Марко Ганчев: Де да знам какви кариерни гени от благоевградските партийни комитети е предал бащата на Плевнелиев на сина си

<p><strong>Господин Ганчев, за 25 години демокрация се смениха много правителства, но у хората остава усещането, че нищо не се е променило. Това означава ли, че наистина сме &bdquo;лош материал&rdquo;, както каза преди време Бойко Борисов?</strong></p> <p>Който говори, че генетичният материал на един народ е негоден за развитие, не се ли наричаше нацист? Но Хитлер поне смяташе чуждите народности за калпави, а своята за богоизбрана. По-прозорлив е бил, щом е обявил себе си за велик водач, не обявява за негоден народа, когото ще ръководи, защото така освен него не остава никой за работа и няма да има смисъл от никакво ръководене. Разбира се, че нито генетичният материал на етноса може да има предопределени качества, нито народопсихологията е постоянна величина.</p> <p>Същият тоя материал веднъж вече се е справял с не по-малко див капитализъм след Освобождението си през ХIХ век и с не по-малко дива партизанщина. От много работи &nbsp;се е спасявал по два пъти,&nbsp;види се, ще му се наложи два пъти да се спасява и от спасителя си Бойко Борисов.</p> <p><strong>През 1990 г. имаше хора, които плачеха от щастие, когато отиваха до урните, тъй като за първи път в живота си можеха да гласуват демократично. Защо се получи така, че само няколко години по-късно едва 20% от народа гласува?</strong></p> <p>Така беше, имаше плачове от радост. Явно е, че и колективното щастие като индивидуалното бива много кратковременно. Съдбата сигурно нарочно го прави така, за да не се заблеем дълго от щастие и да не си гледаме работата. Затова тя и гласуването ни е превърнала от щастие в работа. Да се явяваш пред урната сега е работа, и то доста сериозна. Ако избирателната активност е по-висока, задкулисните договорки и политическото инженерство ще имат затруднения. Тоя призив обаче се оказа безрезултатен през десетилетията. Мисля, че задължителното гласуване би било рационален изход.</p> <p><strong>Навремето бяхте обявен за &bdquo;идеологически враг&rdquo;. Каква България си представяхте, когато бяхте дисидент, и смятате ли, че борбата си е заслужавала?&nbsp;</strong></p> <p>Лично аз не съм участвал в никаква борба не само защото не съм борбена личност, а защото и професията ми е такава, че е предназначена дори &nbsp;от злобата на времето&nbsp;да извлича упование в ценностното предназначение на човека пред вечността.</p> <p>Именно поради това се случва злобата на деня да стоварва по някой и друг удар върху подобни индивиди, колкото и да сме безобидни. През социализма властите бързаха да модифицират всяка наша бледа морална съпротива в политическа, за да имат основание да я ликвидират още в зародиш.</p> <p>Затова винаги негодувам, когато ме наричат дисидент спрямо оня политически тоталитаризъм, а още по-малко пък имам намерение да бъда дисидент срещу сегашния паричен тоталитаризъм, който е по-обхватен и от предишния. Така че не мога да изплача горчивия вопъл: &bdquo;Затова ли се борихме, какво стана и т.н.&rdquo;. В историята става това, което може да стане.</p> <p><strong>Сега някои медии се опитват да ни представят &bdquo;Протестна мрежа&rdquo; като новите дисиденти. Какво е мнението ви за тях?</strong></p> <p>Не ги познавам и не зная дали са хора на вечната илюзия или на вечната манипулация. Засега подозренията ми клонят към второто. Работата не е в тях. Неистинноста на протеста бе много по-дълбока. Гражданско общество не значи да се правят безредици и&nbsp;да се затварят кръстовища &nbsp;за щяло и нещяло.</p> <p>Гражданско общество значи съюз на пчеларите, съюз на овощарите и всякакви гилдии от реалния производителен живот да изказват становища, а при нужда - и натиск върху управлението, за да бъде битието на нацията по-плодотворно.</p> <p>Останалите са само обществени провокатори и нищо друго. И имат интерес от постоянни псевдореволюции, протести, преходни периоди и всякакви смутове на нормалния живот, защото тогава намират среда да вилнеят. България ще живне само когато броят на бачкаторите стане по-голям от тоя на провокаторите.</p> <p><strong>Имате ли усещането, че през социализма имаше, макар и скрито, по-силно гражданско общество, отколкото сега?</strong></p> <p>Има такъв анахронизъм, защото ония власти много се бояха от външен израз на публичното недоволство. Чрез мрежата си от професионални и любителски осведомители зорко са следели за общественото мнение не само за да ударят врага, но и да решат проблеми с евентуална дестабилизационна опасност, разбира се, с достъпни на тях средства. Но поне имаха страх от словото.</p> <p>Сегашните пуснаха в атака срещу него посредственото и дори глупавото слово и си гледат живота повече от предишните, предоставяйки на света фалшива виртуална картинка, че уж общественото мнение има думата.