Христина Христова: Днес сме по-безпаметни, отколкото по времето на Паисий

<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52049_Pue789iqLsnYA8CYWimOdhcuGR8Xb8.jpg" style="height:516px; width:496px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Какво ви накара да направите вашия сайт в това море от електронни медии?</strong></p> <p>- Реших да направя този сайт - нарекох го електронно списание, не за да запълня някаква медийна ниша, защото нямам амбицията да бъда медия в пълния смисъл на думата. За мен и за екипа, с когото работя, това е една кауза - да се опитаме да казваме и назоваваме нещата с истинските им имена, така, както ги мислим, чувстваме и анализираме. Надяваме се да привлечем съмишленици, мислещи хора към тази кауза.</p> <p><strong>- Кажете нещо повече за себе си и за екипа, как избрахте колегите си?</strong></p> <p>- Аз съм главният редактор на списанието, главен консултант на проекта е доц. Иво Христов, за което съм му много благодарна. Той е един уважаван и четен анализатор и напълно се доверявам на неговите съвети и компетентна оценка. Другият консултант на проекта е доц. Валентин Вацев, който също с голямо желание се приобщи към нас. Проф. Людмил Георгиев, на когото също съм благодарна, ще запълни пространството, в което ще анализираме процесите откъм политическата психология. Имам също така един прекрасен екип от преводачи от различни езици &ndash; руски, френски, английски, немски. Цеца Христова е редактор в списанието, но ние сме отворени за още хора, които споделят нашите идеи. Целта е списанието да бъде първата крачка към създаването на един по-голям проект. За нас това е кауза, за която се надяваме да привлечем будни и мислещи хора. В момента тече регистрация на фондация със същото име &ndash; &bdquo;Памет за бъдещето&ldquo; - &bdquo;Memoria de futuro&ldquo; на латински. Изкушени сме от класическото като образование и като познание за нещата.</p> <p><strong>- Какви ще са предпочитаните теми, които ще развивате в електронното списание?</strong></p> <p>- Основната тема е и голямата тема за всички ни &ndash; има ли шанс България да оцелее &ndash; като идентификация, духовно, културно. Има ли шанс тя да възвърне своя държавен суверенитет. Определено не съм голям оптимист за това, което предстои на България. Не съм сигурна в рамките на статистиката колко вероятно е да се случи някакво чудо. Но си мисля, че всеки, който се чувства буден в една такава ситуация, пази в себе си паметта на миналото. Нямам предвид миналото просто като история, а миналото като същност на нашия народ и на нашата нация, като пътуване през времето. Надяваме да общуваме заедно с тези, които носят тази памет в себе си като българи и човешки същества, затова и нарекохме сайта &bdquo;Памет за бъдещето&ldquo; - един подслон за души, които имат нужда да бъдат заедно по чист начин. Аз не бих искала нашето списание да бъде поле за конфронтация. Напротив - иска ми се да е поле за разговор, беседа и дискусия, едно по-спокойно пространство, в което да се опитаме мъдро да вникнем в причините за това, което ни доведе до разрухата, в която се намираме всички в момента - да потърсим причините и да помислим имаме ли шанс да продължим напред и нещо да променим. Колкото и да е малък този шанс.</p> <p><strong>- В това търсене много трудно е да избегнете противопоставянето, конфронтацията. Може би ще търсите историческия генезис на нещата и по-малко политическото злободневие? </strong></p> <p>- О, в никакакъв случай чиста политика. С чиста политика категорично не искаме да се занимаваме. Предпочитаме аналитичната публицистика, геополитиката, геополитическия анализ. Дори стартирахме с едно интервю на доц. Валентин Вацев в този дух. Искаме да се гмурнем в по-дълбоките води на геополитиката, в сенчестите дебри - там, където се движат истинските сили и стихии, които задвижват световната история. Не случайно започнахме този раздел с един страхотен материал на Александър Дугин, много известен руски философ и мистик, геополитик, който апропо още на следващия ден след излизането на нашето списание е препубликувал от нас два материала на български език в своя международен сайт, което за нас е голяма чест и признание. Така че освен аналитична публицистика и геополитика, ще има текстове, свързани с политическата психология. За мен това е много важен аспект &ndash;народопсихологията и психологията на поведението на обществото по пътя, по който то твори собствената си история. Голямо място ще отделим и на антропологията, и в частност на религията.