- Автор: Рени Нешкова
- 10 Sep 2020
- 45
- 11
„Хората, които вземат решенията – и това го казвам с пълното съзнание какво говоря – хал-хабер си нямат от осигурителна система. И затова и сегашните, и миналогодишните решения на замразяване на пенсионната възраст всъщност водят до отдалечаване в неясното бъдеще, когато българските пенсионери с парите от пенсиите си ще могат да си осигурят достоен живот. Ние продължаваме да насърчаваме ранното пенсиониране и искаме с малки осигуровки и сравнително нисък стаж това уравнение да ни доведе до високи пенсии. Няма как да се получи.“
Така бившият социален министър Иван Нейков коментира за ГЛАСОВЕ опитите да се разбият пенсионните фондове, кой има интерес от това и какво ще се случи в близките години, ако политиците допуснат тази стратегическа грешка.
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/46497_8Mb31gFi1NgvJGHA9y9d1RhvmHA5EV.jpg" style="height:281px; width:500px" /></p>
<p> </p>
<p><strong>- Дебатът за пенсионната реформа прекъсна заради празниците, но сега предстои да се реши въпросът с частните пенсионни фондове. Хората трябва да знаят истината, дали не е сбъркан моделът?</strong></p>
<p>- Моделът такъв, какъвто го имаме от 2000 г., не е сбъркан. Той е добър, защото осигурява много възможности на хората, само че ние през годините направихме всичко възможно да го ерозираме. Ние неразумно управлявахме осигуровките, неразумно увеличавахме възможностите за ранно пенсиониране, в резултат на което се стигна до този огромен дефицит в първия стълб (НОИ). В същото време от втория и третия стълб ние искаме повече, отколкото те могат да дадат в настоящия момент. Всъщност универсалните фондове ще започнат да изплащат пенсии някъде след 2020 г., така са направени разчетите.</p>
<p>И приказките, че те не можели да плащат, са просто несериозни, защото фондовете нямат в момента задължението да го правят. И въпреки всичко те създадоха съответните структури и в момента тъкмо тези пенсионни фондове в България са най-големият институционален инвеститор в страната. Близо 8 млрд. лева от събраните пари на хората са инвестирани в българската икономика, в българските ценни книжа. Министерството на финансите, ако не са пенсионните фондове, няма да има на кого да си продаде държавните ценни книжа на практика.</p>
<p>И от тази гледна точка системата функционира съобразно правната рамка, която сме й задавали. Лошото е, когато тази правната рамка се пипа, без да има предварителни разчети. Например всичко, което беше направено през последните една-две седмици на миналата година в парламента по повод осигурителната ни система, нито едно от тези решения не се базира на предварителни разчети. Няма никакви анализи за ефекта от това, което беше прието. И това е най-тревожното.</p>
<p><strong>- Смятате ли, че кръговете, интересите, които сринаха КТБ, в момента се опитват да сложат ръка и на частните пенсионни дружества? Кой има интерес – конкуренцията?</strong></p>
<p>- Конкуренцията между фондовете не може да доведе до такова нещо, защото ако някой от фондовете хвърли камък срещу друг, ще бъдем свидетели на поговорката „Волът рие, на гърба му пада“. Няма как срещу един фонд да се работи, пък останалите да процъфтяват. След като се разколебае доверието срещу един, то се разколебава срещу всички. Това е видимата тактика в момента – да се изкарат всичките маскари, без значение банка ли е, фонд ли е, всичките да излязат мошеници. Първо, този подход е много опасен и второ, няма нищо общо между пенсионен фонд и банка. Това са две съвършено различни институции, които работят по различен начин. И проблемите, които може да има в една банкова институция, просто са невъзможни в един пенсионен фонд.</p>
<p><strong>- Общото между тях е доверието. Някак много елегантно разклатеното доверие в банките след кризата в КТБ сега се прехвърля към пенсионните фондове. Хората се чувстват несигурни, чудят се след десетина години ще имат ли пари да плащат и т.н.?</strong></p>
