Кирил Маричков: Ако алчността е убиец, глупостта е неин съучастник

Това казва едно от най-знаковите имена не само в музиката, а и в културата, обществото, политиката. Музикант, композитор, певец. В свободното си време – мъдрец. През цялото време – гражданин. Винаги със собствена позиция. Това е Кирил Маричков в края на 2015 г.

С.Т.: Малко по-конкретно в началото. Как мина годината ти?

К.М.: Тази година имаше и хубави, и неприятни неща. Началото на годината започна доста тежко за мен. Имах здравословни проблеми, наложи се и операция да имам. Нещата се пооправиха. После имаше вече музика, нови песни, концерти, не само в България. С новата група "Фондацията".

С.Т.: Има ли атмосфера вътре в групата?

К.М.: Има страхотна атмосфера. До такава степен ми е приятно да свиря с тези момчета в група. Наистина си спомням Щурците, ама от онези години, когато имаше много ентусиазъм. Някак си много хубаво се получи. Ние всъщност правим нещо много, как да кажа, за нас лесно. Ние правим нашите си песни, на групите, в които сме свирили. Ние сме там хора от 4 групи, всъщност от 5, но петият е екс, така че 4 - "Щурците", "ФСБ", Дони и Момчил - дуета, и "БТР". И правим песни на тези 4 групи в наши аранжименти, нови. Страхотно се посреща всичко това, много хубаво става. Много сме силни в пеенето, защото има трима певци, които непрекъснато могат да пеят. Всеки от тях сам по себе си може да изнесе концерт. И така, интересно става. Харесваме се помежду си. Много сме напасвали, когато пеем на три гласа.Т.е. това, което иначе личи - различен начин на пеене - моят, на Славчо или на Дони, някак си като започнем на три гласа става страхотно.

С.Т.: А този паралелният проект, Легендите?

К.М.: Да, разбрах. Косьо Марков - мой приятел, от детинство даже, от много години. От група "Тангра", като види, че аз направя нещо… и той (смее се).

С.Т.: Така ли стана?

К.М.: Ами едно време, той е малко по-млад от мен, с още един наш приятел, пак Косьо, който пък после дойде в Щурците, докато ние свирихме на тавана - ателието на майка ми, те седяха в двора долу на една пейка и слушаха какво свирим. И след това той направи група Тангра, малко по-късно. И сега аз го поканих на първия концерт на Фондацията, той беше много щастлив и много хубаво възприе концерта.

С.Т.: Защо не го покани във "Фондацията"?

К.М.: Ами аз съм басист. Двама басисти... Ние бяхме заедно в радио Тангра, между другото, ние заедно го направихме. И гледам след това, събрал хора и направил пак такава група.

С.Т.: А то всъщност не са ли нещо като първообраз на "Старите муцуни"?

К.М.: Не може да се каже. "Старите муцуни" Гошо Минчев ги събра. Пееха негови песни само, много от които за пръв път записаха. Там наистина имаше двама от Щурците и двама от "ФСБ". Ама при нас е друга идеята. Идеята е да правим нашите си песни, на четирите групи, в нови аранжименти. И много хубаво става. Даже Иван пропя. Иван Лечев, който не е пял никога във "ФСБ", сега в нашата група пропя и е добре с ниските гласове. На четири гласа пеем някои песни.

С.Т.: А дали е възможно, примерно както във вашия случай, да се съберат в една група и други оцелели легенди - Пол Макартни, Мик Джагър, Роджър Уотърс…

К.М.: Те видяха от нас вече (смее се). Видяха от нас и Стинг, и Пол Саймън. Направиха точно такова съвместно турне и пеят песните един на друг… Не са видели от нас, разбира се. Но след нас се появи това турне.

С.Т.: Като сложим чертата, годината ти е по сърцето, в музикално отношение?

К.М.: Да. Сега се завръщам, преди броени дни, от Германия. Имахме три концерта - в Берлин, във Франкфурт и в Амстердам в Холандия.

С.Т.: Като тръгнахме вече по по-разширени географски маршрути, все пак ти си човек, който винаги е имал рефлекс към събитията от живота, не само в музикално отношение. Даже може би доста повече хората те разбират като гражданин, отколкото като музикант - има и такива, за които ти символизираш и други неща. Как четеш събитията от годината? Кои са ключовите събития?

К.М.: По повод на едно интервю видях коментар: Абе я си гледай ти музиката и китарата, не се занимавай с политиката. Има и такива, които не искат аз да се занимавам. Защото, да кажем, той има някакви различни от моите политически убеждения, харесва музиката ми, харесва песните, но не харесва, да кажем, позицията. И не иска да се разочарова в това отношение като вижда, че моята позиция не е като неговата.

С.Т.: Всъщност като че ли диалогът ни е най-големият проблем на нас като хора. Всички сме монологични.

К.М.: Да. Някак си хората трудно възприемат другата гледна точка, по някакъв начин се закучват… Прочетох в един английски речник за думата инат, защото няма такава дума на английски, описват какво значи - безсмислено упорство.

С.Т.: Освен ината обаче, тук вече започвам да те цитирам, развива се лек култ към личността, определяш трите дефекта на нацията - завистта, все друг ни е виновен и третото - все друг трябва да ни свърши работата. Това са трите дефекта според теб, ината слагаме ли го вътре?

К.М.: Инатът е четвърто, но то не е точно баш такъв голям дефект. Има някои случаи, в които пък излиза, че е за хубаво, защото човек се заинатява да свърши нещо и го свършва.

С.Т.: Някой път и завистта действа градивно.

К.М.: Да, да. Според мен завистта е най-разрушителна за този, който я изпитва. Но тя наистина някой път действа амбициращо и градивно за някои хора, защото от завист могат да направят неща, които иначе няма да направят. Само че тогава се намесват другите два дефекта - някой друг да свърши работата и някой друг да е виновен.

Виж цялото интервю ТУК