Маргарита Чечова: Засегнатите вложители в КТБ няма да спрат да търсят правата си

<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/49425_o2e6nYJklFpQRvZXYm62kMAC8g8pfU.jpg" style="height:427px; width:520px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Рисунката на Маргарита Чечова е от профила й във &quot;Фейсбук&quot;</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Г-жо Чечова, казаха ми, че не сте човек, който лесно се отказва. Какви стъпки ще предприеме организацията на вложителите, за да защити интересите си?</strong></p> <p>- Искам да уточня, че не членувам в никаква конкретна асоциация. Всички действия, които досега съм извършила с подкрепата на ентусиасти и хора, които дирят начини за защита, са чрез неформално обединяване на засегнати лица, които се свързват помежду си чрез електронна поща, по телефона, чрез лични срещи. Обстоятелството, че аз съм адвокат, само подпомага процеса предвид познанията ми. Създадохме добра организация и като пълномощник на повече от 300 човека подадох жалби до Европейската комисия за допуснати множество нарушения на европейското законодателство по случая с КТБ. Образувана е преписка и тече кореспонденция. Надявам се да се образува наказателна процедура срещу България, чрез която, ако не друго, поне да се ускори процесът по приемане на закон за транспониране на Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15.05.2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници.</p> <p><strong>- Какъв е срокът?</strong></p> <p>- Срокът за това бе 31.12.2014 г., съгласно чл. 130, ал. 1 от Директивата и към настоящия момент вече е в нарушение от страна на държавата, което може да бъде санкционирано. Чрез приемането на такъв закон, ще се използва най-подходящият в случая способ за преструктуриране на КТБ и производството по несъстоятелност евентуално би могло да бъде преодоляно. Казват, че съм прекален оптимист, но това все пак е потенциал и възможност, за която не бива да не сме отворени.</p> <p><strong>- Какви други стъпки сте предприели или смятате да предприемете?</strong></p> <p>- Други активности, естествено, бяха подаването на жалби за оспорване отнемането на лиценза на КТБ, за които знаете какви са определенията на ВАС &ndash; липса на правен интерес за лицата. Това води до възможността да се сезира Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), включително и с претендиране на обезщетение. По абсолютно идентичен случай при отнемане лиценза на друга банка в България е постановено решение на Европейския съд от 24.11.2005 г., образувано от &bdquo;Капиталбанк&rdquo; АД, по което България е осъдена. Вече подадох няколко иска по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) с претенция за обезщетение в размер на законната лихва &ndash; за периода на забавено изплащане на гарантираните вземания. Подадох и иск и от името на лице &ndash; служител в посолството на Гърция, за което пък освен всичко останало е нарушен и дипломатическият му имунитет (неприкосновеността на имуществото &ndash; банковите сметки се включват в него) и Виенската конвенция за дипломатическите отношения.</p> <p><strong>- След като чухме как са спасявали спестяванията си &bdquo;наблюдаващите&ldquo; от БНБ, хората вярват ли в справедливия изход от делата?</strong></p> <p>- В разговорите с хората обяснявам, че трябва да се излезе от ролята на жертви и да се използват всички възможни способи, независимо колко време ще отнеме това, претърпените вреди да бъдат обезщетени. И това може да се случи, само ако изначално се тръгне с идеята и нагласата, че положителен резултат ще има. Иначе няма смисъл.</p> <p><strong>- Какви организации има от страна на вложителите, които са решени да си търсят правата?</strong></p> <p>- За защита правата и интересите на вложителите се създадоха различни формални и неформални сдружения. Юридически лица с нестопанска цел &bdquo;Ние, гражданите&rdquo;, &bdquo;Асоциация на вложителите на КТБ&ldquo;, &bdquo;Асоциация за защита на пострадалите от КТБ&ldquo;. Много от засегнатите лица, които имат депозити в размер над гарантираните вземания, са се обърнали към известни адвокатски кантори. Други адвокати предлагат своите юридически услуги по електронна поща на лицата. Всеки е свободен да се обърне към когото намери за добре за защита на интересите му.</p> <p>Последната инициатива е на &bdquo;Асоциацията на вложителите на КТБ&ldquo;, регистрирана още в началото на м. 12.2014 г. От нея се свързаха с мен с идеята да се създаде организация и да се подадат искове/иск от името на Асоциацията за защита на нейни членове и лица, които биха се присъединили - поне за такива обезщетения, при които вероятността на успех е по-голяма. Обърнаха се към мен с оглед на това, което правя и че съм навлязла в определени подробности по темата.</p> <p>Тъй като това е младо начинание &ndash; на около седмица, не мога да кажа колко човека биха се включили, но към момента малко над 30 човека вече са ми изпратили/донесли необходимите документи. Първото дело с предмет такова обезщетение, образувано в Административен съд &ndash; София-град, 6-ти състав, вече е обявено за решаване. По него работи друг колега.</p> <p>Способите са ясни, желание очевидно също има. Надявам се скоро да има и яснота за това дали ще започне производството по несъстоятелност или 5-чл. състав на ВАС този път ще реши друго и производството по жалбата срещу отнемането на лиценза ще започне отново.</p> <p><strong>- Без гласове против депутатите приеха промените в Закона за банковата несъстоятелност. Как според вас тези промени ще помогнат в бъдеще на банковата система?