- Автор: Николай Гочев, Гласове
- 10 Sep 2020
- 701
- 73
Николай Гочев е доцент, доктор в „Класическа филология”, преподавател по антична литература. Завършил е класическата гимназия в София, а после и Атинския университет - специалност „Езикознание”, работил е по много проекти в областта на античната литература и философия, превеждал е Софокъл, Аристотел, Платон. От 18 години е преподавател по гръцка античност в Катедрата по класическа филология в Софийския университет. През 2005 участва в основаването и е избран за председател на Асоциацията за развитие на университетското класическо образование. От 2007 публикува изследванията си и материалите, свързани с преподаването, в интернет. Основният сайт на доц. Николай Гочев е http://homoviator-bg.net
<p> </p>
<p><strong>Притча за зебрите</strong></p>
<p> </p>
<p>Имало един еколог, който се интересувал от зебри. Посетил едно стадо в Африка и забелязал, че сред тях имало някои хомосексуални. Само че не всичко около тях било наред. Първо, не раждали зебърчета. И второ, другите се отнасяли с подозрение към тях – държали се настрана, и когато някоя хомосексуална се приближала, се случвало да я ритнат... </p>
<p>Екологът написал проект за подобряване живота на хомосексуалните зебри. Трябвало да им се помогне да се размножават – като разни зебърчета се прикрепят към тях и предполага се, усвояват техния начин на живот. Да им се осигури охрана по време на паша и пиене на вода, за да се разбере, че не са по-лоши от другите; и като компенсация за досегашното отношение. Ако някоя ги ритне или ухапе, да бъде отвеждана... И т.н. Защото хомосексуалните зебри не бива да живеят по-зле от останалите. Такъв бил проектът.</p>
<p> Какво мислите, че казали по-традиционно настроените еколози на своя колега? Те казали така: „Скъпи колега, не ни харесва вашият замисъл. И тези, които са го финансирали, също не ни харесват. Не се месете в делата на природата. Оставете зебрите да се оправят сами помежду си – те от хиляди години са си така и ако са пострадали нещо, то е от хора като вас... Сега ако зебрите в това стадо забележат, че е по-изгодно да си хомосексуален, тогава и те ще станат такива и цялото стадо ще измре – поради липса на зебърчета. Това ще наруши екологичното равновесие в региона. А екологът трябва да поддържа екологичното равновесие, а не да го нарушава. Затова се приберете вкъщи и се заемете с друго, иначе ще подадем жалба срещу вас еди-къде си...”.</p>
<p> </p>
<p>Така казали. Но думите им били прибързани. Защото идеята на този еколог била по-дълбока. Той не искал да унищожава стадото, а да го преустрои и дори подобри. Защото по-красивите и здрави зебърчета щели да бъдат приобщавани към хомосексуалната част от стадото. И така тя постепенно щяла да става все по-здрава и по-красива. И да се появят други зебри – усъвършенствани. Защо не? Нима екологът не може да съдейства за подобряването на видовете? </p>
<p> </p>
<p><strong>Как да пристъпим към обсъждане на обществен въпрос</strong></p>
<p> </p>
<p> Аз изобщо смятам, че по въпросите от обществен интерес трябва да се говори обосновано и без много страсти. Ето, примерно, за политиката. Не е нужно непрестанно да се злослови срещу този и онзи политик. Нали и те са хора? Ако ние, пишещите, бяхме на тяхно място, по-добре ли щяхме да се справим? Не знам. По-добре да се поинтересуваме защо те взимат някои решения. Кое ги кара да постъпват така? И ако не взимат решения за нещо, защо? Само поради негодност? Съмнявам се. Сигурно има и други причини. Така трябва да се пристъпва към обсъждане на политически въпроси. </p>
<p>Или за Църквата. Доста съм слушал да се говори против монаси, свещеници и архиереи. Пак така – не били достойни. Ако вярваме на говорещия такива работи, веднага трябва да го направим патриарх. Само че много патриарси ще се явят отведнъж. А какво трябва да прави Църквата все пак? Да събира пари за бедните, както някои ни уверяват? Мисля, че не. Може и това, но то далеч не е първата й задача. Това е казано даже в Евангелието. Аз, като християнин и апологет на християнството, твърдя, че задачата на Църквата е да говори за Бога и да свидетелства за истината. Ако това се приеме, може да се окаже, че монасите, свещениците и архиереите си вършат работата, и то не лошо. Ако някой мисли, че може по-добре, да се присъедини. Има си правила. </p>
<p> </p>
<p> Ето сега за хомосексуализма. Ще си позволя да задам един въпрос – ама като го видите, не спирайте да четете, моля ви, а продължавайте нататък. Ще обясня. </p>
