Иван Илчев: Свободата струва скъпо

Иван Илчев: Свободата струва скъпо
„Основният проблем на СУ е, че колегията не иска да прави реформи. Искам да кажа, че колегията иска да бъдат правени реформи, но в съседната катедра, в съседния факултет, не и в техния. Много от тези хора, които напоследък предлагат реформи, казват, че трябва да се съкрати администрацията. Та същите тези хора са ми изпращали докладни записки с текст „Моля Ви, г-н Ректоре, нуждаем се от допълнителни хора във връзка с административната дейност.“

Днес, 17 ноември 2015 г. един измежду професорите Тони Спасов и Анастас Герджиков ще оглави Алма Матер за следващите четири години. В две последователни издания видеоформат „Инфохолиците в действие“ на „Студия Трансмедия“ ви представи кандидатите за най-авторитетния пост в българското образование – ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В деня на избора е интересно да се чуе равносметката на проф. Иван Илчев, който управляваше университета два мандата в последните осем години.

Проф. Иван Илчев е известен български историк. Преди назначаването си за ректор, той е декан на Факултета по история и член на Академичния съвет на университета. Преподава нова и най-нова история на балканските народи. Като гост-професор преподава в няколко водещи университета: Университета на Чиба (Япония), Центъра Удроу Уилсън, (Вашингтон, САЩ), Мерилендския университет (САЩ) и Охайския университет (Кълъмбъс, САЩ). Автор е на многобройни статии, монографии, рецензии и сценарии за научно-популярни филми

 

С. Т.: Точно това щях да попитам – може би се влияете от това, което се случва в последно време, тази кампания срещу университета?

 

И. И.: То се е случвало винаги, но засили интензитета си в последния месец.

 

 

С. Т.: В предизборната обстановка.

 

И. И.: Лошото е, че в последните двайсетина години, благодарение на широкия достъп до информационното пространство, какъвто не е имало преди това, се появи възможност свободно да обругаваш всички, появи се възможност да принизяваш достойнството на другия в степен, на каквато преди това не се е случвало. Това е.

 

С. Т.: Да, но това винаги се прави в полза на нечии интереси и някаква цел. В случая каква е тя, както се казва Qui bono – в полза на кого е това?

 

И. И.: Да, Qui bono. Трудно е да се каже, още по-трудно е да се докаже. Според мен кипи, както кипеше и предишния път, борбата на определени политически сили да установят някакъв контрол върху СУ. Аз смея да се похваля, че за тези осем години никой не успя да установи контрол върху СУ, което обаче струва скъпо на университета, в крайна сметка: и чисто финансово струва скъпо, и като атаки, процеси и така нататък. Но свободата струва скъпо.

 

С. Т.: Доста хора от академичните среди по различен начин минаха през властта и някои правят аналогии с дяволската стълба на Смирненски, тоест, когато те бяха от тази страна на барикадата или на живота, говореха и мислеха по един начин, а когато отидоха там изведнъж станаха противоположни на себе си.

 

И. И.: Не е съвсем точно. В последните осем години на практика всички министри бяха от академичните среди. Като изключим един министър, Сергей Игнатов, който си имаше политическа задача да разбие ВАК и да улесни изкачването по научната стълбица, и той си изпълни задачите с катастрофални последици за българската наука, другите министри в рамките на възможностите си се опитваха да помогнат на висшето образование и науката у нас. По скоро става дума за друго. Тези борби около университета се водят от хора, които, както казваше бай Захарий Стоянов, са се отъркали о властта и нейните прийоми и опитват с тези прийоми да действат в предизборната битка в университета. Това, което лично мен ме дразни в случая е, че университета е една много демократична институция. Даже прекалено демократична. Никой от тези хора, които сега дават рецепти и препоръки, за осем години не ме е спрял в коридора и да каже – аз имам предложение, познавам необходимите хора, дайте да работим по това предложение. Или пък да каже – това не трябва да се направи. Всеки член на университетския колектив има пълното право по правилник да влезе в Академичния съвет и да направи предложение пред него, да го аргументира и ако Академичния съвет го прием, ректорът, каквото и да е неговото лично мнение, трябва да го изпълни. А това не се прави изобщо. Говори се по коридорите и после се пише по вестниците.

 

С. Т.: Интригата винаги е била любим жанр у нас.

 

И. И.: Да, за съжаление.

Виж целия текст

 


 

Коментари

  • и.г.

    17 Ное 2015 14:56ч.

    човек по природа е инертен,САМО КОНКУРЕНЦИЯТА може да го Принуди да се Развива,за да Оцелее!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи