Избори в Аржентина

Но привържениците й не пропускат да допълнят, че оттеглянето на Киршнер е временно, само до следващите президентски избори пред 2019 г. Да, тук населението е политически активно, не остава настрана от политическите процеси, но само на национално ниво. Случващото се в Европа, по света зад океана, по-скоро се маркира, отколкото анализира надълго и нашироко. За нас е смайващо, че по пътя от летището до центъра на аржентинската столица виждаме огромно пано с портретите на Кристо и Жан-Клод, които явно са оставили тук ярка следа. Веднага изпъчваме гърди, независимо че дори при откриването наскоро на скромна изложба в София на творби на Кристо той не успява да присъства. Това българите наистина сме странно племе, но и силни характери.

Следващото ни смайване е в историческото над 150-годишно кафене „Тортони”, което всеки уважаващ се турист, включително Хилари Клинтън, посещава задължително. Там на специални спектакли на традиционното аржентинско танго всеки обявява своята националност и тъй като ние сме единствените българи, следват ръкопляскания. Незабавно пред нас изниква девойка, която усмихната до уши ни прегръща и обявява, че и тя е българка, но от 17 години живее в САЩ и е тук от 6 месеца по емоционални причини. Обявява, че харесва Буенос Айрес, защото й напомня на България, хората са същите, обстановката също. Всичко това в скоропоговорка и даже не успяваме да вземем думата и да й благодарим. После се чудим с какво толкова й прилича на София този прекрасен фин град Буенос Айрес?

Може би по разбитите плочки по тротоарите, боклуците по улици и площади в края на деня, занемарените викториански сгради из страничните улички, аптеките на всяка крачка или заради непоправимия оптимизъм на аржентинските столичани? Но че Буенос Айрес е европейски по стил град, с впечатляващи паркове и изтънчени паметници по испански маниер, с толкова много екзотични огромни дървета на глава от населението, че ти се иска поне няколко да пренесеш у нас, ей така, за екзотика, няма спор. Сигурно затова и цар Фердинанд е носил разсад за дървета от Южна Америка и ги е засаждал из Врана. Много, много пленяват, когато са сред зелената трева и не изискват направата на цветни лехи. Модата всичко да е близко до природата, без ярка човешка намеса, и тук е намерила благодатна почва, не само в прародината Европа.

Тук няма надписи на друг език освен говоримия испански, но затова пък „черният курс” на аржентинското песо е в разгара си. По търговските улици навсякъде се чува „камбио” и можеш да смениш доларите си на курс, който е в пъти по-добър от този в банките. Водещи икономисти в Аржентина казват, че предвид предстоящите на 20 октомври президентски избори се е заложило на създаването на електорална пружина чрез поощряване на потреблението, като са се увеличили дълговете, но при високи лихви. Но успехът на такава политика зависи от това доколко ще издържи котвата на валутния курс. Защото със сегашната инфлация трудно може да се спре засилване на натиска на черния пазар на долара. Смята се, че със смяната на управляващите това ще се случи, но никак не е сигурно. Даже се твърди, че стабилността на Аржентина е изкуствена, разчетена да издържи поне до края на годината, но това не изключва сценарий за перфектна буря, която може да атакува страната на много фронтове и в крайна сметка да експлодира.

Като пример се дава Бразилия, където Дилма Русеф спечели два пъти избори срещу противниците си (като Киршнер!), заявявайки, че представлява два различни икономически модела. Но веднага след избирането й пазарите са избухнали и тя се намира в много лошо положение. Загубила подкрепата на социалните движения, е била принудена да назначи Йоахим Леви и група десни експерти на ключови места в управлението, които са настояли да се излезе от търговският блок „Меркосур” и да се подпише ново търговско споразумение между страните в Латинска Америка. Да се говори за дългата ръка на Вашингтон е излишно. Да се плаши Аржентина с бразилски сценарий е доста балканска политика. Но да си за дни в Буенос Айрес и да забиваш поглед в местните проблеми е нецелесъобразно. Окото се радва на театър „Колон” с неговата „най-добра акустика в света, по-добра от „Скалата”, с великолепието на 6-етажните ложи и златните скулптури по тавани и балкони, на „Каса Росада”, президентската сграда, където можеш свободно да влезеш и разглеждаш портретите на всички бележити личности на Латинска Америка, включително Че Гевара, Алиенде, Уго Чавес и разбира се, Евита и съпруга й Перон.

