Кирил Аврамов: Етнокорпорацията ДПС е печелившият от дебата за заема

<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48613_zMP7hMi5Tm4kjd8bVXqmgt4MgMsvyO.jpg" style="height:266px; width:400px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Г-н Аврамов, как ще коментирате анонса за оставка на Георги Първанов като лидер на АВВ в едно телевизионно студио тази сутрин?</strong></p> <p>- Ще го коментирам като патриотични игри на оставки, или Комедия дел Арте, където всички прилики с действителността са напълно случайни. Извън шегата, ние този сценарий с подаването на оставки, които обаче не се приемат, вече сме го виждали. Справка: г-жа Меглена Кунева и някои други хора, които са го правили неведнъж. Ако обаче все пак приемат оставката на Първанов, ще е добре, защото ще се освободим от подобна фигура в политическия живот. Само че в мен остава червеят на съмнението, че този филм сме го гледали вече. Драматично оттегляне и вопли отдолу &bdquo;Бащице, на кого ни оставяш?&ldquo;</p> <p><strong>- Какво мислите за реакцията на Радан Кънев по отношение позицията на АБВ?</strong></p> <p>- Радан Кънев оцени подкрепата на АБВ за заема като &bdquo;един добър ден&ldquo;. Да, но сянката на Гоце виси твърде дълго в българската политика и очевидно е, че той е един от мостовете за влияние, ако щете, и контакт с ДПС, тази етнокорпорация, които са нещо като големия розов слон, за която никой не говори в момента и никой не желае да коментира. &nbsp;</p> <p>Разбира се нормалните хора са наясно, че не друго, а мечешкото боравене с искането на заема е причина за скандала, който се разрази тези дни. Управляващите от ГЕРБ, и в по-малка степен &bdquo;Реформаторите&ldquo;, не успяха да обяснят, че част от заема е инструмент, който ще отиде за погасяване на стари дългове, което е абсолютен факт. Друг е въпросът, че ние не чухме какви реформи ще се предприемат, какви са гаранциите, че изобщо ще се предприемат, каквото условие поставиха &bdquo;Реформаторите&ldquo;, за да не се влиза в нова финансова зима и да се трупат нови и нови дългове.</p> <p>И пак твърдя, че ние всъщност с тези действия, които наблюдавахме, с гласуването на тази ратификация, гласувахме политически комфорт на управляващата конфигурация. И започнаха да дрънчат на кухо изявленията на част от &bdquo;Реформаторския блок&ldquo; от началото на мандата, че ударно ще се правят реформи. Нека припомня за по-късопаметните, че и в началото на създаването на тази конфигурация в правителството се говореше за един кратък хоризонт на реформите. Говореше се, че именно затова се изисква търпението, подкрепата и т.н. на обществото, тоест да се въздържаме от критики, за да се види дали ще тръгнем в правилната посока. С тази си заявка &bdquo;Реформаторският блок&ldquo; даваше друга оптика и друга перспектива.</p> <p><strong>- Сега дори говоренето за реформи като че ли намаля драстично. Какъв симптом е това според вас?</strong></p> <p>Сега се говори за едни фамозни планове за саниране, сигурно ще говорим отново за субсидиране на тютюнопроизводителите и исканията на този електорат най-вероятно ще бъдат удовлетворени, но не чухме нищо по отношение на алтернативите. И новината от вчера е, че Европейската комисия ще ни гледа под лупа, поставени сме под специален мониторинг заради това, което тя нарича огромни икономически дисбаланси. И когато говорим за реформи, трябва да свържем едно с две, дето се казва &ndash; по отношение на банковите сътресения през 2014г., по отношение липсата на адекватно преструктуриране на пазара на труда и всички други лоши практики, които от ЕК очевидно виждат, но които ние напук поставяме на заден план, за да изведем на преден политическата комедия, която наблюдавахме вчера.</p> <p>Това не вещае добри новини. Вещае само едно &ndash; засега правителството и мнозинството, естествено, си осигуриха една дългосрочна стабилност, която аз приветствах в началото, тъй като турболенциите в българските институции не помагаха никому в първата година на протестите във всичките им фази &ndash; като се почне от февруарските, летните и така до края на годината. От друга страна, такава стабилност ще осигури едно дълготрайно битуване в това състояние, което ние наричаме захват на държавата. Това са лоши новини за всички. То означава, че онези контролирани фирми от прословутите обръчи ще продължат да правят бизнес от държавата, а не от пазара. А това са две съществени разлики.</p> <p>И пак казвам &ndash; субсидирането на тютюна ли, санирането на панелите ли, това ли са приоритетите, които трябва да изведат тази икономика да се очисти от най-сериозните си дисбаланси, за които ЕК ни предупреждава. Тази процедура на мониторинг ни слага в категория 5, което значи, че става дума за доста сериозни дисбаланси, респективно за сериозно наблюдение и сериозни мерки. Това ако не е подсказка, тури му пепел.</p> <p><strong>- Не мислите ли, че стабилността може да има и друга страна &ndash; стабилизиране на лошите практики?</strong></p> <p>- От една страна, хубаво е, че тези турболенции са избегнати, защото, както си спомняте, миналата година почти всички анализатори отвътре и отвън говореха за това, че системната политика за пръв път е по-проблематична от гледна точка на България, отколкото корупцията. Сега обаче се връщам на старата дилема &ndash; като се поуспокоят лудите, най-грубо казано, каква е гаранцията, че единичната корупция и захватът на държавата, за която говоря от много дълго време, няма да продължат да процъфтяват. Каква е гаранцията, че този партиен &bdquo;бизнес&ldquo; няма да продължи да лежи на гърба на данъкоплатеца, а не да работи по правилата на свободния пазар. Хората от тези политико-икономически- олигархични кръгове ненавиждат конкуренцията, ненавиждат публичността и прозрачността. Обикновено избягвам думата &bdquo;олигархия&ldquo;, нашето е псевдо олигархия, тъй като нямаме ресурсна икономика. Но имаме типичен пример за рентиерски корпорации, които се хранят от бюджета.