- Автор: Рени Нешкова
- 10 Sep 2020
- 162
- 7
„Тази нощ си мислех, че не полицията и не прокуратурата пазят живота и здравето на своите граждани, а медиите и журналистите, когато решат да се намесят. А полицията и прокуратурата, на които това им е работата, ходят след тях. Журналисти трябваше да им кажат какво се е случило, журналисти трябваше да им "отворят очите", че имат пропуски, трябваше да се намесят влиятелни медии, за да се сетят, че трябва да вземат отпечатъци, които се оказа, съвпадат с отпечатъците на „лицето“, което пуснали за „кражба“ на тенджера и одеало, според протокола на полицията.
Да не говорим, че и от полицията, и от прокуратурата са знаели, че въпросното лице е пуснато наскоро от затвора „за добро поведение“. Затова е трябвало да бъде задържан, а не пуснат още на следващия ден. Стана ясно, че при залавянето му той е направил самопризнания, но после се отрекъл от тях, та затова го пуснали! Представяте ли си?! Един от полицаите пък предупредила съседа, който сигнализирал на МВР за престъплението, да се пази, защото тези били „опасни хора“.
Ами ако аз не бях журналист, ако медиите не бяха подели случая? Колко неразкрити убийства, колко премълчани убийства се случват в страната? И пак си мислех тази нощ – това не е само опит за убийство, а зверско злодеяние, нечовешка жестокост... Не просто е „употребена сила“, както пише в първия протокол на полицията, това е зверска жестокост към възрастен и безпомощен човек. Видях коментар под първия материал в „Гласове“, че това било пропаганда, защото не били виновни хората на Бъчварова, а хората на Цацаров.
Видяхме колко работя и едните, и другите и как си прехвърлят топката. Полицаите – като са пуснали убийците, прокурорите – като са получили преписката за „употребената сила“, не са си дали труда да разберат каква е тази „сила“. Дали е счупена брава, или е счупена глава! Разрешили освобождаването му, защото може би е взел без да попита една тенджера и едно одеало... Каква наглост! Не „нашата полиция ни пази“, а медиите.
Но журналистите не могат да бъдат навсякъде. Затова, много се надявам се, че този път без намеса и натиск от медиите, полицаите ще довършат започнатото и ще заловят другите двама съучастници. Защото ние не знаем кой точно е малтретирал и душил баба ми, кой какво е откраднал, и дали някой от тях няма да реши да си отмъщава на свидетелите.
Макар че къщата ни във Видин е в центъра, точно срещу нея има голямо пусто и буренясало място, пред което са разположени кофите за боклук. Вчера съседът ми каза, че се страхува да не го причакат там. Скрие ли се слънцето, хората тук не смеят да излизат сами, дори до магазина за хляб ходят по двама.“
