Герт Поли: Демократичен контрол над тайните служби е илюзия

<p><strong>До каква степен правителствата на Австрия и други държави от ЕС знаеха за съществуването на американската система за следене на комуникациите Prism?</strong></p> <p>Всички политически институции, отговорни за сътрудничеството, са имали информация за съществуването на тази система, но не и за обхвата на следенето, който сега бе разкрит от Сноудън. Същинският скандал се състои в това, че американците са шпионирали своите съюзници в такава огромна степен.</p> <p><strong>Но британците, французите и германците също разполагат с подобни системи за следене.</strong></p> <p>Всички държави, които могат да си го позволят, са изградили подобни системи за контрол: и британските тайни служби със своята програма Tempora, и френските, също и Федералната служба за разузнаване в Германия, която впрочем е един от основните партньори на Агенцията за национална сигурност на САЩ.</p> <p><strong>Германското правителство твърди, че преди разкритията на Сноудън не е знаело нищо за незаконното подслушване.</strong></p> <p>Системата за следене на комуникациите, с която американците са захлупили целия свят, не шпионира само граждани или терористи. На първо място става въпрос за икономически шпионаж, и то преди всичко в Германия. Никъде другаде няма толкова патенти и ноу-хау, включително в малките и средните предприятия. Важни за прихващане са информациите за световните парични потоци, а Франкфурт като финансов център дава добри възможности за това. Глобалната комуникационна междубанкова мрежа &ndash; Суифт, и други споразумения със САЩ за обмен на данни само допълват картината.</p> <p><strong>И за такива информации се дебне в интернет?</strong></p> <p>Интернет е само средство за изсмукване на информация. Данни се получават и от други телекомуникационни канали, а освен това съществува и класическият шпионаж. Съвременният шпионаж обаче не се извършва вече с помощта на агенти, а използва адвокати, корпорации, съвместни предприятия и вътрешни лица, както показва случаят &bdquo;Сноудън&rdquo;. За американците е важно да увеличават информационното си предимство. Борбата с тероризма беше само смокиновото листо, зад чието прикритие бяха изградени всички тези програми за електронно следене. Агенцията за национална сигурност на САЩ най-напред направи купата със сено, в която идеално скри после иглата. Това всъщност е иронията в аферата &bdquo;Сноудън&rdquo;</p> <p><strong>Австрийските служби също имат редовни контакти с Агенцията за национална сигурност.</strong></p> <p>В Австрия няма класически тайни служби. Външното разузнаване в Австрия има особен статут, тъй като е под шапката на военните. Съгласно правомощията си, свързани с отбраната на страната, Армейската разузнавателна служба може да функционира зад граница, а Военната контраразузнавателна служба отговаря за федералната армия. Но проблемът е в това, че все повече се размива границата между външното и вътрешното разузнаване. Освен това в рамките на Министерството на вътрешните работи съществува и Федералната служба за защита на Конституцията и за борба с тероризма &ndash; цивилна служба, която всъщност има полицейски функции. Това води до частично припокриване на компетенциите с цивилните институции. Техният информационен обмен с чужди служби до момента се характеризира с различни качествени и количествени измерения, тъй като се отнася предимно до лични данни на физически и юридически лица. И възниква въпросът за какво са ни две военни разузнавателни служби.</p> <p><strong>По-рано те предимно са се следили взаимно. Армейската разузнавателна служба политически е била контролирана от Австрийската народна партия, а военното контраразузнаване &ndash; от Социалдемократическата партия на Австрия.</strong></p> <p>Обективно погледнато, днес изобщо не може да се говори за такова разделение.</p> <p><strong>А в допълнение и Федералната служба за защита на Конституцията и за борба с тероризма също събира информация.</strong></p> <p>Но тя е част от полицията, подчинява се на закона за органите за сигурност и затова по дефиниция не е &bdquo;тайна&rdquo; или &bdquo;специална&rdquo; служба. За съжаление това затруднява борбата с тероризма, защото Федералната служба може да извършва разследвания само когато има конкретно подозрение, т.