</p> <p>В момента, в който се осветят действията им в някаква схема, настъпват истерични промени и съответно разместване на политическите пластове, което иде да подскаже, че тези интереси са пуснали много разклонени корени в държавата.</p> <p><strong>- Понеже ДПС обича да дава разни знаци и шифровани послания, каква &bdquo;игра на кодове&ldquo; виждате в тяхнвото поведение вчера, ако трябва да си послужим с това филмово заглавие?</strong></p> <p>- Играта на ДПС е, че те се оказват най-малко губещи. Тоест най-печелившият код е този, който е в ръцете на г-н Местан и компания. Тъй като от цялата тази каша те ще калкулират печалба. Разшифрован, техният код означава &bdquo;комфорт&ldquo; &ndash; неявен и негласен. Тяхната игра на кодове е сполучлива, доколкото те подават &bdquo;правилен&ldquo; код към управляващата коалиция.</p> <p><strong>- За разлика от АБВ на ДПС не им се налага да обясняват нищо на техния електорат. Те тъй или иначе си гласуват за тях. </strong></p> <p>- Но ако все пак ДПС реши да обясни нещо на електората си, то е колко гъвкаво и разумно (от тяхна си гледна точка) са постъпили. В никакъв случай не одобрявам част от практиките на ДПС, но в момента неговият код е правилен. ДПС ще инкасира най-малко минуси, в другия край на скалата виждам кой ще отчете най-много минуси -това е &bdquo;Реформаторският блок&ldquo;, дори с ритуалното гласуване &bdquo;против&ldquo; на Радан Кънев.</p> <p><strong>- Всички са на мнение, че с част от милиардите от заема управляващите ще си осигурят стабилност и комфорт. Но, от друга страна, тези пари правят властта в очите на много наши политици доста примамлива. Не вещае ли това точно обратното &ndash; нестабилност и дискомфорт заради апетитите за власт, както някои си я представят?</strong></p> <p>- За да стане тази ратификация, доста компромиси от доста страни са направени. И вашето предположение може да се окаже вярно. Не искам да пророкувам, но наближаването на местните избори ще е едно претегляне кой как стои в пространството и каква тежест има. От друга страна, с наличието на спокойствие и ресурс естествено е тези, които са направили компромис, да се появят и да предявят претенции за някакъв властови ресурс и постове. Би било логично това да ожесточи политическите игри.</p> <p>Това, което мен ме притеснява, не са тези непублични разигравания като при водната топка, където голяма част от разиграването е скрито под водата. Две трети от българската политика е точно това &ndash; игра на водна топка. Отгоре се виждат размахване на ръце, вижда се топката, виждат се шапките на плуващите, а това, което не се вижда, е потопено под водата, където се раздават мощни шутове. Не бих искал да коментирам тази непублична част от този процес. Да, бихме могли да предположим това, което казвате, но апетитите на тези, които са напривили компромис, ще искат да бъдат обезвъзмездени. Но не смятам, че ГЕРБ вече е склонен да раздава територии и власт, след като е постигнал това, което иска.</p> <p>Това, което мен ме притеснява, е, че независимо от протестите и натиска отвън, отново ставаме свидетели на едно нещо, което е наистина притеснително - голяма част от договорките, които се отнасят до ключови неща от типа на рефинансиране на стари задължения, не се случва по публичния начин, по който трябва да стане. Набързо, между две четения, без публичен дебат, в дванайсет без пет - смяна на позициите на 180 градуса. И всичко това подсказва, че задкулисието си е живо и здраво, сериозните разговори се водят извън местата за публичен дебат. И това демонстрира системния дефицит на незрялата българска демокрация.</p> <p><strong>- Да оставим настрани същността и качеството на дебата, но какво ще кажете за начина, по който се водеше? Може би това не е въпрос за политолог, а за психиатър.</strong></p> <p>- Дебатът беше обида за всички български гласоподаватели. Както казах, Комедия дел Арте. Сходствата с нашите политически персонажи са удивителни. Представленията на Комедия дел Арте се основават на т.нар. кановачо - съвсем условен сценарий (канава̀), по който актьорите импровизират. Актьорите обикновено се специализират в дадена роля и я играят през цялата си кариера. Комедията има типични персонажи, всеки от които се отличава не само по характера и задължителната си маска, но и по облеклото и диалекта си, недвусмислено сочещ произхода на героя. Така например лъжливият слуга Арлекино е от Бергамо, оттам е и свадливият Бригела, кокетното слугинче Коломбина е от Венеция, откъдето иде и старият търговец Панталоне, хитрият Пулчинела е от Неапол, Менегино е от Милано и така нататък.</p> <p>Това, което видяхме в залата, наистина не е за коментар на публична институция, просто прекалено евтин е този цирк, който разиграха. Не е случайно, че законодателният орган се ползва с такова ниско доверие и не се радва на уважението на гражданите. За съжаление това е нивото, което ни се демонстрира, което кипи от популизъм и недобре изиграни роли от слаби провинциални актьори, които се опитват да впечатлят публиката, приравнявайки парламента на някакво евтино риалити.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>