</p> <p><strong>- Защо отделяте специално място на религията?</strong></p> <p>- Защото според нас религиозното е изключително важен аспект в движението на една нация и на един народ през времето и през вековете. Това са унаследени архитипови елементи вътре в нашето съзнание - памет, с която ако бъде прекъсната връзката, ако са прекъснати сакралните взаимодействия вътре в самото общество, то остава на течението и на пороя на времето без никакви корени - и оттук нататък изчезва исторически. Затова за нас религиозният и антропологичният поглед са изключително важни. И не на последно място, обособихме и раздел &bdquo;Рибен буквар&ldquo;, свързан с темата за образованието, защото вече има едно цяло поколение, което е изпуснато, то е безпаметно. Може би има някакъв последен шанс да привлечем вниманието на мислещите хора, тъй като образователната система в България е вече срината, почти разрушена, крепи се само на апостолския дух на смелите български учители и преподаватели. Но това са единични, спорадични действия, тези хора просто отстояват образованието като своя кауза. Ще даваме възможност за изява и на млади таланти &ndash; в секция &bdquo;Талант&ldquo;, в която ще публикуваме неизлизали до този момент произведения &ndash; лирика, разкази, ще представяме творци от всички жанрове на изкуството. В България има много интересни блогове, списвани от мислещи хора. Ще предлагаме техни материали, за да ги популяризираме.</p> <p><strong>- Като споменахте геополитика, как ще се вписва България в този огромен политически водовъртеж. България е малка страна, често е била играчка на големи имперски интереси. Има ли тя избор днес, в новите времена, където преплитането на големи интереси изглежда още по-сложно?</strong></p> <p>- Мисля, че преди да потърси своето място в света, България трябва да погледне много дълбоко в самата себе си. Без да направи това, тя няма да намери никакви цивилизационни ориентири. Защото без знанието, без паметта за това кои сме, без трезвия, дълбок и честен анализ на въпроса какво са ни дали всички наши партньори и спасители, и какво сме си дали ние самите - без това, накъдето и да ни отвее геополитическият вятър, ние винаги ще бъдем едни прашинки, които просто ще изчезнат в потока на историята. Няма значение дали геополитическият вятър ще ни отвее на Запад или на Изток, към евроатлантизма или към евразийството. И в двата случая, ако не погледнем сериозно в себе си, просто ще бъдем отнесени в безвремието и с нас ще се отнасят като с поданици, каквито сме били през по-голямата част от историята си. Така че съдбата на България в геополитически план зависи първо от това, и второ, зависи от това как ще приключи геополитическият сблъсък, който в момента наблюдаваме на световния терен, а именно сблъсъкът между Изтока и Запада. Финалът предстои и в никакъв случай не зависи от нас.</p> <p><strong>- Това е много тъжна констатация, защото забелязваме, че големите и влиятелни държави, бивши империи и икономически &bdquo;тигри&ldquo; въпреки кризисните ситуации намират общ език помежду си, съобразяват се един с друг, докато малките само им се мотаят из краката и често биват настъпвани &ndash; случайно или нарочно, няма значение, тоест т.нар. независимост е малко относителна. Може би нашето поведение тук, на Балканите, има много по-съществено значение, отколкото да наблюдаваме като публика игрите на големите?</strong></p> <p>- България трябва да се държи достойно и според мен да бъде приятел с всичките си съседи. Но ние сме изгубили своето достойнство, ние вече нямаме достойнство като народ. Дори нашите балкански съседи не гледат на нас като на партньор. Те виждат, че ние сме избрали историческия жребий да бъдем поданици. Трябва да върнем своята идентичност, не знам как да отговоря по друг начин на вашия въпрос.