<p>- Ще разделя въпроса ви на две. Първо, за информацията. Тук става нещо много интересно, бих казал дори - странно. Всеки пенсионен фонд до 16 часа обявява резултатите от управлението на парите за текущия ден. Няма друга институция, която по толкова прозрачен начин – буквално, да обявява резултатите от своята дейност всеки ден. Всички пенсионни фондове – и това се следи абсолютно стриктно, всяка година пращат на хартия до всеки свой осигурен човек колко е натрупал от управлението на парите си, какво е положението по личната му персонална сметка. И забележете, в същото време водещи политици, които дори са в управлението, заявяват като един вид гордост, че не знаели в кой фонд се осигуряват. И това е много странно, да не казвам друго. Да не говорим за разпространеното твърдение, че не се знаело къде отиват тези пари. Ако някой, който поне малко се интересува от собствените си пари, отвори страницата на фонда, в който се осигурява, ще види всяка компания, в която са инвестирани парите му. Нека да погледнат и ще видят, че тези пари са инвестирани в компании като „Мерцедес Бенц“, „Майкрософт“, в „Сименс“, във всички големи български компании, които са излезли на борсата, ще разбере какви ценни книжа са купени и т.н. Тоест информация има, няма интерес да се знае. И в една такава ситуация на разколебано доверие се намират високопоставени политици да казват, че не знаели къде са им парите. Ами за да разбереш къде са ти парите и как се управляват, трябва да проявиш интерес. Странното е, че вярваме на приказки, а не на проверими факти. За разлика от фондовете никой не знае какво са правили с парите му в банката днес. Докато, повтарям, с пенсионните фандове се знае всеки ден какво е правено.</p>
<p>Но така е с разколебаното и разлюляно въобще общество. Когато веднъж си загубил доверие в такава институция като КТБ, като БНБ, като правителство, като парламент, няма как да има оазиси на доверието. Недоверието се пренася върху всички останали сфери и това е една от причините да се атакуват фондовете и ако има целенасочена тактика за това, както предположихте, сега е най-удобният момент да се твърди, че всички са маскари и ще ви откраднат парите.</p>
<p>Системата обаче е направена така, че не могат да бъдат пипнати парите на хората. И пенсионните фондове нямат достъп до тези пари в онзи смисъл, че да ги сложат в едни чували и да ги изнесат някъде. Пенсионните фондове са две юридически лица – едното е пенсионното дружество, другото е пенсионният фонд. Пенсионното дружество може само да инвестира, тоест само да управлява парите на хората, които не стоят в шкафовете на дружеството, за да удари някой ключа и да ги натовари.</p>
<p><strong>- Хора от един от частните фондове намекнаха, че тази атака се осъществява от един новосформиран фонд, който по този начин си разчиствал терена. Какво мислите за това?</strong></p>
<p>- Какъв е този фонд, не знам нищо за това.</p>
<p><strong>- Не стана много ясно наистина. Но хората се питат кой всъщност надзирава частните пенсионните фондове? Защото имахме доверие в БНБ, а ето какво се случи с нейния надзор.</strong></p>
<p>- Според Кодекса по национално осигуряване Комисията за финансов надзор упражнява пълен контрол върху всички пенсионни фондове и по този начин държавата знае във всеки момент колко пари имат фондовете, къде са инвестирани, каква е доходността. Тоест има драконовски контрол и това е предвидено по закон върху дейността на пенсионните фондове. Между другото израз за стабилността на фондовете е и това, че те и в момента плащат и досега са изплатили над 800 млн. лв. като пенсии. Защото те плащат не само за навършена възраст, а и инвалидни, наследствени пенсии и т.н. и всеки месец продължават да плащат. А всъщност забелязвате ли, че в цялата какофония по проблема не се чуват гласовете на хората, които вече си получават парите. Но то е нормално, хората не обичат да парадират какви доходи получават, щеше да е тревожно, ако изведнъж се появят маси от хора, които твърдят, че не им се плащат пенсиите. Дезинформацията и атаката идва не от такива хора, а от някаква неясна посока, използвайки кризата в КТБ.</p>