</p> <p><strong>Преди време определихте поведението на Росен Плевнелиев като неадекватно, но призовахте хората да му простят. Какво мислите днес?&nbsp;</strong></p> <p>Не е виновен човекът, че са го хвърлили в небрано лозе.&nbsp;Виновен е който го е хвърлил, а и&nbsp;жена му, че не го е спряла.&nbsp;</p> <p>Не само че не успява да се еманципира от ГЕРБ, не само че не внася успокоение при кризи, а ги изостря, като взема страна. Състудент съм на баща му. Кротко момче беше Асенчо тогава, но знам ли какви кариерни гени му е предал сетне, придобити из благоевградските партийни комитети, та сега синът му войнствено ни подстрекава като европейци да се бием с азиатците. Мисията на президента е да обединява нацията, а той разделя и континентите.</p> <p><strong>Какво е първото ви впечатление от служебното правителство?</strong></p> <p>Разгадката на едно служебно правителство се крие в названието му: именно на кого служи. Навремето правителството на Софиянски служеше на СДС, защото се знаеше, че след него то идва на власт.</p> <p>Сегашното служи на ГЕРБ, който бе наше минало, за да го превърне отново в наше бъдеще. Значи са по-големи работохолици от другите служебни правителства, щом работят едновременно хем за нещо предишно, хем за нещо предстоящо. А бе нали е казано: залудо работи, залудо не стой. Лошото е, че знаем кое е лудото.&nbsp;</p> <p><strong>Всички социолози прогнозират, че ГЕРБ ще спечели убедително изборите. Има знаци, че Борисов готви коалиция с ДПС. Смятате ли, че едно такова управление ще бъде добро за страната?</strong></p> <p>Разделението на българския народ, което направи ГЕРБ, бе напълно анахронично, тъй като онова, неизбежното от началото на прехода, вече се беше поуталожило. Ако е въпрос, и него не би трябвало да го има. Какво представляваше тъй нареченият социализъм?</p> <p>Един най-обикновен държавен капитализъм, какво ли друго и би могло да бъде. Понеже е най-непроизводителният вид капитализъм, животът върна частната му разновидност, която е по-производителна, а иначе и тя е все толкова благословена.</p> <p>Сега&nbsp;все още да се делим&nbsp;на бивши комунисти и настоящи антикомунисти поначало си е глупава работа. Какво ще излезе от нея? Комунизмът е изопачавал живота 50 години, сега още 50 години ще го изопачава антикомунизмът, следващите 50 ще бъдат нормализационни все още и едва след 200 години горе-долу всичко ще е нормално.</p> <p>Време е за правителство на съгласието в парламент за известно време без опозиция. Консенсусът, разбира се, не е достатъчно да бъде само парламентарен, а с всичките реални съставки на националния живот, ако все още ги има.</p> <p><strong>БСП смени своя лидер. Как виждате бъдещето на социалистите с Михаил Миков начело?</strong></p> <p>Поне там досега не е било от значение кой е начело, че тогава оперетата ни щеше да бъде наистина стопроцентова. Света го управляват парите, но техният всепобеден и режещ всичко по пътя си лазерен лъч, напук на всички закони на светлината, като се удари в стените на мътната българска призма, се пречупва през личностното его на лидерите.</p> <p>Ако Иван Костов бе преглътнал царя за президент, нямаше да има никакво НДСВ.</p> <p>Ако Бойко Борисов го бяха оставили за главен секретар следващите, а още по-добре вътрешен министър с още една звездичка на пагона и по-висока фуражка,&nbsp;нямаше да има никакъв ГЕРБ,&nbsp;камо ли пък да го наричат и политическа партия.</p> <p>Шекспир наистина бе казал, че светът е сцена, но театрална, не и оперетна. Все искаме да се вдигнела завесата над това и над онова, а то става дума преди всичко за завесата над едното от двете.</p> <p><strong>Споделяте ли мнението, че разкриването на досиетата на КТБ е по-важно, отколкото тези на ДС?</strong></p> <p>Сигурно на някои хора ще им се обезценят сумите, но питаха ли се какво ни е на нас, дето постоянно ни обезценяват думите. От ония досиета не узнахме всичко, от тия ще узнаем още по-малка част от всичкото.</p> <p><strong>Каква предизборна кампания очаквате?</strong></p> <p>Кампания като кампания, най-много да е по-досадна от досегашните. Би могла да бъде съвсем кратка, само от едно изречение: изборите не са, за да изберем най-добрите, а за да не грабнем брадвите и калашниците.</p> <p><strong>Напоследък е модерно от телевизионните екрани да ни призовават да гласуваме. Остана ли партия и политик, на когото вярвате?</strong></p> <p>Не е възможно всяка партия в България да разполага с екип от хора, способни да управляват държава. То от всичките тях общо трудно би могло да се състави качествен кабинет. Причината не е качеството на материала, а съпротивата на материала да го пресоват в талашитените плоскости на институциите. Не всички в политиката са маскари, тежко на тия там, които не са такива.</p> <p>&nbsp;</p>