</p> <p><strong>- Ние винаги сме поддържали стремежа на Македония за суверенна държава, но сме свидетели на откровено насаждане на негативизъм към българите от определени кръгове в нашата съседка. Трябва ли да използваме своето предимство като член на ЕС и съответно право на вето в стремежа на македонците да влязат в съюза с някакъв документ, в който да бъдат регулирани, балансирани, изяснени и т.н. претенциите им към нашата история например?</strong></p> <p>- Дипломната ми работа в Класическата гимназия беше &bdquo;Българското възраждане в Македония&ldquo;. Това не е ли достатъчно като отговор? Но в тази много деликатна ситуация ние трябва да бъдем внимателни, защото Македония също е на шахматната дъска като нас, тя е изключително малък играч, но стратегически играч, който привлича вниманието на големите играчи. Съдбата на Македония е много сходна с нашата, българската съдба. Защото и двете държави днес са много манипулируеми. Ето, в България цари краен нихилизъм, защото сме изгубили своята национална идентичност и нямаме памет за нея, няма какво да се лъжем. Вижте в Македония какво става &ndash; свръхнационализъм. И в двата случая я няма Златната среда - става дума за един огромен исторически комплекс, който избива в абсолютно неадекватни крайности. Ние сме в единия края, Македония е в другия край на тази историческа парадигма и каквито и оценки да си даваме взаимно, те са напълно неадекватни, защото ние сме неадекватни като държави. Това, което трябва да направим, е да си върнем нашето достойнство и да погледнем по-сериозно и без изхвърляния на нашите съседи.</p> <p><strong>- И как да стане това?</strong></p> <p>- Единственият начин, тук съм категорична, е ново Възраждане за българската нация, което е изключително трудно. Когато Паисий е пробуждал народа, нашия народ все още е пазел своята вяра, своята традиция &ndash; и религиозната, и другата, която е предхристиянска, но е като един дълбок фундамент в нашето колективно съзнание. Българинът е успял да оцелее, защото на едно чисто семейно ниво и на ниво малка общност е успявал да съхранява своите традиции и памет. Затова, когато се е появил възрожденецът Паисий, е имало кого да събуди - една малка, но мислеща и помнеща част от нашия народ. А сега цялото ни общество е абсолютно безпаметно. Единици са тези, които са останали мислещи, но те са низвергнати и изхвърлени извън центъра на обществения живот. Те са маргинализирани и дори да се появи такова възрожденско съзнание, няма кого да събуди. Затова сега задачата е по-трудно дори от времето на Паисий. България няма духовен водач, защото няма и народ, който да припознае този свой водач. Ако се появи такъв, той просто ще бъде хвърлен и разкъсан на арената като гладиатор. Необходим е процес на взаимно узряване от страна на нашата общност, на народа, и вътрешното узряване на една личност, която е нужна. Не говоря за месия и за поредния спасител. Но историята е показала, че за да бъде преведен един народ през пороя на времето, е необходима личност, която да го води. И може да се приеме, че това наше пространство в &bdquo;Memoria de futuro&ldquo; е едно такова малко пристанище за все още останалите мислещи хора. Докъдето успеем да видим и докъдето успеем да стигнем.</p> <p><strong>- Прослойката на образованите и мислещи хора винаги и навсякъде е била много тънка. Но въпреки това е успявала да влияе върху процесите и да тласка нещата напред. Случи се обаче нещо доста абсурдно &ndash; тази прослойка съвсем изтъня, изпадна финансово под средните нива на обществото, започна да се маргинализира и да отстъпва позициите си на коректив. Защо се стигна дотук?</strong></p> <p>- Умните хора бяха или купени, или бяха притиснати така, че да оцеляват много трудно и да нямат самочувствието да защитават своите идеи, да нямат дори и физическата възможност да го правят. Ще видим докъде ще ни позволят да стигнем. Със сигурност много хора ще опитат да ни спрат, но докъдето успеем.</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>