Гроздан Караджов: В тишината след трагедията най-различими са фалшивите гласове

<p><strong>- Г-н Караджов, денят за размисъл преди изборите на 5 октомври е предшестван от днешния ден на национален траур заради 15-те жертви на взрива в завод &bdquo;Миджур&rdquo; в Горни Лом. Отрезвяване, опомняне &ndash; или само приглушаване, докато и споменът за тази трагедия отмине...</strong></p> <p>- В тишината, която настава след внезапната смърт на невинни хора, най-ясно се различават фалшивите послания. Като човек ми е болно, че за 250-300 лева тези хора са ходели да работят на място, където животът им е бил застрашен ежедневно заради условията на труд. Мисля, че в последно време имахме твърде много смърт &ndash; Ораново, Аспарухово, Мизия, Костенец, не поради човешка грешка, а поради системни институционални &bdquo;грешки&rdquo;. А продължаваме да броим единствено жертвите, не и осъдените виновници.</p> <p>По една от телевизиите слушах човек, работил в завода повече от 15 години, който обясняваше, че всички, които са идвали на проверка в завода в Горни Лом - инспекция по труда, полиция, пожарна, влизали в кабинетите на шефовете и доволни си излизали. След взрива и тия кабинети ги няма, но също и предприятието, осигурявало някаква работа в най-бедния край на най-бедната държава на ЕС.&nbsp;</p> <p>Ако всеки си беше свършил работата, сега всички - и най-вече семействата на загиналите, нямаше да сме в очакване на възмездие и справедливи наказания за виновните. Впрочем, на срещите ми по време на кампанията хората най-много се възмущаваха именно от липсата на справедливост, от безнаказаност, а оттам и от усещането за беизходица, което налагат.</p> <p><strong>- За това ли ви питаха най-често?</strong></p> <p>- Да, но също и за ниските доходи и трудния живот, на който ги обричат, тъй като с тези пари не могат да посрещнат най-елементарните си нужди. Хората имат сетива за истината, те са наясно, че причините за тези проблеми се коренят в корупцията, в олигархичните зависимости. Едва ли вземат насериозно обещания за откриване на милион работни места, заплати и пенсии от по няколко хиляди.</p> <p>Разбира се, всички сме наясно, че състоянието на икономиката е в основата на нещата. От това зависят доходите и в частния, и в държавния сектор. Това е и десният прочит за увеличаването им &ndash; като я направим по-силна.</p> <p>Левият е - да похарчим бюджета и да почнем да взимаме заеми. А като натрупаме 7-8 милиарда дългове и съвсем скапем държавата, отново да оставим десните да оправят бакиите. В момента все още гледаме този филм.</p> <p>- <strong>А вие как ще оправите икономиката, която толкова е закъсала?</strong></p> <p>- Най-важното е да се види какво пречи за развитието й, защото без да се знаят причините, няма как да я изправим на крака. Сред най-големите пречки е корупцията. Всеки трети човек у нас декларира, че му се налага да плаща под масата за каквото се сетите - за лечение, за издаване на някакво удостоверение, разрешително или друг документ, за участие в обществена поръчка и т.н. &nbsp;</p> <p>Корупцията е причината, поради която - въпреки ниското данъчно законодателство, няма наплив от инвеститори от ЕС. Институциите ни &ndash; администрация, съдебни органи, прокуратура, са толкова просмукани от корупция, че на практика тя се е превърнала в още едно перо от разходите на фирмите и домакинствата.</p> <p>Допитване на Центъра за изследване на демокрацията от тази година сочи, че над 30% от българите са влизали в корупционни отношения с администрацията. Което говори, че почти всяко домакинство в страната е било ударено. Това е толкова смущаващо! Северните европейски държави, където корупцията е най-ниска, са с най-висок брутен вътрешен продукт на глава от населението, тоест с най-богати граждани. Ние сме с най-висок процент на проникване на корупцията и съответно сме най-бедната страна в ЕС.</p> <p>Следващата огромна пречка е тромавата и тотално неефективна администрация. От над 10 години непрекъснато &bdquo;въвеждаме&ldquo; електронното правителство, а такова и досега няма. И продължаваме да разнасяме документи и да ходим от гише на гише.</p> <p>Но най-страшният проблем е този, за който говорехме в началото на нашия разговор - липсата на справедливост. Хората я изпитват на гърба си, а бизнесът губи милиони. Ефективността на една правораздавателна система се корени във възможността да бъде въздадена справедливост и то във възможно най-кратко време. За да могат хората да видят резултата от този съдебен спор, а не да се точат дела с години и решението да излезе, когато вече никой не си спомня за същината на спора. И това решение обикновено е такова, че винаги е в полза на оня, който има пари, власт, политически протекции и т.н.</p> <p><strong>- Как да се реши този толкова отлаган проблем?</strong></p> <p>- За реформа в съдебната система реформаторите имаме конкретни животоспасяващи &ldquo;лекарства&rdquo;. От край време прокуратурата страда от липса на ефективни обвинителни актове, тоест много от тях падат в съда. Затова първото нещо, което искаме да направим, е да разделим Висшия съдебен съвет на Висш съдебен и Висш прокурорски съвет. По този начин съдиите - последният рефер, който свири мача в един спор, не могат да са в един общ съвет, където има и следователи, и обвинители, а после всички вкупом да решават делата. Те в такава степен си стават &ldquo;приятелчета&rdquo; и формират вътрешни кръгове на влияние, че ВСС става политически и олигархически зависим.