- Автор: Веселин Диманов, glasutnamladitehora.wordpress.com
- 10 Sep 2020
- 669
- 7
- Как се чувства Лили Маринкова след БНР?
- Случката е твърде скорошна, за да мога да споделя нещо конкретно. По-скоро това време мина в срещи с мои приятели, с хора от Факултета по журналистика и колеги журналисти, с които говорихме за ситуацията. Когато дълги години си в една медия , развиваш чувството за дълг и когато си извън нея, времето вече тече по друг начин.
- Разкажете какво се случи.
- През всички години, в които съм работила в „Хоризонт“ е имало сътресения. Почти задължително при всяко ново ръководство. Най-проблемно е било отношението към наследството. Но моят случая е недообмислен, рязък и твърде неучтив.
Александър Велев е отсъствал от националното радио, а и от България 15 години. Наистина известно време е работил за БНР като кореспондент но определено беше в периферията на медийните проблеми. Очаквах, че ще бъде любопитен да чуе моя скромен анализ за проблемите на програмата. Вместо това, признавам, за огромна моя изненада, сложи пред мен заповед за моето уволнение и се разделихме. Не помня вече с какви думи. Не мога да преценя, дали това бе само демонстрация на овластяване, или поет ангажимент за моето светкавично изгонване, тъй като още на другия ден вратите на БНР бяха затворени за мен.
Не мога да реша кое е по-лошо- да изпълниш политическа поръчка, за да се овластиш, или да всееш страх и попариш овреме бледите кълнове на евентуален протест.
- Разкажете ни за длъжността директор на програма „Хоризонт“.
- Аз бях на този пост една година, но другите 30 години са ме научили ,че директният, уважителен, приятелски контакт се предпочита пред високомерното администратиране. Била съм, и то доста години, главен продуцент на програмата. През това време създадохме нови предавания, които се утвърдиха. Но определено да се ръководи „Хоризонт“ е трудно. Особено по време на финансови колизии. В тях беше и генезисът на миналогодишните протести.
- Защо според вас радио колегията не ви защити?
- Подкрепиха ме независими, свободни личности. В същото време получих информации от дългогодишни колеги за ревизионни актове и други подобни, които категорично доказват тежки нарушения в първия мандат н А.В. Но не вярват, че както тогава и сега те ще събудят разследващите органи. Опозицията за сета е в нелегалност.
- Назначението на Александър Велев политическо ли е? Дали е с цел да се заглушат теми, които не трябва да стигат до обществото?
- Какво друго може да бъде, след като СЕМ, по своята конфигурация, е политически орган.Без Лозанов СЕМ се превърна в брокерско дружество
Но политическо е и спирането на „Неделя 150“. Да свалиш от ефир преди избори най-сериозното обществено-политическо предаване е политически саботаж.
- А това редно ли е да се случва в общественото радио?
- Не е редно, но заглушаването на гласове и предавания се превръща в традиция. А.В. не е първият, а както вървят нещата, няма да е и последният лъже Нерон, който ще се експонира върху руините на медийната свобода. Един Тартюф, пресмятал 15 години дивидента от новото овластяване. Една Коробочка заровена в дрипавите си мераци. Една синьо-червена креатура в перманентен поклон.
- Настоящият директор журналист ли е? В свои стари изказвания той самият казва, че не иска повече да се занимава с радио и се насочва да прави политика, а сега заема този пост!
- Дали е журналист? За някои това е морална категория. Свидетели сме как тази професия може да бъде и злина. Особено, когато се използва за овластяване.
- Какво Ви е мнението за разследващата журналистика в България?
- Не е високо, но за радост има бляскави изключения.
- Има ли връзка с вашето уволнение и това, че многократно сте засягали темата за Булгартабак и Сараите на Доган във вашето предаване?
- Принципът е да не заобикаляме никоя тема. Особено неудобните. . Не знам дали това е част от причината за уволнението ми, но скоро ще разберем.
- Как?
- Ако ефирът ги забрави. Вижте, крепостите се превземат отвътре. Журналистиката все повече се превръща в обител на посредственост и грандомания, търгуваща с индулгенции без бандерол.
Със сигурност в управленския екип на „Хоризонт“ има хора, които доброволно са поели ангажимент да доносничат.
- Когато отнеха наградата на „Биволъ“, точно за тези разследвания, целта беше тези теми да станат апокрифни и само в мрежата. Вие ги връщахте в ефира. Определено е възможно да сте била неудобна.
Мотивът на журито да не бъде награден „Биволът“ постави без всякакво съмнение, границата между допустимо и недопустимо, но и посочи кой и какво пари най-силно властта. Доскоро общуването с овластените беше само мъчително, но вече е и опасно..
- Смятате ли, че е правилно в комисията по култура и медии да има точно такива политически лица, вместо журналисти?
- Те са функция на Народното събрание. Те са там.
- Това нормално ли е според вас? По този начин не се ли налага политическо влияние над медиите?
- СЕМ е политико-икономически орган. А изборът на директор откровена инвестиция.
- Как трябва да се промени БНР, за да бъде по-свободно и журналистите да се чувстват по-освободени да работят и да правят това, което искат?
- То е ясно! Политическото влияние се запази. За съжаление, програмната независимост е фикция. Но зависи от волята на журналистите да се подчиняват на това или не. Журналистът има правото, но дали има куража да откаже дадена поръчка.
- Прекърши ли се българската журналистиката под политичския натиск?
- Понякога има доброволно поемане на робство. Можеш да познаеш отдалече кой към коя политическа общност е. Всеки е предсказуем и всеки е изчислен.
Загуба на посоки и цели - на това сме свидетели. Ние сме едно разсипано общество.
- Бихте ли се върнали да работите в БНР?
- Каква е журналистиката за вас и каква трябва да бъде по принцип?
- Тя трябва да те освобождава от страха. Трябва да бъде критична и аргументирана. Да не бъде късогледа. Да не бъде забита в една посока.
За съжаление човек може само да се срамува от пропуснатите възможности. Да не се държи така, сякаш има цялото време на света. Нищо подобно. Всяка изява. Всяка публикация. Всеки момент е скъпоценен.
Източник:
