Любомир Христов: Банковата система е тромб в сърцето на икономиката

Любомир Христов е дипломиран финансов консултант от американския колеж в Пенсилвания. Той помага на хората да вземат съдбата в ръцете си, като си отговорят на въпроса как да постигнат и поддържат предпочитания си стил на живот, независимо от това какво правят пазарите.

Завършил е УНСС. Бил е преподавател по теория на централното планиране и макроикономика. От 1990 до 1994 г. е главен икономист и член на УС на БНБ. От 1995 до 2000 г. е съветник на изпълнителния директор на Световната банка. През 2001–2005 г. е ръководител проекти в "Антеон Корпорация", и ръководител на отдел в "Дженеръл Дайнамикс Информационни технологии". От 2008 до 2011 г. е член в експертна група по финансово образование на Европейската комисия, Брюксел. През 2011–2013 г. е член на Консултативна група на заинтересованите в Европейски банков регулатор, Лондон. От началото на 2014 г. е член на Консултативната група към Европейския орган по ценни книжа и пазари. Председател е на Управителния съвет на Института на дипломираните финансови консултанти. (http://idfk.org)

                                                 (Първата част на интервюто: Любомир Христов: Пенсионната реформа е управленски провал (Промените в модела са основани на заблуда и подвеждане. И преди, и сега две пенсии са по-малко от една) може да прочетете на http://glasove.com/categories/intervyuta/news/lyubomir-hristov-pensionnata-reforma-e-upravlenski-proval

Казахте, че пенсионната индустрия у нас е абсолютно паразитна и не е базирана на пазарния принцип. Това не се ли отнася и за банковата система?

Банковата ни система е като тромб в сърцето на икономиката. Много хора са опарени. Тя е в основата на убиването на всяка атмосфера за поемане на риск и инициативност.

У нас тя е много стабилна. Тя е преяла с парите на хората и фирмите. Четох статистика, че над 80 на сто от печалбите на банките се дължат на таксите и комисионите. Което значи, че тя не функционира като банкова система.

Банките са се превърнали в миньори. Трябва да ги класифицираме към добиващата промишленост – те добиват парите от вашия джоб, задушават и предприемчивост, и икономика.

С всяка изминала година, в която банките реализират между 500 и 800 млн. печалба, те си заздравяват балансите. Имат и необслужвани кредити, които са много повече от това, което отчитат официално. Но ще се крепят взаимно. Няма опасност за банковата система в България.

Около историята с КТБ какво остана невидимо за хората?

И аз съм един от хората.

Ще ви разкажа един епизод. Две-три години преди случката с КТБ при мен идва френско семейство за съвет. Искат да се преместят в България, интересуват се къде да инвестират пари. Мъжът попита: „А за КТБ какво мислите?”. Казах им, че бизнес моделът на тази банка е политическа зависимост. След което миналата година чух, че някакъв французин бил арестуван у нас, защото много бурно протестирал пред клон на КТБ. Нямам представа дали това  е същият французин.

Поуката: едно нещо, което си личи, че не е читаво, рано или късно ще се размирише. Стойте настрана.

Но всеки опит да се освети какво още нечитаво има сред банките ни, се санкционира от закона, който определя това като уронване на престижа на дадена банка, заплаха за стабилността й и злонамерен слух.

Зачеквате важна тема. През есента ще се явяваме на местни избори, след 2–3 години – и на парламентарни. Защо? Кой пише законите в България? Банковите закони се пишат от банките, законите за комуналните услуги се пишат от съответните дружества, телекомуникационните – от телекомуникационните дружества. Защо тогава избираме депутати?

Няма закон за банките, който да не е написан с „писалката” БНБ като агент, а не регулатор на банките. Поне при предишното й ръководство. Всички са се превърнали в миньори и копаят във вашите портмонета. А депутатите пъхат грабливите ръчички на монополисти, олигарси, каквито там щете, и учтиво ги слагат в нашите джобове.

Какъв е начинът да пресечем това?       