</strong></p> <p>- Тези промени не са свързани с &bdquo;промени в банковата система&ldquo;. Както се изрази Менда Стоянова, това в момента е единственото възможно, легално решение, за да се контролира работата на квесторите, назначени от БНБ. Недействителност със задна дата на действия, извършени с цел намаляване имуществото на КТБ като идея е чудесно. Но безспорно е свързано с образуването на много искове от страна на временния синдик, който ще бъде определен. Проблем е също, че щом са били заличени /примерно наложени ипотеки във връзка с обезпечаване на кредити/, като след прихващания кредитите са погасени, дори и сега да се предприемат действията за прогласяване недействиетлност на тези действия, имуществото със сигурност вече е сменило собственика си, а това води до допълнителни усложнения.</p> <p><strong>- Според някои т.нар. служебен синдик ще нанесе такива вреди в резултат на съдебните каши, които ще забърка, че след обявяване на евентуално производство по несъстоятелност никой няма да може да го оправи?</strong></p> <p>- Вредите вече са нанесени. Повече или по-малко &ndash; те вече са! За мен генералното решение е приемането на закон за транспониране на Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15.05.2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. Така ще може да има оздравяване чрез някой от способите (по памет &ndash; в директивата са уредени 5-6 такива), чрез които в Европа се преодолява &bdquo;фалит на банка&ldquo; - участие на държавата, други инвеститори, сконтиране на вземанията на вложители &ndash; само маркирам в опростен вид, нещата са по-сложни, естествено.</p> <p><strong>- Как според вас ще завърши сагата с КТБ и докъде сте готови да стигнете?</strong></p> <p>- На 6.11.2014 г. с решение ? 138 Управителният съвет на БНБ отне лиценза на &bdquo;Корпоративна търговска банка&rdquo; АД /КТБ/, което има за правна последица започване на съдебно производство по несъстоятелност на банката. Образувано е търговско дело по несъстоятелност ? 7549/2014 г. на Софийски градски съд, VІ-то отд., 4-ти състав.</p> <p>Подадени са множество /над 20/ жалби, повечето от тях колективни такива - срещу отнемането на лиценза, като е образувано само едно административно дело ? 14782/2014 г. на Върховния административен съд, VІІ-мо отд. по жалбата на основните акционери. То бе прекратено с определение ? 363/13.01.2015 г. Всички останали жалби съдът също прекрати като прие, че са недопустими &ndash; липсва правен интерес за вложителите. Така че &ndash; очакваме определението на 5-чл. с-в на ВАС.</p> <p>Какви действия биха могли да се предприемат, за да се реализират правата на вложителите и да се компенсират претърпените вреди:</p> <p>На първо място това е подаване на жалби до Европейската комисия с подробно излагане на фактите и на допуснатите нарушения на европейското законодателство от България в лицето на нейни държавни органи.</p> <p>Съдът на ЕС не е компетентен обаче да осъди неизправната държава да плати конкретно обезщетение на увреденото лице. Компетентен е националният съд. Постановяването на решение на СЕС по образувано от ЕК дело е предпоставка след това да се водят индивидуални искове.</p> <p>На второ място е сезиране на Европейския банков орган /ЕБО/. При продължаващо бездействие ЕБО взема конкретно решение, а ЕК, както посочих по-горе, може да сезира СЕС и да се образува дело.</p> <p>Следваща стъпка е сезиране на Eвропейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ в Страсбург, който следи за спазването на&nbsp; Европейската конвенция за защита на правата на човека &ndash; правото на свобода, на живот, на справедлив съдебен процес по граждански и наказателни дела, на зачитане на личния и семейния живот, правото на ефективна защита, на зачитане на собствеността, правото на глас и зачитане на свободата на словото, на мисълта, съвестта и религията и други.</p> <p>Особеност е, че сезиране на ЕСПЧ може да се направи, едва след като са изчерпани всички правни средства за защита в съответната държава, т.е налице е влязло в сила съдебно решение, което е окончателно такова и с него правата не са удовлетворени.</p> <p>Стъпка е и сезиране на български съд за дирене отговорността на държавата за вредите, настъпили от нарушаване на правото на ЕС.</p> <p>Ако не е изпълнила задълженията си, държавата членка трябва a fortiori да предприеме всички необходими мерки да преустанови неизпълнението и да поправи последиците от това неизпълнение. Това включва и задължението за обезщетяване на вредите, настъпили вследствие от това неизпълнение.</p> <p>Отговорност по ЗОДОВ. В чл. 7 от Конституцията на Р България е предвидено, че &quot;държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица&quot;.</p> <p>Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, &quot;държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност&quot;.</p> <p>Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.</p> <p>В настоящия случай е налице първият елемент от фактическия състав, а именно - бездействие на държавен орган - БНБ.</p> <p>Следват още стъпки, които ще предприемем.</p> <p><strong>- Оптимист ли сте за решаване на делата в полза на ощетените вложители?</strong></p> <p>- Да се говори за предполагаемите правни очаквания за развитието на делата е в сферата на потенциални възможности, но предвид натиска от страна на държавата, демонстриран до момента, съм умерен оптимист. Въпреки това дела трябва да се водят, ако лицето желае след изчерпване на всички способи пред български съдилища, да съди държавата в европейските съдилища, ако претенциите му не бъдат удовлетворени.</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>