Кенизе Мурад: Европа греши, като отстъпва пред Ердоган

Френска гражданка от турско-индийски произход, бивш военен кореспондент, тя е автор на “Градината на Бадалпур”, “От името на мъртвата принцеса”, издадени и в България, както и на “Парфюмът на нашата земя. Гласът на Палестина и на Израел” (Le Parfum de notre terre. Voix de Palestine et d'Israël).

Ще загърби ли Европейският съюз основополагащите си принципи - демокрацията и човешките права - заради краткосрочните си интереси, а именно за да се отърве, в посока към Турция, от милионите мигранти, които чукат на вратата му?

Някои смятат, че това си струва. Без да отчитат тежкото морално поражение, което това би означавало за хората, особено за младите, които вече не вярват в политиката и са изкушени от крайни решения, и без да измерват вече пълната загуба на доверие, която ще понесе Европа в света.

Без да се смята, че това отстъпление рискува да се окаже игра на надлъгване. Турският президент е съветван от хора, които добре познават Запада, козовете, но и слабостите му. Повече от принципите Тайип Ердоган уважава силата и ще има малко скрупули да промени мнението си, ако сметне, че това е за доброто на Турция, която е убеден, че представлява.

Да си спомним Мюнхенските споразумения от 1938 г., с които Англия и Франция, вярвайки, че си осигуряват мир, позволиха на Хитлер да анексира Судетите. Коментирайки споразумението, Чърчил пише: 

“Те приеха безчестието, за да имат мир, те ще имат безчестие и война”.

Това няма нищо общо? Очевидно обстоятелствата са различни, но основният проблем остава същият. Ако се поставим вече не в морален, а в политически и геополитически план, разумно ли е да отстъпим пред президента на една страна с 80 млн. жители на вратите на Европа и да му позволим да консолидира опасна диктатура, вместо да помогнем на живите сили, които се борят отчаяно срещу настъпващото мълчание?

Днес Анкара обвързва оставането в сила на споразумението за бежанците с премахването на визите за турските граждани. Европа се съгласи, но при известни условия - а именно Турция да промени закона си за тероризма. Закон, който позволява да бъде обвинявана в тероризъм, шпионаж и висша измяна всяка критика на политиката на Ердоган, независимо дали става дума за журналисти, университетски преподаватели или защитници на човешките права. А последвалите присъди не са символични. Джан Дундар, директор на левоцентристкия в. “Джумхуриет”, току-що бе осъден на пет години и десет месеца затвор заради това, че миналата година е разкрил и документирал със снимки нелегалните доставки на оръжия от турските тайни служби за ислямистките движения в Сирия. Добра професионална работа, но заговор срещу държавата според Ердоган, който публично обеща: “Той ще ми плати”.

От две години насам платиха десетки хиляди турци.

След разкритието в края на декември 2013 г. на мащабна корупционна афера, в която са замесени министри и членове на семейството на Ердоган, репресивната машина се запали. Бяха уволнени съдии и прокурори, шефът на полицията и адвокати бяха затворени, десетки хиляди държавни служители, за чиято лоялност имаше съмнения, бяха уволнени или изпратени в дълбоката провинция. Почти всички опозиционни вестници и телевизионни канали бяха превзети, за да бъдат превърнати в говорител на правителството. И смешна, но важна подробност, президентът Ердоган подаде около 2000 жалби за обида към личността му: една жена дори бе осъдена на 11 месеца затвор заради това, че му е показала среден пръст. 

Сега следващата стъпка е да промени Конституцията и да установи президентски режим по своя мярка и той се кълне, че нищо няма да му попречи. Той е убеден - и често го казва - че от момента, в който народът го е избрал, на него се пада да решава всичко и пресата, правосъдието и парламентът трябва да бъдат не отделни власти, а инструменти на неговата власт. 

Страхът се настани в Турция, повечето хора вече не се осмеляват да говорят свободно по телефона, малцината, които все още поемат риска да критикуват публично Ердоган, са няколко журналисти или депутати от опозицията. Не за дълго: Ердоган прокара отнемане на парламентарния имунитет на депутатите “предатели”.

Човекът се чувства натоварен с голяма мисия: той е убеден, че е Турция и следователно всички, които са против него, са против Турция. Впрочем той го изрази много ясно: “Когато предизвиквам целия свят, ако е нужно, цяла Турция е зад мен”. Това навява лоши спомени… Внимание, Европа. Опасност!

Превод от френски: Галя Дачкова