<p><strong>- Ами точно това е въпросът, че е неясна посоката и хората се разтревожиха, че след кризата в КТБ последва атака и към пенсионните фондове. И затова въпросът кой сега се опитва да срине и фондовете е важен, защото всичко отвън прилича на организирана атака. </strong></p>
<p>- Да, най-малкото не бихме могли да го изключим от различните възможности. А колкото до този нескопосан законодателен опит, който правителството предложи за промяна на системата, а именно парите на хората да отиват в НОИ, а не в пенсионните фондове, тук единственото логично обяснение, което експертите могат да дадат, е, че министърът на финансите търси пари, за да запуши дупката в НОИ. Защото тя тази година мина 2 млрд. лева и се запълва с пари от републиканския бюджет. Това вече дава отговор на въпросите откъде идва атаката срещу песионните фондове. Забелязвате ли и един друг нюанс в атаката – един народ, за който думата „частник“ беше мръсна дума, а частният производител беше смятан за полупрестъпник, много е лесно да му кажеш – ела в държавния НОИ и напусни тези мръсни частници. Това звучи в ушите на по-старата генерация от българското общество много познато и правдоподобно.</p>
<p><strong>- Втората пенсия е за хората, родени след 1959 г. Останалите пенсионери очевидно са оставени на „доизживяване“. Виждате ли за тях някаква светлина в тунела в обозримото бъдеще, че ще живеят по-прилично?</strong></p>
<p>- Как да ни вярват хората, като им казваме, че до 2015 г. ще им увеличим пенсиите с 5 лева. И тук, ако не беше толкова тъжно, щеше да е много смешно, особено ако се отнасяше за друга държава. Всички от НОИ, от Министерството по труда знаят какво трябва да се направи, но за съжаление пенсионният модел и особено солидарният му стълб продължава да бъде заложник на политически партизанлък. Погледнете последните 15-ина години – всички решения, свързани с „пипане“ на солидарния стълб, имат връзка с поредните избори и с някакви „жестове“ към обществото. Тоест ние превърнахме солидарния стълб от една строга математическа система, каквато трябва да бъде, в заложник на политически интереси. Хората, които вземат решенията – и това го казвам с пълното съзнание какво говоря – хал-хабер си нямат от осигурителна система. И затова и сегашните, и миналогодишните решения на замразяване на пенсионната възраст всъщност водят до отдалечаване в неясното бъдеще, когато българските пенсионери с парите от пенсиите си ще могат да си осигурят достоен живот. Ние продължаваме да насърчаваме ранното пенсиониране и искаме с малки осигуровки и сравнително нисък стаж това уравнение да ни доведе до високи пенсии. Няма как да се получи.</p>
<p><strong>- Едно време се говореше за Сребърния фонд, който да компенсира по някакъв начин ограбения пенсионен фонд. Но тази идея отшумя през годините.</strong></p>
<p>- Сребърният фонд съществува, той е в БНБ и в него има около 2 млрд. лева, но това са белите пари за черни дни на осигурителната ни система. Той сигурно ще бъде използван след десетина години, когато на един работещ ще се пада по един пенсионер. Но в този фонд не влизат никакви пари, защото се пълни с парите от приватизация и от приходи от бюджетни излишъци в края на всяка календарна година, а в последните години няма нито приватизация, нито излишъци в бюджета. И аз съм сигурен, че ще дойде ден за следващия голям скандал да питаме къде са парите от Сребърния фонд. Това ще е новият шок за хората след десетина години.</p>
<p><strong>- Според вас ще се разберат ли политиците за пенсионните фондове?</strong></p>
<p>- Ние с колеги ще се опитваме до последно да ги убеждаваме каква огромна стратегическа грешка се прави. И това да се противопостави солидарният стълб на капиталовия е безумие, защото системата е направена така, че двата стълба трябва заедно да функционират и да се допълват. Надявам се разумът да победи. </p>
<p> </p>
<p> </p>