е. не може за работи превантивно, не може да събира данни за подготовка на евентуално престъпление, което би било много полезно. В Австрия липсва служба с компетенции, каквито държавите около нас отдавна имат.</p> <p><strong>Такава служба обаче едва ли ще може да бъде контролирана.</strong></p> <p>И без това така нареченият демократичен контрол над тайните служби е само една илюзия. Такъв контрол би бил възможен само ако членовете на съответната парламентарна комисия са експерти или поне компетентни в тази сфера. Като изхождам от опита си, мога да кажа, че в Австрия това почти не се е случвало. За дълбоко мое съжаление.</p> <p><strong>Има ли договор за сътрудничество между Армейската разузнавателна служба и Агенцията за национална сигурност на САЩ?</strong></p> <p>Агенцията за национална сигурност сключва такива договори с различни организации на базата на Конституцията. Тъй като Агенцията сключва тези двустранни договори със съюзници и трети страни, може спокойно да се предположи, че и с Австрия има съответен договор.</p> <p><strong>Независимо че не членуваме в НАТО и сме неутрални?</strong></p> <p>Австрия споделя със САЩ много общи ценности, имаме и съвместни цели, затова в сферата на сигурността осъществяваме сътрудничество. Повече от това не мога да ви кажа поради задължението ми да не разкривам служебна тайна, с което все още съм обвързан.</p> <p><strong>Продължава ли Виена да е център на шпионажа след края на Студената война?</strong></p> <p>Да, Виена все още е раят за шпионажа, включително и защото в града се намират седалищата на много международни организации. Освен това продължава да се смята за награда, когато един агент го преместят във Виена. По тази причина тук ръководителите на поделения с такива задачи са високопоставени лица. Нашето законодателство десетилетия наред обслужва дейността им. В Австрия човек може да бъде подведен под отговорност за шпионаж само ако дейността му е насочена директно против интересите на републиката. Ако някой чуждестранен агент покани във Виена свой колега, за да обсъждат разузнавателни действия срещу държава от ЕС, това е абсолютно законно. По-благоприятни условия едва ли може да има.</p> <p><strong>Рядко се случва шпиони да бъдат изгонени от страната.</strong></p> <p>Налице са т.нар. резидентури, които през посолствата поддържат връзка с официалните институции в Австрия. Когато има проблем, може да бъде призован някой от Централното разузнавателно управление на САЩ или от руските тайни служби &ndash; Федералната служба за сигурност или Службата за външно разузнаване. Така могат бързо и дискретно да се решат много проблеми. Отделно си работят и класическите шпиони. Те пристигат с екип и конкретна задача да изпълнят някаква оперативна работа. Но това се случва навсякъде по света.</p> <p><strong>Какви цели у нас представляват интерес за подобни операции?</strong></p> <p>Отново става въпрос за икономически шпионаж. Но обект не са вече големите дружества с висок рейтинг в основния борсов индекс ATX на Виенската борса, а малките и средните предприятия, които често са небрежни по отношение на защитата на информацията. В Австрия едва сега започват да се подготвят пакети с механизми за киберзащита. И тук изоставаме в развитието си. А недоверието, което съществува между отделните министерства, допълнително затруднява защитата на австрийската икономика.</p> <p><strong>Агенцията за национална сигурност на САЩ е подслушвала различни институции на ЕС. Подслушвани ли са офисите на ООН във Виена?</strong></p> <p>За това почти няма информация от вътрешното и от външното министерство. А и защо да се дразни лъвът, когато не се налага? По тази тема у нас не се вдига излишен шум.</p> <p><strong>Австрия е една от последните държави, в които се продават анонимни предплатени карти за мобилни телефони. Те се използват и от чуждестранни агенти и терористи.</strong></p> <p>Не успях, докато бях начело на Федералната служба, да забраня продажбата им. Явно това е много сериозен бизнес. Ако се съди по броя на продадените предплатени СИМ карти, всеки австриец би трябвало да притежава поне по два телефона с предплатени карти.</p> <p>Превод от немски език: Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА</p>