените в Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС), с които се създава новата Държавна агенция &bdquo;Технически операции&rdquo;, такива гаранции няма. Надявам се сега това да е било в резултат на бързане и недообмисляне, защото другото намирисва на умисъл.</p> <p><strong>- А по-правилно ли е, от гледна точка на функциите на ДАНС, изборът на председателя й да се прави от парламента по предложение на министър-председателя вместо да се назначава с президентски указ? </strong></p> <p>- Този въпрос е свързан е свързан с конституционното устройство на България. Търсенето на баланс между властите доведе до това, че имаме държавен глава с окастрени правомощия, същевременно в някои сфери има решаваща власт, но е зависим. Имам предвид функциите на президента в сферата на отбраната и на националната сигурност. Неслучайно има няколко решения на Конституционния съд в тази насока.</p> <p>Президентът е върховен главнокомандващ, както във военно, така и в мирно време.&nbsp;Това означава, че той трябва да има полагащото му се място при назначенията в тези важни за сигурността структури. Но по закон &ndash; няма! Следва въпросът с каква информация ще разполага президентът, кой ще го информира, какви са правомощията му при назначенията в системата за национална сигурност.</p> <p>КС каза, че той не може да бъде лишаван от информация. На второ място, отдавна разузнавателните дейности, дори у нас, се изучават като специфичен инструмент на външната политика, в &bdquo;сивата зона&rdquo; между дипломацията и войната. Има моменти, когато за преговори е твърде късно, а за война е рано. Тогава във външната политика се намесват секретните служби. Но мястото на президента в осъществяването на външнополитическите действия в Конституцията е недостатъчно ясно дефинирано.</p> <p>И ако секретните служби, дори и контраразузнаването, са инструмент на външната политика, а те определено са, отново се питам какво прави организираната престъпност в ДАНС. КС не се е произнасял, защото не е бил сезиран, какви правомощия по отношение на секретните служби има президентът. Естествено ако България беше президентска или полупрезидентска република, този въпрос щеше да бъде решен. Задачите на секретните служби в САЩ се поставят от президента, защото е глава на изпълнителната власт, във Франция се поставят от президента, защото е президентска република, същото е и в Русия. У нас не стоят така нещата. Според КС президентът не може да бъде лишаван от информация. А в една от поправките на ЗДАНС от тази година се казваше, че президентът иска информация чрез министър-председателя. Това смущава по няколко причини.</p> <p>Първо, от гледна точка на това, че е върховен главнокомандващ. Във върховното главно командване участва министър-председателят, но не като лидер, а като подчинен. Е, не може президентът да иска разрешение да получи информация от своя подчинен.</p> <p>Следващото недопустимо нещо според мен е, че министър-председателят ще знае от какво се интересува президентът. Това е имплицитно нарушение на разпоредбата на чл. 3 от ЗЗКИ, с който е въведен като водещ принципът &bdquo;необходимост да се знае&rdquo;.&nbsp;Ами ако посоченото &bdquo;нещо&rdquo; е свързано с някакви незаконни действия на министър-председателя?! Стигаме до абсурд.&nbsp;И нещо друго &ndash; какво може да попречи на министър-председателя съгласно тази редакция на ЗДАНС да каже условно на президента: &bdquo;Гледай си работата! Няма да ти дам информация.&rdquo; Нищо не му пречи.</p> <p><strong>- Защо президентът Плевнелиев не наложи вето и се поддаде някак лековерно на обещанията, че този текст от ЗДАНС ще бъде отново променен? </strong></p> <p>- Нямам представа какви са били мотивите му за това. Но по начало не смятам, че този закон трябваше да мине без вето. Не смятам, че той не трябва да бъде атакуван в КС. Да, наистина няма видимо някакво директно нарушение на Конституцията, което да даде основание на КС да се произнесе за отмяна.&nbsp;Могат обаче да се намерят достатъчно функционални и институционални мотиви и потенциални рискове за националната сигурност, които при един трезв прочит, от страна на тази сериозна институция, да доведат до връщането на борбата с организираната престъпност там, където й е мястото.&nbsp;</p> <p><strong>- Очаква се да бъде подложена кандидатурата на Владимир Писанчев за председател на ДАНС. Човекът, дал ход на предложението за образуване на скандалното дело &bdquo;Галерия&rdquo;. Миналия петък бяха разсекретени 30 документи от това дело. Вашият коментар?</strong></p> <p>- Публикуваните документи будят някои въпроси.</p> <p><strong>- Какви?</strong></p> <p>Твърди се, че &bdquo;Галерия&rdquo; е открита на 12 август 2008 г. по разпореждане на тогавашния председател Петко Сертов. Но най-малкото в първата половина от публикуваните документи името на г-н Сертов отсъства.&nbsp;В иницииращия откриването на делото документ като утвърждаващ е посочен настоящият изпълняващ длъжността председател и кандидат за поста Владимир Писанчев в качеството му на директор на Дирекция &bdquo;Сигурност на ДАНС&rdquo;. Това за мен е странно.</p> <p><strong>- Заради длъжността му?</strong></p> <p>- Защото е прекалено ниска длъжността.&nbsp;Озадачава ме също текстът в първия документ, че е необходимо да се състави информационно дело, в което да се систематизира, обобщава и анализира информация. Като основание се посочва, че в интернет и медии присъства класифицирана информация на ДАНС.&nbsp;Губи ми се изразът &bdquo;придобиване на информация&rdquo;. Информационното дело е нещо като библиотечен фонд по дадена тема. Другото, което е неясно, е дали е правомерно при такова информационно дело да се искат, разрешават и прилагат специални разузнавателни средства.</p> <p>Това, което със сигурност може да се направи като извод е, че ИД &ldquo;Галерия&rdquo; съществува; че не е декласифицирана цялостно; че е инициирана от структура, подчинена на г-н Писанчев и санкционирана от самия него. Мотивирана е с изтичане на информация от ДАНС, която е разглеждана като твърде &bdquo;чувствителна&rdquo;. Участието при това на служители от ДАНС е несъмнено и следователно е необходимо да бъдат изяснени те и адресатите!</p> <p><strong>МИЛКО ВАСИЛЕВ</strong><em>&nbsp;</em><em>е арабист със специализация в областта на промишленото развитие, икономическия растеж и политическите проблеми на арабските страни и Афганистан, както и по проблемите на световния петролен пазар. Доктор по икономика от 1991 г. Двадесет годишен стаж като преподавател по международни отношения на арабските страни в СУ &bdquo;Св. Кл. Охридски&rdquo;. Съветник на министъра на отбраната, зам.-директор на сегашната Служба &bdquo;Военна информация&rdquo;&ndash;МО с права за осъществяване на граждански контрол от името на министъра на отбраната (1993-1994 г.). Началник отдел &bdquo;Иновационна политика&rdquo; на Министерство на икономическото развитие. Над 10 години в стратегическия анализ на НСС-МВР, началник на отдел до 2010 г. и и.д. директор на анализа на ДАНС (2008 г.), полковник. От 2011 г. пенсионер. Хоноруван преподавател в СУ &bdquo;Св. Климент Охридски&rdquo; и УНСС, автор на три монографии по анализа и секретните операции на разузнаването и на над 20 научни статии, вкл. по проблемите на националната сигурност и тероризма.</em></p> <p>&nbsp;</p>