Само масова обществена нетърпимост. Две неща са необходими. Първо – специалисти от съответните области да разяснят на хората, да им обяснят кой как шари с мръсни ръце в техните джобове. И това, че отглеждаме деца с любов, образоваме ги, а накрая създаваме едни дойни крави за тези хитреци. Защото голяма част от заплатите на децата ни ще отидат в техните джобове.

Затова и изнасяме децата си навън. Преди няколко години гледах статистиките – по 55–60 хил. души годишно губим в емиграция. Това е по един Кюстендил или Кърджали – всяка година! Второ – след като им се обясни всичко това, хората трябва да вземат нещата в свои ръце, като излязат на улицата или поне отворят прозорците и извикат: “Писна ми. Няма да търпя повече това!”. Иначе седналите в НС няма защо да си развалят рахатлъка.

Моля ви да насочим поглед и към катаклизмите на азиатските борси. Идва ли краят на китайското икономическо чудо?

Пазарът в Китай си е един балон, който се спука. Така се случва с всеки пазар, когато стане балон. В един момент продавачите стават повече от купувачите. По-важни са фундаменталните процеси, които текат в Китай. С уговорката, че те не са конкретната причина за онова, което става с пазара в Китай.

Дали това е краят на китайското чудо? Аз в чудеса не вярвам. Китай е глобален фактор. Китай се преориентира – подменя в движение двигателя на растежа Това е много трудно и много малко страни са успели да го направят без катаклизъм. Южна Корея и Тайван успяха, Япония – не. Китай рискува да стане същото, каквото стана с Япония. През 60-те г. растежът на Япония беше 8 процента средногодишно и в един момент, през 1989 г., балонът в Япония се спука. Оценката на земята под императорския дворец в Токио беше по-висока, отколкото цената на земята в цяла Калифорния (която, ако беше отделна държава, щеше да е пета по-големина страна в света). От 1989 г. до сега Япония не може да възстанови растежа си.

Китай подменя в движение мотора на растежа – от растеж, ориентиран към износ и инвестиции, към растеж, който стъпва на вътрешно потребление.

Има много големи рискове, но правителството има шанс да се справи. Засега обаче сигналите не са окуражаващи – опитва се да манипулира, да поддържа пазарите, но това е обречено на неуспех. Част от този процес, в който Китай започва да играе глобална роля, е и желанието да превърне местната валута в конвертируема. Китай започна да отваря внимателно капиталовата си сметка и оттам изтекоха парите.

Всичко това не обяснява напълно онова, което става. Не твърдя токова нещо. Случилото се в САЩ през 1987 г., когато основният индекс Дау Джонс падна с 20 процента за един ден, още не е обяснено и няма консенсус сред анализаторите. Това е пазарът – върви нагоре, върви и надолу.

Случващото се на пазарите ден за ден е просто шум. Това, което трябва да интересува хората, е, че единствената възможна реална доходност от техните собствени пари в дългосрочен план са инвестициите на финансовите пазари, и то главно в акции. Защото доходността от инвестирането в акции ще се приближава средно към растежа на брутния вътрешен продукт на съответната страна, а растеж на БВП винаги ще има.

Така нареченото Голямо преселение пред какви икономически предизвикателства поставя Европа? Може ли да рухне социалният модел на европейските държави?

Как ще рухне? Рухнал ли е американският социален модел, страна, изградена от имигранти?

Не се справя добре Европа с бежанския въпрос. Проблемът е в нашата дълбока провинциалност – това е не само проблем на България, а на цяла Европа. Европейците сме затлъстели, страх ни е от всеки различен от нас. А имаме нужда от свежа енергия.

Проблемът е, че Европа вече няма лидери като Хелмут Кол, Маргарет Тачър, Франсоа Митеран.

Никога не трябва да забравяме, че бежанците са хора, жертви на обстоятелствата, но и на безучастността на Европа, тези насилия не са от вчера.

Трябва да знаем, че живеем като общност. И когато започнем да не обръщаме внимание на това, което става около нас – дали някой си хвърля фаса на улицата, друг рови в джобовете ни или има нужда да бъде приютен, преставаме да бъдем общност.

Може би ни трябва катаклизъм, за да се върнем на правия път.