Мехмед Юмер: В Турция свободното слово е окупирано

Мехмед Юмер: В Турция свободното слово е окупирано
Тези дни журналистическата гилдия по света и у нас отново се вълнува от случващото се в съседна Турция. Там с нова сила се поде гонитбата на вещици в лицето на най-авторитетните медии. Стигна се дотам, че властите наредиха полицията да нахлуе в редакцията на едно от най-големите и дългогодишни издания, в. „Заман”. Властта в Анкара с помощта на полицията пое контрола над вестника, за който всички твърдят, че е свързан с живеещия в САЩ проповедник Фетхуллах Гюлен, смятан за най-големия противник на президента Ердоган. Оказа се обаче, че журналистите в Турция имат своята опора в лицето на народа, който се организира и излезе на улиците в защита на медиите, подложени на преследване от властта. Пред редакцията на „Заман”, а и в самата нея, хората буквално влязоха в сблъсъци с пазителите на реда. За случващото се с медиите в съседската ни страна потърсих мнението на главния редактор на в. „Заман-България” Мехмед Юмер, стар мой познат и приятел на СБЖ. „С турския „Заман” си сътрудничим главно във външните новини, снимковия материал, текстове, анализи, които се отнасят до проблеми в Турция. Но ние се стремим да сме български вестник и за България” – каза той пред мен.

 

- Как посрещате събитията, които стават с редакцията на вестник „Заман” в Турция, г-н Юмер? Бяха ли неочаквани за вас?

 

- В Турция от две години насам вестник “Заман“ беше подложен на юридически, психологически, дори физически натиск, който в крайна сметка приключи буквално с нахлуването в редакцията на медията на незаконно назначения синдик, съпроводен от мощна полицейска армия и бронирани коли, които атакуваха със сълзотворен газ и водни струи бранещите крепостта на свободното слово журналисти.

Това стана след като Шести наказателно-мирови съд в Истанбул назначи незаконен синдик в редакцията на „Заман“. Този синдик е назначен по политически подбуди. Турция, където правилата на демокрацията и законите са суспендирани, още веднъж стана свидетел на един от най-черните си дни в своята история.

Когато главният редактор на опозиционния вестник „Джумхурийет“ (Република) Джан Дюндар и анкарският представител на медията Ердем Гюл бяха освободени по решение на Конституционния съд след тримесечно неоснователно задържане в ареста, близки до властта журналисти започнаха да отправят заплахи, че предстои назначаване на синдици в опозиционните медии. И това стана факт.

В рамките на една седмица телевизионните канали „Бенгютюрк“ и İMC TV бяха свалени от спътника Тюрксат, след което дойде ред и на „Заман“. С оглушаването на опозиционните медии, опозицията в Турция се елиминира стъпка по стъпка.

Турция потъва в мрак, свободното слово е окупирано. Член 30-и от турската конституция строго забранява конфискуването на медиите и тяхното имущество. В момента този член от конституцията се нарушава.

От друга страна, когато Конституционният съд на Турция постанови освобождаването на журналистите Джан Дюндар и Ердем Гюл, президентът Ердоган коментира решението на КС с думите: „Не зачитам това решение на КС и не го уважавам.“ Това изявление на турския президент беше изтълкувано като открито закононарушение.

 

- Каква е причината за тези събития? Какво сбърка според властите „Заман”? Това посегателство ли е срещу свободата на медиите и нов случай на войната срещу тях?

 

- Парадоксално е, но изявлението на президента Ердоган относно незачитането на решението на КС от негова страна в Турция вече е обичайна гледка.

Докато чл. 26-и от турската конституция ясно и недвусмислено гарантира свободата на словото и мисълта, чл. 28-и и чл. 30-и гарантират медийната свобода. Но за съжаление се случва тъкмо обратното.

От друга страна, чл. 10-и от Европейската конвенция за правата на човека и чл. 90-и от турската конституция, свързани със свободата на изразяване на мнение, както и правото на получаване и разпространяване на информация имат преимущество пред останалите нормативни актове.

През изминалата година срещу видни турски журналисти, като Хасан Джемал, Дженгиз Чандар, Ахмед Алтан бяха заведени редица дела и те доста време бяха влачени по турските съдилища. Бившият главен редактор на англоезичния „Заман“ Бюлент Кенеш и журналистката Седеф Кабаш пък бяха арестувани само заради един постнат туит под претекст, че текстовете съдържали обида срещу президента.

Директорът на телевизия „Саманйолу“ вече повече от година е в затвора, само заради един сериал. В резултат на последните акции 31 журналисти все още се намират в затвора, а има и още много колеги, срещу които са заведени съдебни дела.

 

- Какви ще са последиците от случилото се? Имате ли впечатления какъв е международният отзвук?

 

- Международният отзвук по повод незаконно назначения синдик в „Заман“ беше неимоверно голям. Тук е невъзможно да цитирам съдържанието на всички отзиви, ще се опитам да спомена само по-важните медийни и международни организации, сред които са Амнести интернешънъл, ООН, ОССЕ, БиБиСи, АП, Ройтерс, Ел Паис, АФП, Фигаро, Монд и още много други.

На свой ред специално искам да благодаря и на г-жа Снежана Тодорова, която в качеството си на председател на СБЖ бе сред първите, които изразиха солидарност с журналистите от редакцията на „Заман“ в Истанбул.

 

- Това ще рефлектира ли и върху „Заман – България”, който излиза у нас вече над 20 години и на който вие сте главен редактор?

 

- „Заман-България“ излиза като самостоятелно издание, ние не сме секция на истанбулската редакция.

 

- Какво ще е бъдещето му? „Заман – България” е авторитетен и уважаван вестник. Ще има ли промени в облика и позициите му, ако продължи да излиза? Какво ще кажете на читателите му?

 

- Тази година ще се навършат 24 години от създаването на „Заман-България“. Вестникът винаги е следвал една умерена позиция, никога не е уронвал авторитета и достойнството на личността, винаги сме отстоявали съхраняването и опазването на добросъседските отношения, толерантността, уважението към човека, приемането на индивида такъв, какъвто е, както и ценностите на свободата и демокрацията.

На читателите мога да кажа, че както досега, винаги ще продължим да добавяме нашата принадена стойност към ценностната система на обществото ни.

 

 

Коментари

  • На кого да вярваме?

    06 Март 2016 18:25ч.

    "Турция потъва в мрак" казва Мехмед Юмер. А ето какво казва влюбеният в Турция доцент Иво Христов: "Това (Турция) е друг свят, абсолютно друг свят. Усещаш едно общество, което е уверено в собствените си сили...В Турция вървят невероятни процеси. Усещаш, че това общество мисли глобално...След разпадането на блоковото противопоставяне турците показаха, че имат елит, който мисли за 50–100 години напред." http://glasove.com/categories/kultura/news/sotsiologut-ivo-hristov-v-turtsiya-vurvyat-neveroyatni-protsesi-useshtash-che-tova-obshtestvo-misli-globalno

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи