- Автор: Елена Дюлгерова
- 10 Sep 2020
- 85
- 5
„По същество кампанията за следващите избори тече, някои я водят по-умело, с чувство за такт и стратегическа визия, други – по-непохватно. Дори и предизборни билбордове и плакати не липсват. Въпреки нормата на Изборния кодекс агитационните материали да се премахнат до седем дни след датата на изборите, и днес още по магистралите и селските пътища ни се усмихва Бареков, „Националният фронт за спасение на България“ предизвиква националното ни достойнство, А, Б и В услужливо напомнят за себе си, „Атака“ атакува, разбира се. Разходете се към морето – Черното или Бялото, и ще ги видите.“ Това казва в интервю за ГЛАСОВЕ д-р Катя Михайлова, ръководител на медийния мониторинг на организацията ГИСДИ (Гражданска инициатива за свободни и демократични избори).
<p> </p>
<p><strong>- </strong><strong>Преди около седмица стана ясно, че ГИСДИ предлага 16 спешни корекции и допълнения на Изборен кодекс 2014. Какво представляват те и какво налага бързото им узаконяване?</strong></p>
<p>- По време на предизборната кампания за Евроизбори 2014 целево наблюдавахме поведението на 143 търговски медии от всички типове. Първият ни индикатор беше „Закон“ – подчиняват ли се медиите на закона; осигуряват ли прозрачност на изборния процес, плурализъм на гледните точки в политическия дебат и от друга страна, стимулира ли законът медиите да изпълнят своите обществени ангажименти? Резултатите показаха, че и медиите, и законът имат своите пропуски. Нашите 16 предложения за спешни корекции на Изборния кодекс са първите необходими стъпки, които според нас биха довели до по-високо ниво на изрядност на медиите спрямо закона в следващите кампании.</p>
<p>Лесно е след всяка предизборна кампания да казваме: „Ех, медиите пак не си свършиха работата“, и да не търсим причините и начините това положение да се промени към по-добро. ГИСДИ се опита да разбере защо – част от отговора е в несъвършенствата на регулаторната рамка, представена в Изборния кодекс. За нас стана очевидно, че при тази регулаторна рамка е очаквано точно такова поведение на медиите, каквото те имаха. Следователно, за да променим медиите, трябва да неутрализираме проблемните ядра в Изборния кодекс и да видим тогава какво ще се стане. А те са пет.</p>
<p><u>Първо:</u> ред на оспорване на нарушения от страна на медиите – медиите биха били по-внимателни от гледна точка съблюдаване на реда за провеждане на кампанията, ако в Изборния кодекс е предвиден механизъм за подаване на жалби и сигнали срещу всички типове медии от всички участници в изборния процес.</p>
<p><u>Второ:</u> изравняване на статута на печатните и онлайн медиите с този на електронните търговски медии – според закона печатните и онлайн медии нямат право да отразяват кампанията безплатно, парадоксално, нали?</p>
<p><u>Трето:</u> редакционна отговорност на медиите – срещнахме жалби до ЦИК срещу клипове на политически партии, противоречащи на изборното законодателство, излъчени от електронни медии. ЦИК санкционира само производителя на клипа, а медията, която го разпространява – не. Защо? Не биха ли били по-селективни медиите, ако редакционната отговорност им беше вменена като изрично законово задължение от ИК, както в ЗРТ?</p>
<p><u>Четвърто:</u> съвместното платено и безплатно отразяване – ако това е формата, то нека Изборният кодекс да има по-ясни и строги правила за отразяване в полза на частния търговски интерес – платено отразяване.</p>
<p><u>Пето:</u> въпросът кой, в конкретния случай кой наблюдава дали медиите спазват закона или не – електронните медии се наблюдават от ЦИК, а печатните и онлайн медиите?</p>
<p><strong>- Последният ви проект, по който работите с екип студенти е „Медиите в изборния процес“. Каква е вашата оценка на специалист за медийните кампании на „големите играчи“. На претендиращите за подкрепа формации въобще?</strong></p>
<p>- Ако приемем, че „големите играчи“ са партиите на статуквото, тяхната медийна кампания беше ориентирана от стратегията на запазване на властта, поддържане на съществуващото статукво.</p>
<p>Без изненади, защото всяка изненада предполага промяна. Без видими удари под кръста на опонента, защото всеки удар предполага отношение с ударения, а то не е ясно докъде може да стигне, особено при настоящата международна констелация. Индивидуална игра на български терен, от време на време в партньорство с европейски гости.</p>
<p>Връх на индивидуализма беше фактът, че „големите играчи“, които са членове на европейски политически семейства, пренебрегваха дори и своите европейски роднини. Избирателят започна да се пита къде е Европа в европейските избори. Данните от нашия мониторинг я показаха повече в говоренето на левите политици и по-малко в говоренето на десните, а най-много в медиите, когато те разработваха европейските избори, свободни от оковите на договорите за платено отразяване.</p>