</p> <p>Наред с това предлагаме всички магистрати да бъдат проверявани финансово и имуществено, преди да бъдат избрани - и периодично след това. И когато тези магистрати не могат да обяснят откъде имат финансово или недвижимо имущество надхвърлящо доходите им, да бъдат отстранени от постовете си. Когато има дори съмнение за това. При толкова информация в днешния технологичен свят малко неща могат да останат скрити.</p> <p>Имаме точно разписани мерки как да се проведе съдебната реформа. Давам си сметка, че съпротивата ще е огромна, но трябва да се започне.</p> <p><strong>- Тази предизборна кампания на пръв поглед беше спокойна, дори вяла. Кое я различава от другите?</strong></p> <p>- Преференцията прави тази кампания по-различна от останалите. Преференцията дава достатъчно права на избирателите да преподредят листата. Изключение прави водачът, защото на практика не е възможно един единствен кандидат да събере преференция от повече от 50% от всички гласове в една листа. Партиите и коалициите са запазили водачите си, така че интересната част е след първия в листата. И аз съм &bdquo;позициониран&ldquo; в тази най-интересна част като втори в листата на РБ в 24 МИР в София.</p> <p>Преференцията дава възможност за истинска конкуренция между кандидатите, които разгръщат персонална кампания и така бъдат мобилизират избиратели, които не са имали намерение да подкрепят Реформаторите или изобщо да гласуват. В тази кампания само в Реформаторския блок има над 100 индивидуални кампании. Всички тези личности се борят, за да се представят по-добре и дават допълнителни гласове за политическата сила. А от това печели демокрацията.</p> <p><strong>- Тази вътрешна конкуренция няма ли да породи напрежение във формацията?</strong></p> <p>- Аз лично няма да изпитвам никакви лоши чувства към никого, който ме е изпреварил. Напротив, ще бъда изключително впечатлен от това, че е успял да го направи, че е личност, която се харесва от хората, и че ние косвено също имаме заслуга, че сме го харесали и издигнали. Който и да бъде избран, на другата сутрин след изборите всички продължаваме да сме екип.</p> <p><strong>- Какво според вас ще се случи след 5 октомври и защо хората трябва да гласуват за Реформаторския блок?</strong></p> <p>- Въпросът защо трябва да се гласува за Реформаторите е лесен. През последните четири управления България все повече затъва. Затъва по индекса за корупция, има една от най-неефективните администрации в ЕС, все така е най-бедната, хората ходят да си купуват лекарства от Гърция и Турция, защото са по-евтини &ndash; черният списък е дълъг. И всичко това е в резултат на управленията на партиите от челната тройка &ndash; БСП, ДПС и ГЕРБ.&nbsp;</p> <p>Това, което мога да кажа на хората, е да дадат повече власт на Реформаторския блок, за да може да се сформира правителство с достатъчна тежест на блока. Коалирането с ГЕРБ е реална възможност, ако имаме повече гласове за стабилно правителство. Това коалиране няма да стане безусловно, а само ако се разберем за реформите. Ако избирателите ни дадат по-голяма тежест, има шанс да бъдем сериозен двигател на едно съвместно управление, включително и за да не се повтарят грешки от предишното им управление.</p> <p>Ние не знаем дали те са подобрили вътрешната си среда за взимане на решение, не знаем дали са си взели поука от предишни грешки. Ако е така, то задачата ни ще е по-лесна. &nbsp;</p> <p><strong>- Пазите тези две черно-бели снимки, където сте заедно с Емил Кошлуков. Очевидно са от самото начало на демократичните промени. Какво освен снимките запазихте от онова време?</strong></p> <p>- Снимките са от 1990 г., тогава бях трети курс студент по право в Софийския университет. Течеше студентската стачка, времето на нашите надежди и очаквания. 23 години след това отново се случи &ndash; с жена ми бяхме на протестите миналото лято и отново си спомних за онези времена. С носталгия гледах младите хора, които със същия идеализъм, но и със същия дух и желание за промяна бяха там. Промяната дойде заради тях и тяхната упоритост. Предстоящите избори са резултат точно на този стремеж.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42491_vQefhSsUetya3m95mkFDWdlmR9mm9F.gif" /></p> <p><em><strong><span style="color:rgb(34, 34, 34); font-family:arial,sans-serif">Студентската стачка през 1990г. Гроздан Караджов е в средата, вдясно от Кошлуков</span></strong></em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Знам, че мнозина ще възразят, че предсрочните избори са в резултат на оттеглянето на подкрепата на ДПС от предишното управление. Убеден съм обаче, че без този заряд на протестите това нямаше да се случи. Както нямаше да се случи нищо особено след 1989 г., ако не бяха разобличавани действията на БКП и ДКМС, които се преоблякоха в нови демократични дрешки, като междувременно окрадоха парите на държавата. Източиха се фондовете на ДКМС, ТНТМ и др., раздадоха си &bdquo;кредити&ldquo; от банките, които пропуснаха да върнат и след няколко години докараха страната до пълен фалит, хиперинфлация, обезценка на спестяванията. И поколението на моите родители се наложи да започва от нулата.</p> <p>Помня не само студентските си години. Завърших Първа английска малко преди промените. Имаше много отворени и будни деца. Имах съученици, които ни снабдяваха със забранени по онова време западни списания, слушахме &bdquo;Куин&ldquo; и &bdquo;Пинк Флойд&ldquo;. Тогава живеех в &bdquo;Младост&ldquo; и умирах от срам, че ходех с калните обувки, защото по онова време там нямаше никакви тротоари. В училище децата от квартала се познавахме по калните обувките и панталони. Сега тротоарите са други, но се налага да изгазим от друга кал. По нея още ни познават на Запад.</p>