Това са емблемите на Аржентина, които в тези предизборни дни са поставени по всички улици на аржентинската столица, защото са водещи за перонистката партия и се навършват 70 г. от създаването й. Какво да кажем за другата основна туристическа забележителност – „Каменито”, уличка в краен беден квартал, превърната в задължителна спирка на многобройните турбъси, където и ресторантчетата, и магазините за сувенири, и художниците са толкова бохемски изглеждащи, толкова мизерни, като се вгледаш, че се чудиш как от нищо може да се направи атракция, която носи слава и доходи на много хора. Ако боядисаш в свежи цветове старите къщички по долния край на „Пиротска”, превърнеш тези съборетини в малки заведения за евтина родна храна или пуснеш в тях занаятчии, които да изработват на място свои български сувенирни творения, ефектът ще е същият. Някога в Аржентина са го направили, а сега привличат тълпи от цял свят. Е, танцува се и танго по уличките, събират се пари за фотографии с танцьорите, но търговията навсякъде си е бизнес, нали?

На другата страна са изборите. Тези избори са важни за Аржентина, защото се избира не само президент, но и губернатори, членове на долната камера на Конгреса и Сената и са свързани с надеждата, че позитивните признаци за съживяване на икономиката ще се реализират при нова политическа енергия. През 2014 г. страната обяви дефолт, сега е в рецесия, валутата е слаба и се води битка с пълзящата инфлация при 10% безработица. Аржентина плати висока цена за продадения държавен дълг в размер на 1,4 млрд. долара. Инвестициите са се сринали, петролни полета стоят неразработени поради липса на средства, очаква се малък или отрицателен ръст на икономиката, цените на хранителните продукти растат, но са в пъти по-ниски от тези в Чили например, а в това време детските площадки са пълни с деца и хората движат усмихнати по улиците. Е, има и ситуации, които нашите ромски обирджийки биха ползвали като челен опит. Напръскват дрехите ти с някаква миризлива течност, появяват се изневиделица 2–3 тъмнички жени с хартиени кърпички да те бършат, като сочат небето, защото оттам дошъл този птичи проблем, а в това време пребъркват джобовете ти. Спасяват те минаващи наблизо местни жители и разбираш, че това си е практика, която тук се приема със снизхождение. Но ние въздъхваме облекчено, защото по правило броим стотинки, а и дрехите лесно изчистихме. В този 12-милионен град живеят всякакви хора, а романската група е близо 90% от населението. Има и 1% славяни, 2% индианци, но 96% са християни. Няма забрадени жени, а афроамериканците се броят на пръсти. 

Всъщност президентските избори са основна тема за медиите в Аржентина. Основните кандидати са трима – Даниел Скиоли от управляващия „Фронт на победата”, Маурицио Макри (център-дясно, коалиция „Let change”) и Серджо Масса, който е от перонистката „Нова алтернатива”.

Губернаторът Даниел Скиоли, който е лоялен на президентката Кристина Киршнер спечели предварителните избори в своята партия с 39 % и е сочен за фаворит на изборите в неделя

Тук се приема, че това е най-честната кампания в историята на Аржентина. Социологическите агенции имат почти еднакви прогнози, а гласуващите анти-Киршнер са раздвоени относно стратегическия им вот. Разликите между програмите на кандидатите не са ясни, т.е. трудно се открояват. Анти-Скиоли настроенията не са така мобилизиращи, а и икономическите схващания са сходни.

Маурицио Макри е кмет на град Буенос Айрес, депутат в Долната камара на аржентиснския парламент. Бил е председател на популярния футболен клуб "Бока Хуниорс"

Всички говорят за загрижеността си за инвестициите и за засилване на конкурентоспособността във вътрешното производство и привличане на чужди долари. Макри твърди, че е необходима по-радикална промяна към пазарна икономика, докато Скиоли и Масса търсят бизнес решения без детрониране на перонистката икономика за благосъстояние. За първи път и тримата кандидати водят предизборната кампания заедно с екипите си, с които смятат да управляват след изборите. Единствено Масса е убеден, че в борбата с наркотрафика трябва да се включи армията, но опонентите напомнят, че в Мексико това не е дало резултат. Още повече че населението по този начин може да си спомни за диктатурата в периода 1976–83 г. Сигурно затова по улиците не се вижда полицейско присъствие. За разлика от Чили, където полицаите са на всяка крачка. 

Серджо Маса

Все още няма яснота кой ще спечели, въпреки че се дава преимущество на Скиоли, а другите двама ще се борят за втори тур. По-важното е, че населението е политически активно и не крие подкрепата си за своите предпочитани кандидати. Като една от най-социалните държави в Латинска Америка, втора по големина на континента, с 42 млн. население, Аржентина винаги ще си остане за нас онази екзотика, която свързваме най-често с песента „Don’t Cry Argentina”, но и с мечтата, че по света има и щастливи хора. Сигурно и аржентинците мислят така, защото се усмихнати.