<p>Претендиращите за подкрепа формации или новите малки партии се опитваха да пробият медийната блокада, която големите нарочно или без да искат, им бяха направили. С изключение на ББЦ, за малките партии влизането в медиите се оказа трудно дори и с медиен пакет: или чрез договори за платено отразяване, които бяха твърде скъпи за тях – все пак медиите увеличиха цените си за политическа реклама с 20 до 100 и 150% спрямо цените за търговска реклама, или чрез някое електорално проучване, за което медиите говорят – но и тук дочухме твърде висока цена за включване на малка партия в изследване, или чрез участие в договорените диспути в обществените медии, които по правило се излъчваха не в най-гледаното време.</p>
<p><strong>- Вече е ясно, че ще има парламентарни избори на 5 октомври. Съзирате ли вече начало на предизборна кампания – преди правителството на Орешарски да е подало оставка? В какво се изразява тя?</strong></p>
<p>- Политическата кампания, като форма на активно въздействие върху общественото мнение от страна на политиците във или около властта, практически не спира.</p>
<p>От избори до избори политиците произвеждат и се опитват да налагат на избирателите своите политически образи, послания. Това е част от работата им. Използват, нерядко дори си присвояват „четвъртата власт“ – медиите, и „петата власт“ – социологическите проучвания, рейтингите.</p>
<p>И двете употребяват умело – медиите превръщат в куче, което им носи вестника, а рейтингите представят само в положителната светлина – виждаме дела на одобряващите, но ни скриват дела на неодобряващите. Избирателите не спират да реагират на политиците, произвеждайки нови статуси в социалните медии или след поредното „наздраве“ като едно време.</p>
<p>По същество кампанията за следващите избори тече, някои я водят по-умело, с чувство за такт и стратегическа визия, други – по-непохватно. Дори и предизборни билбордове и плакати не липсват. Въпреки нормата на Изборния кодекс агитационните материали да се премахнат до седем дни след датата на изборите, и днес още по магистралите и селските пътища ни се усмихва Бареков, „Националният фронт за спасение на България“ предизвиква националното ни достойнство, А, Б и В услужливо напомнят за себе си, „Атака“ атакува, разбира се. Разходете се към морето – Черното или Бялото, и ще ги видите.</p>
<p><strong>- Каква е политиката на политиците спрямо медиите и очаквате ли промени в тази посока?</strong></p>
<p>- Да, иска ми се да има промени, но не знам кога да ги очаквам. Всъщност по време на прехода всяка нова власт идваше с нова политика спрямо медиите и променяше малко или повече ЗРТ. Скоро очакваме нова власт и вероятно нови промени в медийната политика. Дано този път промените да не страдат от болестите на прехода, защото той вече свърши.</p>
<p>Искрено се надявам да се направят стъпки към ядрото на проблемите в медийната среда – собственост, регулация и др., които да освободят медиите, да ги стимулират да бъдат по-верни на обществената си мисия, отколкото на търговската логика.</p>
<p>Време е да започнем да възприемаме и да мислим медийната система като цяло, не само като радио и телевизия, и да я регулираме така, че тя да е производителна обществена система.</p>
<p>- <strong>Одобрявате ли платеното отразяване на политическите кампании? Как е по света?</strong></p>
<p>- Платеното отразяване на предизборната кампания е зловещ капан за медиите. Прихвана ги още Изборен кодекс „Фидосова“ от 2009 и все по-здрав става захватът. По-малките медии си мислят, че от това се забогатява, по-големите – не отказват този приход.</p>
<p>И докато отразяват платено, те напълно доброволно се подчиняват на най-скъпо плащащия, продават си най-ценното – властта над политиците, над общественото мнение, и от куче пазач стават куче, носещо вестника. Също като онази свободна Малка русалка, която, за да бъде с любимия земен мъж, продаде опашката си и стана земна жена.</p>
<p>Кой загуби? Тя – медията, загуби доверието на аудиторията си, загуби позицията си на картата на медийното поле, загуби възможността да се върне към природата си. Той – политикът, който купи своята медийна харизма, осигури си слугиня вместо предизвикваща го любовница и започна да губи усещането за живот. Те – другите, избирателите, гражданите, обществото, загубиха интерес към политиката, станаха апатични, загубиха силата да променят, приеха играта като предварително загубена.</p>
<p>Там, откъдето идва приказката за Малката русалка, Дания, платената политическа реклама е забранена. Същото е и в други общества с развита демокрация – Белгия, Франция, Германия, Великобритания, Чехия, дори Румъния. И обратното – разрешена е в страни от ранга на нашата, Хърватия, Македония, Унгария, Полша, Естония. Основен мотив и в двата случая е постигане на баланс в публичното пространство между нови и утвърдени политически играчи и идеи.</p>
<p><strong>- Как бихте оценили поведението на медиите преди и по време на избори? Може ли изобщо да става дума за морал, при положение че всичко опира до пари? </strong></p>
<p>- Моралът и парите са надстройката и базата по Маркс. Моля да ме извините, ако това не ви харесва! Но вече за всички е ясно, че ако базата не е стабилна, надстройките ще се пропукват. Да го кажа по друг начин – човекът, медиите, обществото най-напред задоволяват физическите си, материалните си потребности, осигуряват си пари и сигурност на съществуването и едва след като почувстват необходимост от взаимоотношения с другите, тогава идва и разговорът за морала. На кое ниво сме ние, медиите ни, обществото ни?</p>
<p><strong>- Могат ли хората, електоратът, да повлияят на политическото говорене чрез медиите? Как?</strong></p>
<p>- Да, могат. Ето два примера. Две граждански организации подадоха жалби срещу предизборни клипове на ПП „Атака“, излъчени от медиите – съдържанието на единия противоречи на добрите нрави и европейски ценности, а другият въвлича дете в политическата кампания. ЦИК разпореди спиране на първия и редактиране на втория. Тези факти показват как на практика гражданите избиратели коригират политическото говорене по време на предизборната кампания.</p>
<p>Първо е необходима наблюдателност, после гражданска сензитивност и най-сетне, но без последното не може – гражданска активност. За съжаление в Изборния кодекс е допуснато едно недоразумение, което спира активността на гражданите като редактори на предизборното политическото говорене, разпространявано от медиите.</p>
<p>Според текста на чл. 200 единствено политическите партии, коалиции и инициативни комитети могат да реагират на нарушения от страна на медиите чрез жалби до ЦИК. Това означава, че избирателите, наблюдателите не са легитимен жалбоподател и ако подадат жалба, тя може да бъде оставена без разглеждане поради недопустимост, т.е. и да е констатирано нарушение, какво от това, ако то остане без санкция. Освен това допустими са жалби само срещу лицензирани или регистрирани медии, т.е. само срещу радио и телевизия, защото единствено те подлежат на регистриране и лицензиране.</p>
<p>А как да реагираме, когато забележим противоречащи на закона, добрите нрави, демокрацията политически послания, разпространявани чрез печатни и онлайн медии? Спешно са необходими корекции на Изборния кодекс в тази част, за да даде този кодекс право на гражданите да бъдат истински активни.</p>
<p><strong>- На фона на говоренето за „гражданско общество“ може ли да става дума за гражданска журналистика?</strong></p>
<p>- В полето на говоренето става дума и за гражданско общество, и за гражданска журналистика. В полето на действието все повече ми се струва, че гражданското общество опитва да пробива път. Но не е лесно – изисква се споделеност на усилията, настоятелност, целеустременост.</p>
<p>Виждате, вече към редица институции с държавна власт работят обществени съвети с гражданска власт, дори ЦИК бива притеснявана от време на време от обществения си съвет. Гражданското общество има нужда от гражданска журналистика, те са като цяло и част. У нас се правят опити да се развива гражданската журналистика и сякаш има очакване, че тя ще импулсира гражданското общество. Но все ми се струва, че най-напред е нужна структурата, в която се наместват елементите.</p>
<p><strong>- Преподавате „Медийна регулация“. Какво най-общо се крие зад това понятие. Какво е най-важното внушение, което искате да оставите у студентите си?</strong></p>
<p>- Медийната регулация, както казва доц. Георги Лозанов, е демократичен лукс. Изобщо идеята за регулация, в това число и медийната, принадлежи на високо развитите общества, осъзнаващи себе си не като сбор от хаотични творчески индивидуалности, а като система от взаимно свързани субекти с различни интереси, но разполагащи с една банка от ограничени капитали и работещи съвместно за увеличаването на тези капитали.</p>
<p>Целта изисква баланс на индивидуалните интереси при разпределението на капиталите, а той се постига чрез консенсусно приета рамка на регулация.</p>
<p>Същото се отнася и за регулацията на медиите – тя е дейност, която не цели ограничаване на медиите, а тъкмо обратното – развитие на медийната система като общественополезна, произвеждаща блага, а не вреди за обществото. Полюлейте се в люлката на демокрацията – Великобритания, и ще видите функционираща система за регулация на медиите. На връщане към България спънете се в Германия, ако ви заболи, идете до Франция и все същото ще видите – развита система за медийна регулация.</p>
<p> </p>
<p> </p>