<p>И тъй, нужни ли са на едно общество хомосексуалисти? В смисъла, в който са нужни млади майки или електротехници? Не, не са нужни. Младите майки раждат деца (от мъже) и така поддържат обществото във времето – с хора. Това е необходимо. А електротехниците се грижат да ни е светло и каквото още става с електричество. А хомосексуалистът какво? За какво ни е нужен, това питам. Не е толкова страшен въпросът. Ако искате, питайте ме за какво е нужен класическият филолог – ще отговоря, без да се обиждам. </p>
<p> </p>
<p><strong>Един възможен диалог по темата </strong>(в три части)</p>
<p> </p>
<p><em>– Не – ще каже някой, – ти поставяш лошо въпроса. Да си хомосексуалист не е професия. Вярно е, че не раждат деца. Но те просто са си такива. Нужни или не – трябва да живеем с тях. </em></p>
<p>– Добре, какво са тогава? </p>
<p><em>– Малцинство –</em> ще каже. </p>
<p>– Както българите са малцинство в Сърбия ли? </p>
<p><em>– Не, това там е народност, то е по наследство в известна степен. Баща ти и майка ти са българи, затова и ти си такъв. </em></p>
<p>– А на хомосексуалиста баща му и майка му са хомосексуалисти? </p>
<p><em>– По-скоро не… </em></p>
<p>– Значи е друго...</p>
<p>*</p>
<p>– Е, какво е тогава? Религия? </p>
<p><em>– Ами по-скоро житейски избор, що се отнася до тези неща… Харесва ти, правиш го… Какво толкова?</em></p>
<p>– Ама това, че на някого нещо му харесва, значи ли, че то е добре за обществото? </p>
<p><em>– Е, не винаги… Но то си е частна работа.</em></p>
<p>– А това, че ще взима децата на другите, пак ли е частна работа? </p>
<p><em>– Ако са съгласни, защо не... Освен това той сигурно ще вземе сираче, изоставено.</em></p>
<p>– Сирачето може да го вземе друг, който се е опитал да има деца, но не е могъл. Това е по-справедливо. Хомосексуалистът не се е опитал.</p>
<p>*</p>
<p><em>– Но какво имаш против хомосексуалистите? </em></p>
<p>– Доколкото са хора, нищо. Просто не виждам полза от избора, който са направили. Нито за тях, нито за останалите. </p>
<p><em>– Това не е избор. Те са си такива. Като цвета на очите – понякога не знаеш защо е такъв...</em></p>
<p>– Ама ти не можеш да си смениш цвета на очите за една вечер само защото си изпил повече уиски или нещо друго... А да станеш хетеросексуален, можеш...</p>
<p><em>– Е, да, не е изключено. Но по принцип той не иска да е хетеросексуален. </em></p>
<p>– Значи е въпрос на избор... </p>
<p> </p>
<p><strong>Секта</strong></p>
<p> </p>
<p>Сега да разясня какъв е смисълът на този избор – според мен. Ако се уредят нещата така, че тези бракове да са законни и осиновяването на деца да е възможно, ситуацията ще е следната – едни хора, които са се отказали да раждат, придобиват децата на други, които не са се отказали. Просто на онези не им се занимава с това – зачеването понякога е трудно, раждането – рисковано, пък и не знаеш какво дете ще се роди. </p>
<p>Защото човек ражда и възпитава децата си, но не ги избира. Те са донякъде като него, но и не като него. Какъвто човек се роди, такъв. Докато хомосексуалната двойка избира децата. Няма съмнение, че те ще си търсят по-приятни на вид деца, ще проверяват какви са родителите, здравословно състояние, всичко... </p>
<p>В какъв дух ще бъде възпитавано това дете, няма съмнение. Значи тук вече имаме процес на укрепване на тази общност чрез извънредно важен фактор – възпитанието на детето. Защото каквото и да се говори в училище, влиянието там е несравнимо по-малко от това, което се вижда и чува у дома. И че връзките между такива хомосексуални семейства ще бъдат по-усилени, то си е естествено. Човек се събира с подобни. </p>
<p>А колкото до голямото общество, то никога няма да стане изцяло хомосексуално. Ако изобщо ще съществува, това значи, че хетеросексуалните ще бъдат мнозинство. </p>
<p>Значи – имаме проект за изграждане на стабилно, възпроизвеждащо се хомосексуално общество вътре в „голямото” общество. Секта. За това става дума.</p>
<p>*</p>
<p>Сега – каква е целта на всяка една секта? По този въпрос може да има огромно обсъждане, трябва да се проясни понятието. Но ето какво предлагам (писал съм го и по друг повод): сектата съществува с цел власт. Това са хора, които се отделят от останалия свят по някакъв признак и се обявяват за по-добри от всички останали – благодарение на този признак. Обикновено – по-чисти. По-духовни, по-развити. Идете в кое да е общество, за което сте уверен, че е секта, и сигурно ще видите точно това. По това се познават. </p>
<p>Че хомосексуалистът е склонен да се представя за по-развит (примерно – по-културен) от „другите”, няма никакво съмнение. Мисля, че това е неизбежно. Причината пак е в основата – невъзможност за раждане на деца. Раждането заема огромно място в живота на човека – не само на жената, но и на мъжа. То завладява мислите му задълго. Ако пък не раждаш и нямаш намерение, значи твоята енергия ще е насочена другаде. А какво е раждането? Природен процес. Става чрез тела и в тяло. Значи онзи, който стои далеч от раждането, ще стои по този признак далеч и от природата. Поради това той, предполага се, ще изглежда по-духовен (или културен, както искате). </p>
<p>Но по-културният трябва да управлява, не сте ли съгласни? Да властва дори. </p>
<p>Сега вече някой ще се намеси и ще каже: „Е какво, като не раждат? Ами вашите православни монаси, те деца раждат ли? Нали и те се занимават с духовна дейност, както твърдите? Защо не ги упрекнеш и тях? В елитаризъм и сектантство?”.</p>
<p>Не мога да ги упрекна в сектантство, защото те са си част от Църквата, в която влизат и женени клирици – свещеници, дякони. И не се отделят от тях, а си сътрудничат. А Църквата не се стреми към власт в света – за православната говоря. Тя просто свидетелства за истината – независимо от условията. </p>
<p>Освен това има една съществена разлика между монашество и хомосексуализъм. Тя е в това, че монахът е длъжен да налага ограничения върху тялото си: да е независим от телесните си желания, доколкото е възможно. Не съм чул нищо подобно относно хомосексуализма. Там телесните удоволствия са си напълно разрешени и даже се препоръчват. </p>
<p> </p>
<p><strong>Привлекателността на хомосексуализма</strong></p>
<p> </p>
<p>И преди ми е правило впечатление, че сред хората, които се изказват енергично в полза на хомосексуалната кауза, има много съвсем обикновени хетеросексуални. Всъщност те – сред апологетите на хомосексуализма – вероятно са мнозинство. Аз не мога да си представя изявен апологет на християнството, който да не е християнин. Защо му е? Християнството изобщо не е много популярно сред нехристияните. А хомосексуализмът се подкрепя и от хетеросексуални. </p>
<p>Причината за тази симпатия е в елитарното умонастроение на хомосексуалиста. Казах защо – той е далеч от природата. Чрез тялото си се разграничава от нея. Това е много решително разграничение – то не е като това, просто да живееш в град. То е много повече. </p>
<p>Затова на хомосексуалиста му е много мила популярната обида на „селянин”. Той има важно основание да я харесва. Селянинът е човек земеделец – той се грижи за това, семето да проникне в почвата и тя да зачене. Поради това „селянинът” в хомосексуалното съзнание символизира хетеросексуалността. Така че, скъпи читатели – обръщам се към хетеросексуалните от вас – не се обиждайте един друг на „селянин”, моля ви. Оставете този термин в това му значение („нецивилизованост”) на хомосексуалната общност. </p>
<p>И тъй, какво имаме – съзнание за елитарност, което настройва човек към желание за власт (той е „издигнат”, тя му се „полага”); реална общност, където има взаимодействие поради признака „хомосексуализъм” (докато „другите” не си сътрудничат на основа хетеросексуалност, тъй като не се идентифицират с нея – те просто не я забелязват); и безусловна разрешеност на телесните удоволствия – като при това пак запазваш претенцията за „духовен”. Е, малко ли е? </p>
<p>Ето защо е нормално честолюбивите и властолюбиви хора с претенция за културност да симпатизират на хомосексуалното движение. То се стреми да осъществи техните мечти. </p>
<p> </p>
<p><strong>Що е фашизъм</strong></p>
<p> </p>
<p>Човек, който дори веднъж е чувал да се говори по тази тема, ще се сети, че тези, които имат нещо против хомосексуализма, може да бъдат наречени „фашисти”. Така че е необходимо едно разяснение. </p>
<p>Европейските движения от първата половина на ХХ в., наричани „фашизъм”и „нацизъм”, официално бяха антихомосексуално настроени. Какво е било във вътрешните им елити и на практика – не знам, не съм се интересувал; но поне в рамките на общата пропаганда хомосексуализмът беше отричан. Но същността на тези движения няма защо да се търси в отричането на хомосексуализма или в преследването на евреите. Това са само следствия: тези хора бяха определени за изкупителни жертви, обекти на омраза. Както и комунистите. </p>
<p>Но онова, което обединява фашизма, нацизма и подобните им секти, е нещо общо – то е в отричането на единството на човешката природа. Хората трябва да бъдат разделени на „свръхчовеци” и други. Или – на „човеци” и „низши същества”. А „висшите” са малцинство, как иначе. </p>
<p>Това е фашизмът в най-общ смисъл: власт на едно енергично малцинство, самообявило се за „елит” („избрани”). </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<div> </div>
